Шумотевицата по повод неофициалната информация, че страната ни ще получи еврокомисар отговарящ за ресора “Образование и култура” в бъдещата Еврокомисия е напълно излишна.

Не защото това ще стане ясно буквално след часове (10 септември), а защото дебатът “важен и маловажен” е за доморасли политици и ескалирането му ще е поредната буря в чаша вода. Дори и да приемем, че това ще е ресорът, едва ли някой ще опонира, че страната ни има нужда от големи инвестиции в областта на образованието и ако разгледаме програмата “Еразъм” за обмен на студенти (която е основно перо там), това ще е стимул за реформирането на изоставащото ни от евростандартите обучение във висшите учебни заведения. И това е само една от възможностите, но има и други – например, чрез обмена на студенти и квалифицирани специалисти в различните области, това ще полезно за по бързото развитието на страната. По-скоро обществеността и управляващите би следвало да насочат вниманието си към това да се избере достоен за ресора, който ще получи страната ни. Сега името на нашия кандидат за еврокомисар Мария Габриел е известно и се създава нездравословното впечатление, че се търси подходящ ресор за нея. Няма да коментираме, че сегашния и - “Цифрова икономика и цифрово общество”, е доста по-различен от евентуалния нов. Ако погледнем биографията и, ще видим, че тя е заемала отгворни позиции в Европарламента, някои от които са изисквали специфичен опит, което може и да е плюс за евентуалното и адаптиране. Но в конкретния случаи практиката за продължаваща кариера на бивши еврокомисари е друга. Разбира се, при избора решението е на управляващите. Но последната дума ще е на Европарламента. В края на септември и началото на октомври ще е изслушването на кандидатите, а гласуването на новите еврокомисари ще е на 22 октомври. Имаме и горчив опит с провала на един кандидат. Така че нека да не се слага каруцата пред коня. След като стане известен ресорът, добре е да се обмисли, (включтелно и чрез консултации с другите партии, представени в Европарламента), кой да е нашия кандидат.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Дялкаме“ авторското право с каменни инструменти

Не обичаме да плащаме за нещо, което не можем да пипнем. Авторското право у нас все още е тема, на която се гледа като на ядрена физика от средностатистическия българин. Ако някой ни открадне колата, за драмата ни ще чуе и глухият цар. За това, че ежедневно се развличаме с филми, изтеглени от Zamunda, Pirate Bay и т.н. обаче не пищим толкова. Дори леко се ядосваме, в случай, че желаното от нас заглавие не се качи веднага в торент сайтовете и ни се наложи да изчакаме преди да си го откраднем.

Хипократ не е за очерняне

Очевидно е, че лекарите, отнесли се бездушно с починалото впоследствие тригодишно дете и неговите родители, не са достойни за Хипократовата клетва.

Всички говорят за него, никой не го е виждал

Всички говорят за него, никой не го е виждал. Що е то? Отговорът е фалшив болничен лист. Тази гатанка е изключително подходяща сега, когато едва ли има обществена личност в държавата, която да не се е изказала за (не)плащането на първия ден от болничните.