Д обрата снимка е тази, която може да каже различни неща на различни хора. Това сподели пред български журналисти световноизвестният фотограф космополит Йозеф Куделка, който преди 2 дни пристигна у нас, за да подреди и лично да открие тази вечер в Софийска градска художествена галерия своята изложба „Изгнания“.
Добрата снимка е тази, която може да каже различни неща на различни хора. Това сподели пред български журналисти световноизвестният фотограф космополит Йозеф Куделка, който преди 2 дни пристигна у нас, за да подреди и лично да открие тази вечер в Софийска градска художествена галерия своята изложба „Изгнания“.
Сбирката от 75 впечатляващи черно-бели кадъра е дарена от автора на Център „Помпиду“ в Париж и за пръв път напуска Франция в своята цялост, за да украси шестото издание на фестивала „Фотофабрика“. Миговете, уловени от него от 60-те до 90-те години на миналия век из цяла Европа – Чехословакия, Франция, Испания, Италия, Португалия, Англия, Ейре, Шотландия, Германия, Сърбия, Румъния и др., бележат маршрутите на Куделка, когато е странствал
без документи, без постоянно местожителство
и без твърди професионални ангажименти, тъй като не е приемал поръчки за пари. За да запази независимостта си, дълго е живял с минимума, следвайки съдбата на скитник и снимайки цигански събори, църковни и фолклорни празници. След 17 години без гражданство, едва през 1987-а той получава френски паспорт. „Не обичам да обяснявам своите фотографии, но ми харесва хората да ги коментират“, призна майсторът на обектива в СГХГ, добавяйки, че не замисля предварително и не режисира своите истории, а разсъждава над тях, щом види какво се е получило. „Фотографията е единственото изкуство, в което случайността често създава шедьоври“, пошегува се той.
Йозеф Куделка е роден през 1938 г. в Моравия и завършва авиоинженерство. „Като инженер отговарях за 60 души, бях непрекъснато под стрес, но държавата не ми позволяваше да се освободя. Фотографията ми осигури свобода“, върна лентата маестрото към началото на кариерата си в социалистическа Чехословакия. Той се запалва по запечатването на образи едва 12-годишен и снима все повече и повече, докато един проект, свързан с живота на тамошните цигани, така го обсебва, че го подтиква да се отдаде изцяло на фотографското изкуство. Годината е 1967-а. Много скоро Куделка ще стане световноизвестен, макар и – парадоксално! – оставайки анонимен.
През август 1968 г. той снима съветската инвазия в Прага. Не проявява филмите, защото няма време. По-късно обработва кадрите и някои от тях стигат до Вацлав Хавел, който предлага да ги изнесе в Америка, където е бил поканен от Артър Милър, но пътуването не се осъществява. Все пак няколко снимки напускат страната с Евгений Остроф, куратор на фотографския отдел в институт „Смитсониън“, който е на посещение в Чехословакия. В Ню Йорк той ги показва на Елиът Еруит, президент на фотографската агенция „Магнум“. Тя контролира отпечатването на снимките и тяхното разпространение по целия свят. Публикувани са без името на Куделка във водещи списания в много държави за първата годишнина от Пражката пролет, а самият той
получава наградата „Златен медал на Робърт Капа“
от Международния пресклуб на Америка като „анонимен чешки фотограф“, за да не бъде изложен на опасност. „...Направих тези снимки за себе си, а не за списание. Бяха публикувани съвсем случайно. Не бях репортер. Никога не бях снимал нещо, което бихте нарекли „новини“. Изведнъж за първи път в живота си се сблъсках с подобна ситуация. Реагирах на това. Знаех, че е важно да снимам, затова снимах“, ще се изповяда по-късно Куделка в едно свое интервю.
Той напуска родината си през 1970-а с разрешение за престой в чужбина за 80 дни, след като е получил предложение за стипендия от „Магнум“ да снима цигани в Западна Европа. Започва пътешествието си от южната част на Франция, после отива в Англия и Ирландия. На минаване през Париж агентите му го съветват да не се връща в Прага, защото лесно може да се разбере, че той е автор на прословутите снимки. За да се избегнат репресии срещу семейството му, те продължават да се разпространяват анонимно. Едва след смъртта на баща си, по време на първата си голяма изложба в Лондон (1984), Куделка признава, че са негови. В Чехословакия са публикувани цели 22 години след като са направени – през 1990-а.
Документалните кадри от пражката 1968-а не са в София. „Изгнания“ съдържа само свидетелства за митарствата на Куделка: чешити, аутсайдери, отегчени ромски булки,
самотни и угрижени възрастни хора
мрачни отрудени мъже, заблудени животни, разпилени предмети, изпепелени пейзажи, накърнена от човешката дейност природа... В тези силни образи, на ръба между художествената и репортажната фотография, е целият Йозеф Куделка: човек на света, но и дърво, болезнено изтръгнато от корен... „По-трудно ми беше да съхраня независимостта си на Запад, отколкото някога на Изток. С бясното печелене на пари хората се промениха“, не скри разочарованията си чехът.
Изложбата „Изгнания“, представена от Френския културен институт в София, СО и СГХГ, може да бъде видяна до 9 юни. За 2020 г. Куделка подготвя голяма експозиция в Парижката библиотека, основана от Франсоа Митеран. Тя ще бъде посветена на археологическите разкопки по Средиземноморския бряг. За да обогати материала, в началото на престоя си у нас прочутият фотограф посети пък Никополис ад Иструм, Созопол, Несебър, Старинния Пловдив, Археологическия музей в столицата.
Монитор
