Д а си червенокоса не е въпрос на модни тенденции в прическите, а състояние на духа. Поне в случая с актрисата Ева Волицер. Тя се е родила такава и в училище от малка я подозирали, че нейната майка й боядисва косите. Това ужасно обиждало момичето. По-късно гривата й потъмняла и Ева наистина започнала да я багри в алено, за да си възвърне първоначалния цвят, който най-добре изразява вътрешната й същност.
Да си червенокоса не е въпрос на модни тенденции в прическите, а състояние на духа. Поне в случая с актрисата Ева Волицер. Тя се е родила такава и в училище от малка я подозирали, че нейната майка й боядисва косите. Това ужасно обиждало момичето. По-късно гривата й потъмняла и Ева наистина започнала да я багри в алено, за да си възвърне първоначалния цвят, който най-добре изразява вътрешната й същност.
„Нося много енергия у себе си – това е даденост. Често тя заразява останалите, а понякога е дори взривяваща, но това ми харесва, защото ме тласка към различни активности и аз я влагам във всичко, което правя“, обяснява тя. Червенокосата фурия ври и кипи в професията: играла е много на сцената на „Сълза и смях“ и продължава да го прави с други формации, от години поддържа собствен театър „Галерия“, режисира, преподава на студентите в Нов български университет, където е професор, пътува за уъркшопи по света, преди време се появи с бяла престилка и в един от сезоните на докторския тв сериал „Откраднат живот“... Наскоро Ева Волицер спечели проект от конкурсната програма на Общинска фондация „Пловдив 2019“ за музикално-театрален мултимедиен спектакъл, в който ще пее на
старинния език ладино – средновековен испански
съхранен жив още отпреди епохата на Сервантес. Проектът „От Толедо до Пловдив. Пътят на еврейската сефарадска песен“ ще има премиера на 28 февруари в НБУ, а през март, април, май и юни ще се състоят още 4 представления на различни места в Града под тепетата, културната столица на Европа догодина. Чувственият сопран на Ева ще звучи в голямата зала на организация „Шалом“, сред римските мозайки на галерия „Тракарт“, в разкошната сграда на Регионалния исторически музей и в доста отдалеченото на юг от центъра читалище „П. Р. Славейков“. Универсалната актриса умишлено е избрала такива локации, в които вярва, че ще привлече различни публики. „Пловдив е пъстър град, обединил в близко, приятелско общуване целия етнически спектър на страната ни – българи, евреи, арменци, турци, цигани... Неслучайно девизът му като европейска столица на културата е „Заедно“, изтъква Волицер. В „Шалом“, например, ще дойдат голяма част от евреите, които живеят в града, а те, предполага се, ще поканят много арменци, чиито общности там се погаждат прекрасно. „Разбирателството не зависи от етническата принадлежност, а от човечността и добротата“, вмята Ева. В галерията навярно ще се събере студентска публика: немалко младежи учат испанистика в близкия Пловдивски университет, а там е и един от изтъкнатите познавачи на сефарадския език у нас проф. Иван Кънчев. Те със сигурност ще искат да чуят автентичния староиспански, на който актрисата ще пее. Музеят често приютява концерти и там се очакват посетители, които изпитват любопитство към екзотичната музика. В читалището пък могат да се стекат хора от различни вероизповедания – роми евангелисти или мюсюлмани с афинитет към южняшката култура.
Ева Волицер е научила ладино като на шега от своята майка, лелите и бабите си, които често разговаряли на този предаван от поколение на поколение език, докато била малка. Когато преди 2000 години евреите напускат Свещените земи, някои от тях се заселват в немскоезична Централна или Източна Европа (ешкеназки евреи, които говорят идиш), а други в Испания (сефарадски евреи, говорещи ладино). „Моят дядо е бил ешкеназки евреин от Румъния, но в България се е оженил за сефарадско момиче. Аз не го познавам, той е починал рано и фактически съм израснала в сефарадко семейство, затова зная ладино, а не знам идиш, в чиято основа е немският. Когато преди години бях в Испания, разбирах всичко и можех да се оправям достатъчно добре с езика. Беше много вълнуващо – разказва огнената дама. – Сефарадската култура е значима част от испанската култура: евреи са живели 10 века на Иберийския полуостров, преди да бъдат прокудени от Инквизицията. Сред тях е имало големи учени, поети, философи. И днес този староиспански е жив навсякъде, където има сефарадски евреи – в Израел, Турция, Мароко, Франция, Аржентина, САЩ“. Неслучайно Институт „Сервантес“ и Испанското посолство у нас също подкрепят проекта й.
Сефарадските песни са попили влияния от множество народи и страни, през които носителите им са минали – иберийски, ориенталски, славянски. Някои от тях са носталгични и излъчват тъга, други са страстни, трети са весели и забавни, но всички са посветени на любовта. Преди близо 2 десетилетия Ева Волицер издава 22 от тях в компактдиск, аранжирани от изследователя им акад. Николай Кауфман. Тогава актрисата е слушала и автентични изпълнения на възрастни хора, които академикът е записал. В диска, който и досега се върти от много чуждестранни радиостанции, участват прекрасни музиканти: Йосиф Радионов (цигулка), Симеон Щерев (флейта) и Емил Съев (китара). В актуалния проект песните ще бъдат съживени с богатия вокал на Ева и с нови, също така отлични инструменталисти – флейтиста Явор Желев, чудесния млад цигулар Виделин Джеджев и класическия китарист Христо Нейчев. Ева и сценографът Яна Дворецка са решили да включат в мултимедията творби на прочути художници – Марк Шагал, Модиляни, Цанко Лавренов и др., а дизайнерка ще ги анимира, за да се създаде почти магична атмосфера. Спектакъла ще открие
картина на Ел Греко от Толедо, откъдето започва пътят
на сефарадите към новите им родини...
Актрисата не се е отказала от чисто театралните начинания, но ги планира през големи отрязъци от време, защото да се работи в много посоки е трудно. Със своя театър „Галерия“ досега е реализирала над 10 пиеси, които за пръв път чрез нея са представяни в България. Сред тях е „Моята скъпа лейди“ от Израел Хоровиц с Росица Данаилова, Веселин Калановски и самата Ева Волицер в ролите. Скоро и Народният театър ще покаже своя версия на прочутата комедийна драма, но Ева беше първа... Следващото предизвикателство, в което се е прицелила, е пиесата на Майкъл Фрейн „Копенхаген“ – труден текст за двама велики учени и тяхната отговорност пред човечеството, която е огромна, тъй като става дума за Нилс Бор, Вернер Хайзенберг и техните открития, свързани с евентуалното създаване на атомна бомба за нацистите. Ева ще се превъплъти в съпругата на Бор. „По принцип аз не правя случайни заглавия. Реализирам проекти, които ме интересуват като тема, послание и смисъл. Не се заемам с нещата просто така, за да се забавлявам, а само ако имам какво да кажа“, категорична е червенокосата. Със студентите си тя също има интересни планове. Проф. Волицер е строг учител. Иска възпитаниците й да развиват мисленето си, да умеят да се концентрират, да спазват актьорска дисциплината, да форсират въображението си... „Мои студенти проявиха инициатива и ме поканиха да поставя 2 малки комедии на Чехов, за да обикалят с това представление места в страната, където няма театри, и да доставят радост на хората. Играха вече в 10 такива малки селища и бяха щастливи“, доволна е и тя. След „Троянките“ на Еврипид – спектакъл, който гостува в културните ни институти във Виена и Братислава, и „Плешивата певица“ на Йонеско, която записа завиден фестивален успех у нас, догодина проф. Волицер ще подготви със студентите си цялостен проект по драматургията на Бертолт Брехт.
Честите воаяжи на Ева Волицер по света и в частност до Ню Йорк, където живее и работи синът й Исидор, в един момент я
довеждат до култовия институт „Лий Страсбърг“
за филмово и театрално изкуство, в който са се обучавали Мерилин Монро, Ал Пачино и други арт величия. Миналата година българката води уъркшоп там. „Гледах няколко представления, запознах се с хората, които ръководят института, те проявиха интерес към мен и от дума на дума стигнахме до идеята да ме поканят да водя майсторски клас върху Чехов“, отбелязва актрисата, сякаш не се е случило нищо особено. За нея може и да е така, защото не за пръв път работи с американски студенти. Преди десетина години тя печели награда „Фулбрайт“, което й позволява цял семестър да преподава в Пейс Юнивърсити в Манхатън.
Ева Волицер релаксира с йога. Практикува при бивша своя студентка, която освен актьорство е завършила мениджмънт и е на път да стане дипломиран психолог. Това още веднъж доказва колко е важно да се образоваш цял живот, за да ти се открият нови хоризонти и да разбереш какво точно искаш. Принцип, който изповядва и самата Ева.
Монитор
