Ако България приеме еврото, у нас ще има повече туристи. Еврозоната ще подпомогне за намаляване на лихвите, а това ще даде сигурност на инвеститорите и ще увеличи чуждестранните инвестиции. Няма причина за скок на инфлация в дългосрочен план. В първата година се очаква ръст в цените, предизвикани от страхове и спекулации, но при сравнение с останалите държави това е безпочвена измислица, показва проучване на „Монитор“.

Едни от последните присъединили се са Латвия и Литва, като и при двете страни се отчитат положителни резултати от присъединяването им към еврозоната. Латвия става част от банковия съюз през 2014 г., като според икономистите от централната банка на Латвия спестяванията на страната са около 200 млн. евро. Причина за това са поевтинелите кредити, както и намалелият държавен дълг. Освен това, полза имат и латвийците, които при пътуване в чужда страна, няма нужда да обменят валути – с това се спестяват по 70 млн. евро на година, смята икономистът Мартинс Битанс от централната банка, цитиран от местния сайт lsm.lv. Според него голяма част от латвийците все още страдат от носталгия по своята валута и затова

част от парите са скрити някъде по домовете на хората, а не са обърнати в евро.

Днес, пет години по-късно, използването на еврото е донесло успех на страната, смята членът на надзорния съвет на тамошното БНБ Мартинс Казакс. Валутата помогнала за по-доброто развитие на икономиката, инвестициите и заетостта. В същото време обаче ефектът й не бил усетен в сектора на здравеопазването или на образованието.

В Литва пък имотният пазар претърпява бум, строителството на къщи достига нов връх през третото тримесечие на 2015 г., само месеци след приемането на единната валута. Цените на продуктите обаче скачат с 2.43%, което е по-висок ръст в сравнение с всички прибалтийски държави. Новите цени обаче не са изплашили хората, а напротив – потреблението се разраства, а заплатите се качват с 5%. Търговията на дребно също отбеляза ръст. „Еврото помогна да се покачи самочувствието на фирмите и на потребителите – хората си мислеха, че всичко ще стане по-скъпо, а вместо това те започнаха да печелят повече пари“, коментира бившият главен икономист в банка “Нордеа” Зигимантис Маурикас. По негови думи еврото улеснило търговията, правенето на бизнес и инвестирането.

При друг сравнително нов член – Естония, която се присъедини към валутния съюз през 2011 г., притесненията на хората бяха подобни.

По-бедните смятаха, че „клубът на богатите“ ще оскъпи стоките

и по-специално храната, а по-големите оптимисти чакаха ръст на чуждестранните инвестиции. За някои страни обаче тези притеснения не бяха без причина – година след приемането на единната валута Словения отбеляза най-високото ниво на инфлация в еврозоната, макар и през 2015 г. да бе налице дефлация от 0.8%. Цените на продуктите през същата година скочиха със средно 20.2%, показва хармонизираният индекс на потребителските цени. Чаша кафе поскъпва с 48%, бирата също поскъпва - с 42%, а дамските прически се оскъпяват с 29%. За сравнение – през 2006 г., преди присъединяването на Словения към еврозоната, една чаша кафе струвала средно 81 цента, а само 11 години по-късно – 1.20 евро. За средната месечна работна заплата през 2006 г. един словенец можел да си купи 955 чашки кафе, а през 2015 г. - само 844. Лихвите спаднали от 4.23% през 2007 г. до 1.61% в края на 2015 г. В сравнение с 2006 г. през 2015 г. Словения отчита ръст на износа с 41%, но и във вноса с 27%. Туристическите посещения пък също нараснали с 58%.

В България икономистите очакват ръст на инвестиции, туристи и нови възможности за правене на бизнес. Преди да приемем еврото, трябва да влезем в банковия съюз, а оттам в ERM II или т.нар. чакалня. Обаче това не е чакалня, а място, на което трябва да се работи много и това може да продължи 3-5 години. Има държави, в които „чакането“ е продължило много по-дълго. Например балтийските държави, които бяха заварени от кризата, престояха в чакалнята дълго време. Между 8-10 години стояха в чакалнята Литва и Латвия, коментира икономистът Румен Гълъбинов. Колко ще е времето , необходимо на България, зависи от това как се представяме с нашите реформи, как ще отговорим на изискванията на Европейската централна банка и Еврогрупата. „Точно в този период трябва в качествено отношение да подобрим икономиката си, тоест да не отговаряме само на количество, но и на качество“, смята Гълъбинов и посочва, че трябва да вдигнем доходите, покупателната способност и стандарта на живот. Ръстът на БВП също да се развива ускорено, за да може да догонваме другите държави, които са членки. Изключително важно е да не изпускаме и възможностите за членство в Шенген, което не е изключена или изчерпана възможност. Шенген дава допълнителни предимства като търговията на транспорта и въобще свободното движение и връзки на България вътре и на общия европейски пазар. Може би в периода 2022-2024/5 може да очакваме реално да станем член на еврозоната, прогнозира икономистът.

Какво ще спечелим от еврото?

Най-печеливш ще бъде туризмът, както и търговията, изобщо всичко, свързано с премахването на рисковите премии, смята бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов: „Влизането ни в „клуба на богатите“ ще подпомогне за намаляване на лихвите, а това ще даде сигурност на инвеститорите и ще увеличи чуждестранните инвестиции. Българските инвестиции също ще се повишат, защото еврозоната ще намали рисковите премии и ще спомогнат за подобряване на бизнес средата“.

На базата на другите държави, приели еврото преди нас, безпочвена измислица е, че инфлацията ще скочи. „Краткосрочната инфлация се предизвиква от страхове, спекулации, увеличаване на социалното напрежение, то е като тази приказка, че човек като повтаря нещо, то ще се случи“, коментира Дацов. При някои от тях в първия месец след въвеждането на еврото е имало такъв опит да се покачат цените, но до края на същата година този ефект бива погасен и статистиката сочи, че е имало инфлация от 1-1.5%, но е трудно да се определи дали се дължи на ефекта от еврото. Но 1-1.5% не може да бъде наречен инфлация. Решението, за да не се притесняваме от ръст на цените според Гълъбинов, е преди всичко да работим за ръст на доходите, заплатите, социалните, пенсиите. По думите му трябва да се постигне повишена производителност, повече преки местни и чуждестранни инвестиции, с което да влезе и по-високата технология и да се качи нивото на добавената стойност, за да произвеждаме стоки и услуги с по-висока добавена стойност, а оттам да имаме повече износ и по-добра конкурентоспособност и едва тогава по-високи доходи и стандарт на живот. На същото мнение е и бившият министър, по думите му ще има натиск за изравняване на цени и на доходи, но само по себе си

въвеждането на еврото няма да вдигне заплатите

То по-скоро е свързано с производителността. В повечето държави, които са въвели еврото, е имало ускоряване на икономическия растеж. Балтийските държави обаче, чието влизане съвпада с кризата от 2008 г., са изпитали кризата в икономиката си и нуждата от преструктуриране на бюджетите си, което се е отразило върху растежа. Дори при такива държави, които са нарицателни за лоши практики, като Италия и Гърция е имало повишаване на производителността и на икономическата активност в държавата.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Митничари откриха недекларирани 62 000 евро в МП Калотина

Митнически служители от Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ откриха недекларирана валута в размер от 62 000 евро, предават от Агенция „Митници“. Откритието става по време на проверка на лек автомобил, пътуващ от Германия за Турция.

Европейската централна банка смъкна лихвата по депозитите

Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи основния лихвен процент по депозитите, предават световните агенции. Този път намалението е с 10 базисни пункта до -0.5%, което е изцяло в очакванията на участниците на пазара.