ЕС наложи санкции на Беларус

ЕС наложи санкции на Беларус

Лидерите на страните членки на ЕС постигнаха съгласие по въпроса за налагане на санкции на беларуски представители заради потушаването със сила на протестите след изборите за президент на 9 август и заради изборни манипулации, предадоха световните агенции. Новината потвърди председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Санкциите ще засегнат около 40 беларуски представители. Днес ЕС ще изготви черен списък с имената на тези хора. Сред тях не е беларуският президент Александър Лукашенко, поясни Шарл Мишел. Това обаче може да се промени, предупреди той.
До споразумението за налагане на санкции се стигна, след като Кипър оттегли ветото си по въпроса. Кипър искаше първо да бъдат наложени санкции на Турция заради сондажните й дейности в Източното Средиземноморие.
Темите за Турция и сондажите и за Беларус и протестите се оказаха по този начин индиректно свързани. Кипър настояваше ЕС да прояви последователност, когато реагира на нарушаването на основни принципи.
До деблокаж в разговорите в Брюксел тази нощ относно санкциите срещу Беларус се стигна, след като Европейският съвет се съгласи да отправи и твърдо послание, съчетано със заплахи за санкции към Анкара, ако тя не престане с незаконните си сондажи в териториалните води на Кипър. По този начин европейските лидери удовлетвориха исканията на Кипър, а също и на Гърция за по-твърдо послание към Турция, казват дипломатически представители.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пък заяви, че Турция може да спечели от едно силно сътрудничество с ЕС и предупреди Анкара да се въздържа от едностранни действия, ако ли не тогава ЕС ще използва всички средства, с които разполага.
Шарл Мишел пък каза, че Европейският съвет не е въвел санкции срещу Турция заради действията й в Средиземно море, както е искал Кипър, а се е договорил да даде шанс на политическия диалог.
"Съгласувахме подход, който отваря пътя за двойна стратегия. Решихме, че искаме да дадем шанс на политическия диалог заради общите интереси. От друга страна изразихме привързаност към нашите ценности и пълна солидарност с Гърция и Кипър", каза Мишел.
"Ако Турция продължи с усилията си за спиране на незаконните дейности, европейските лидери се съгласиха да поставят началото на един позитивен политически дневен ред в отношенията на ЕС с Турция", се казва в посланието на евролидерите към Турция.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че по повод Турция дискусията е била сложна и дълга. Тя каза, че евролидерите искат дневният ред в отношенията с Анкара да бъде положителен, при условие че усилията за намаляване на напрежението продължават. Меркел допълни, че най-късно през декември ЕС още веднъж ще обсъди отношенията си с Турция.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ЕС е трябва да се стреми към водене на ефективен стратегически диалог с Турция и с Русия, но като отчита и авторитарните злоупотреби от страна на тези държави. Ето защо ЕС трябва твърдо да им обозначи червените си линии, а именно нуждата от пълно уважаване на суверенитета и интересите на страните от ЕС и съблюдаване на основните европейски ценности, подчерта Макрон.
Относно санкциите срещу Беларус, в които не фигурира Лукашенко, Макрон каза, че ако беларуският президент беше включен в санкционния списък, това би подкопало исканията на Брюксел към него да започне диалог с опозицията при посредничество на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и да освободи политическите затворници. Ако Лукашенко беше санкциониран, това щеше да му даде законно основание да не изпълни тези условия, каза Макрон.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.