Преиначаването на смисъла на правилата сигурно се прави откакто свят светува. За това и народът казва за такива хора, че четат евангелието както дяволът.

След промените, и особено след влизането ни в ЕС, евродирективите станаха нашето евангелие. Естествено, нерядко го четем, както ни уйдисва. Удобно „забравяме“, че част от тях са правени и приети и с наше участие. Много са причините за подобно поведение. Една от главните е манталитетът. Все гледаме да минем между капките. Едновременно с това не обичаме и да поемаме отговорност. За несвършената работа пред приятелите си се оправдаваме с нежеланието на половинките си, в службата се позоваваме на началниците, а в политиката - с Евросъюза и НАТО.

Навремето при соца зависехме от Кремъл и с международното положение и домогванията на световния империализъм (днешните ни западни съюзници) властта оправдаваше ниския стандарт на живот, липсата на демокрация и забраната да се пътува в чужбина. Вече от 30 години се „борим“ с последствията от комунизма, но пак нещата не са както трябва и много способни младежи продължават да напускат родината в търсене на по-добър живот.

Все още инициативните хора, готови да рискуват и да правят светъл бизнес, ги мислим за луди. Възхищаваме се обаче на мутрите и мошениците. В същото време, когато от ЕС започнат да ни дърпат ушите за високото ниво на корупцията и толериране на мутрите, започваме да пишем и приемаме на бърза ръка закони, които след това безкрайно се поправят. И така нерядко противоречат на евронормите и от Брюксел ни карат да ги пренаписваме. Отделно в тях понякога има текстове, които на практика ги превръщат във врата в полето, както обичат да казват шопите. Пример в това отношение е Законът за устройство на територията (ЗУТ).

Поначало не сме много дисциплинарни и с неохота приемаме факта, че европейското законодателство е с приоритет пред родното. Колкото и непатриотично да звучи - може би така е по-добре. Доказателството е, че с тези норми, прилагани в богатите страни десетилетия преди да станем част от ЕС, хората там са качили много стандарта си. Освен това и се ползват със социални придобивки, за които можем само да мечтаем. При соца, когато ставаше дума за тази разлика в стандарта на живот, ни обясняваха, че западните държави имали колонии, от които векове грабели туземците и за това са богати. Интересно Финландия какви колонии е имала или Швейцария, например? Първата е била провинция на Русия и сега хората от бившата метрополия мечтаят да живеят там. Втората пък е известна с референдумите си.

От няколко години се заговори за въвеждането в ЕС на единна минимална заплата. Нормално е рано или късно това да стане. Все пак вървим към създаването на Европейски съединени щати. Наистина това може би ще охлади интереса на инвеститорите към България. Време е обаче да станем привлекателни за тях не само с ниска цена на труда, а и с ниско ниво на корупцията, електронни търгове, нормални пътища и с достатъчно квалифицирана работна ръка.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Прецаканите пенсионери

Пенсионерите като цяло са прецакани. Мисля, че по този въпрос едва ли някой ще възрази. Хората, на които им предстои да излязат в заслужен отдих (така се казва), обаче са двойно прецакани. Един път, защото трябва да си платят липсващия стаж и втори – точно защото този стаж им липсва, размерът на пенсията не е финансов фундамент.

Студенти на терен

Като се каже хайделбергски студент, се разбира вечният бохем, за когото ученето е само претекст за десетилетия волен живот.

Всекиму своето

Двойнствеността на самообявилите се за “протестъри” не е от вчера. Затова не се изненадахме, че иначе следящите под лупа всяко действие на прокуратурата, за да я обвинят шумно в превишаване на правата и, сега си мълчат. Мълчат за арестите в Лъки и в Пловдив на допусналите замърсяването на река, нищо не казват за задържането на шефката на болницата в Раднево и нейни служители, облажили са крупни суми пари, за сметка на персонала, оставен без заплати от месеци и болница затънала в дългове.