Ето кои ще са най-горещите дни през юни (КОГА ДА ОТИДЕМ НА МОРЕ?)

Ето кои ще са най-горещите дни през юни (КОГА ДА ОТИДЕМ НА МОРЕ?)

Четвъртък и петък ще са най-горещите дни у нас през юни, като за София се очакват 33-34 градуса. От този четвъртък до почивните дни през тази седмица ще има повишение на температурите в страната - до 38-39 градуса на отделни места. Предстои ни седмица и период в страната, през който температурите ще се повишат бързо и от ден на ден все на по-малко места ще има валежи, но те ще са отново с локален характер. Това каза в интервю за БТА главен асистент д-р Анастасия Стойчева, ръководител на Отдел "Метеорологични прогнози" в Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/.

Тя съобщи, че след сряда и по българското Черноморие ще стане много топло, ще е с температури над 30 градуса, като те ще са съчетани с високата влажност. Но и в сряда на места в страната, главно в Източна България и в планините, ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. По-съществени количества валежи се очакват отново в Североизточна България и след това - от четвъртък нататък, с температури от 33 до 38 градуса, а в петък - между 34 и 39 градуса, вероятността за валежи ще е много малка, прогнозира Стойчева.
Според нея, в цялата страна ще е сухо в този период - почти до края на седмицата, като в самия край се очаква от север да приближи ново атмосферно смущение - една плитка барична долина, която ще нормализира температурите. Ако за предстоящите два-три дни температурите станат по-високи от обичайните за юни и времето ще е горещо, то с това понижение на температурите към неделя и понеделник, те ще са нормални за края на юни. В повечето райони ще са между 31 и 36 градуса или между 30 и 35 градуса. С това понижение на температурите ще има и краткотрайни следобедни валежи, които ще са придружени отново с гръмотевици. Много голяма е вероятността отново пак да има и градушки, но това са метеорологични явления, които са обект на по-близките прогнози, обясни Анастасия Стойчева. Тя каза, че след този по-горещ период, който ни очаква и ще е първият с по-високи температури за това лято, ще има краткотрайно понижение на температурите. Това ще са обаче нормалните температури за края на юни и за началото на юли.

ПО МОРЕТО ТОВА ЛЯТО НЯМА ДА ИМА

ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИ С ВАЛЕЖИ

Лятото засега не дава индикации да е различно от обичайното лято в нашата страна, каза Анастасия Стойчева, попитана какво ще бъде то - сухо и топло, или хладно и дъждовно, каквато беше пролетта. Ще правим статистически оценки за това каква беше пролетта, защото тя приключи на 21 юни, когато в 6:32 часа започна астрономическото лято, уточни метеорологът.
Според сезонната прогноза на НИМХ, лятото у нас ще е с температури, близки до нормалните, или по-високи. Бихме очаквали да има периоди с температури, които са по-високи от климатичните норми и със сезонни количества валежи, близки до нормалните или по-малки. Това означава, че се очаква да има и сухо време през лятото, защото е обичайно, когато очакваме температурите да са около и малко над нормите, валежите да са около и малко под нормите. Но това не означава, че някъде няма да има повече валежи, обикновено това е в районите на Западна и Централна България, главно в планинските райони, докато на изток е по-сухо.
И юли, и август са подходящи за лятна почивка по българското Черноморие, каза Анастасия Стойчева. Тя обясни, че Черноморието ни е с бризова циркулация и тя "размива" атмосферните фронтове, които идват от запад и северозапад, и дават валежи в Западната и Централната част на страната. На морето през това лято няма да има продължителни периоди, през които да има валежи всеки ден и температурите да са ниски. Когато и да превали там, то е за кратко, обясни синоптикът.

НАЙ-МНОГО ВАЛЕЖИ, НАДМИНАВАЩИ С ДВА-ТРИ ПЪТИ НОРМИТЕ

ЗА МЕСЕЦА, Е ИМАЛО ДО 20 ЮНИ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

Значителни количества валежи до 20 юни, които надминават с два и три пъти нормите за месеца, имаше в Североизточна България. Те бяха свързани с циклонална област, която дълго време циркулираше в нашия район и водеше до това, че въздушната маса беше много неустойчива, каза Анастасия Стойчева. Тя обясни, че се е развивала конвективна облачност, главно в следобедните часове и до полунощ. При такава облачност падат локални, с неравномерно разпределение валежи.
Като цяло, за юни, в по-голямата си част валежите бяха по-съществени в Североизточна България. В повечето райони на страната количествата на валежите достигнаха климатичните норми. По-сухо остана времето досега в западната част на Горнотракийската низина, както и в северозападните райони от страната, но не планинските - а тези, които са в ниското - покрай Дунав, обобщи синоптикът.

НАЙ-ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА ПРЕЗ ЛЯТОТО У НАС

Е ИЗМЕРЕНА В САДОВО ПРЕЗ 1916 г. - 45,2 ГРАДУСА

Най-високите летни температури, измерени в България, се наричат абсолютни екстремни температури и това означава, че са най-високите температури за съответния месец от всички метеорологични станции в наблюдателната мрежа на НИМХ. За юни най-високата температура е 43 градуса и е измерена в Раднево на 26 юни 2007 г., като това е абсолютният екстремум за юни у нас. Този месец юни не очакваме такива високи температури, съобщи Атастасия Стойчева.
Тя обобщи, че като цяло, най-високите температури у нас са през юли, когато са т.нар. горещници - в последните три дни на юли. И в София, най-високата температура е през юли, като тя е измерена на 5 юли 2000 г. - била е 40,2 градуса. Абсолютният екстремум - най-високата лятна температура в България, е 45,2 градуса и е измерена в Садово през 1916 г. Това е най-високата температура у нас, откакто има метеорологични изследвания преди повече от 130 години, информира ръководителят на Отдел "Метеорологични прогнози" в НИМХ.

НАСТЪПИХА ЛИ КЛИМАТИЧНИТЕ

ПРОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ?

На въпрос дали проливните валежи, при които на дадено място пада количество дъжд като месечната норма, хладната и влажна пролет, гръмотевичните бури и градушките, означават, че са настъпили климатични промени у нас и няма ясно разграничени четири сезона, Анастасия Стойчева отговори, че това категорично не е вярно. Ще си имаме четири сезона и в умерения климатичен пояс тези сезони са с различен характер. Има години, в които пролетта е влажна и по-хладна, и години, в които е точно обратното, обясни синоптикът.
Тя припомни, че 1901 г., 1924 г., 1932 г., 1940 г. и 1955 г. са били години, в които много е валяло през юни. В по-голямата част от нашата страна юни е един от най-дъждовните месеци. През юни у нас обикновено вали от седем до десет дни, дори и в тези години, когато няма ясно изразен такъв хладен и дъждовен характер на пролетта. Юни е месец, през който трябва да вали, защото после настъпва климатично засушаване и ако е нямало достатъчно валежи през юни, след това настъпва суша. В планините един път на десет години през юни вали и сняг, както това стана през миналата седмица у нас, отбеляза Стойчева.
Максимумът на валежите през юни у нас е отчетен на Петрохан през 1901 г. - 373 литра на квадратен метър. Това е доста значително количество валеж, като климатичната норма за планината е от 90 до 140 литра на квадратен метър, коментира синоптикът. В Кнежа през 1924 г. са отчетени 330 литра на квадратен метър, общо за месец юни. Имало е и други години, например 1938 г., когато на места /50 процента от територията на България/ изобщо не е валяло.
Промяната в климата е част от характеристиките на климата. Това не е странно и необичайно, но обществото ни вече е чувствително за всичко, както и за промените, свързани с времето, коментира ръководителят на Отдел "Метеорологични прогнози" в НИМХ Анастасия Стойчева.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.