Езиковите схватки - кой кого

Езиковите схватки - кой кого

Най-проблемна за българите била употребата на въпросителното местоимение „кой“ и падежната му форма във винителен и дателен падеж кого. Това казват в широкомащабно проучване учените от Института по български език на Българската академия на науките. 

75 години след последната най-голяма езикова промяна у нас – Правописната реформа на българския език от 1945 година, езикът ни е на кръстопът. Кой път да хване – на литературната норма и езикова консервативност или на улична демократизация, сваляне на всички норми и диктатура на езиковата практика над езиковата теория.

Отечественофронтовската езикова реформа от 1945 година продължава осъществената през 1921 година реформа на правописа от земеделското управление на Александър Стамболийски, следваща „по лявата лента“ реформата на Ленин в руския език от 1918. За левите сили в междувоенния период буквите щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ за символи на консерватизъм и великобългарски шовинизъм. В езиково отношение след идването на новата власт през 1944 година е извършен „народен съд“ срещу буржоазните езикови елементи и на 27 февруари 1945 година им е прочетена присъдата – смърт, чрез заличаване с наредба закон.

Правя тази езикова ретроспекция, защото и преди 99 години по време на оранжевата диктатура, и преди 75 в червения й вариант, както и днес в условията на обрасла демокрация развитието на езика става върху ярко изразен обществено-политически фон. След 1989 година във всяка една година след това ескалира желанието на обществото за демонтаж на всички норми, считани за недемократични норми, като такива са всички норми, наложени от някаква власт под формата на закон, наредба, правило, заповед, указ, постановление.

Имплицитно в съзнанието на новите поколения българи свободата се свързва с липсата на норми, тавани и ограничения във всяка сфера от обществения живот. Елементарният пример е неприемането от част на обществото на маските като средство, ограничаващо разпространението на коронавирусната зараза.

Същото е отношението към езика и неговите писани „закони“. В съзнанието на мнозина, разполагащи с клавиатура, екран и достъп до интернет, те са властелините на езика и е важна не формата на изказа, а неговото съдържание. Това е подхранвано от навлизането на диалектни, разговорни или направо дефектни езикови образци през устата на политици, общественици. Повторени от телевизора, прочетени във вестника, те биват „узаконявани“ в очите на читателската и зрителската аудитория.

На този фон тревогата за кой-кого, пълен или кратък член, с кавички или без се превръща във второстепенен проблем за българския език. По-главното е, че той няма как да победи в битката с обществените оратори с граматични дефекти, които са властелини на ефира и вестникарските полета. Нито с комерсиалните телевизионни продукции. Няма какво да си правим илюзия, че някой ще свали от екран водещи на сутрешни блокове, примерно само защото допускат езикови грешки, след като осигуряват рейтинг, а оттам и рекламни приходи. В този смисъл въпросът кой кого изглежда с ясен отговор. А граматиката следва да очаква новия „Народен съд“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.