М ъжете у нас са в добро здраве до 67,5 години, а жените-до 64 години. Това показва анализ на Евростат за здравословното състояние на жителите на ЕС-28.
Мъжете у нас са в добро здраве до 67,5 години, а жените-до 64 години. Това показва анализ на Евростат за здравословното състояние на жителите на ЕС-28.
Средният показател за добро здраве в ЕС се изчислява на 64,2 г. за жените и 63,5 г. за мъжете. Това представлява приблизително съответно 77 процента и 81 процента от общата продължителност на живота на жените и мъжете в Евросъюза, като анализът отчита данни от 2016 г. и изчислява очакваните "здрави години" живот на човек в ЕС, а не неговото моментно състояние.
Според данни на НСИ за самооценката на българите относно техния здравен статус - сумарно близо 88 на сто от българите оценяват здравето си като "задоволително или добро", както и "много добро".
Около 10 на сто от българите оценяват здравето си като "лошо", а 2 процента - като "много лошо".
90% от българите дават положителна оценка за здравето си, а само 10 на сто от представителите на силния пол дават негативна оценка.
Обратно - около 20 процента от жените оценяват негативно здравето си, а 80 на сто - позитивно.
Огромно значение има и възрастта на анкетираните - около 70 на сто от българите до 24 г. дават позитивна оценка на здравето си, докато при българите над 65 години - процентът за "добро здраве" е едва 1,5. Обратно - всеки трети българин на възраст 65 плюс години, или близо 30 процента, дават лоша оценка на здравето си.
Около 56% от българите декларират, че нямат продължителен или хроничен здравословен проблем, докато 44 на сто съобщават, че боледуват продължително. Най-малко декларират някакво хронично заболяване младите българи до 24 г. - едва 9 на сто, а най-много българите на възраст 65 плюс години - близо 86 на сто от тях имат някакво хронично заболяване.
В ШВЕЦИЯ ИМАТ НАЙ-МНОГО ЗДРАВИ ГОДИНИ
Страната от ЕС с най-висок дял "здрави години" на живот за жените и мъжете е била Швеция - 73,3 години за жените и 73 за мъжете.
На обратния полюс е Латвия, където хората са имали най-малък брой години на здравословен живот: съответно - 55 за жените и 52 за мъжете .
Според Евростат най-висока самооценка на здравето си в позитивна посока дават жителите на Ирландия - по 83 процента за жените и мъжете.
Обратно - най-ниска самооценка за здравето си дават отново жителите на Латвия - съответно 50 на сто от мъжете и 40 на сто от жените там определят здравния си статус в негативна посока.
Ситуацията при съседите ни, които дават позитивна оценка на здравето си, е както следва: в Гърция и Румъния - по 76 процента слагат знак "плюс" на здравния си статус, в Македония - 77 процента, в Сърбия - 60 процента. Липсват данни за Турция.
В ЕС-28 като цяло 67 на сто от населението на 16 и повече години възприемат здравето си като много добро или добро, 23 на сто го възприемат като задоволително и 10 на сто като "лошо или много лошо".
Според анализа на Евростат доброто здраве не е самоцел, а е основен определящ фактор за качеството на живота, благосъстоянието и социалното участие на всеки отделен индивид в ЕС и допринася за общия социален и икономически растеж. Много фактори влияят на здравословното състояние на населението в ЕС и те могат да бъдат разрешени чрез здравни и други политики на регионално, национално или европейско равнище, отчита европейската статистика. /НП/
Монитор
