Свещенодействайки върху обедното си кафе с мляко и със задължителната цигара в пепелника (точно като 99% от посетителите на кафенето, в което се намира), Ерсин се е скрил зад рейбанките си, но няма как да остане незабелязан. Той е от малкото родни артисти, които миришат на рокендрол звезда. Ненатрапчиво, но перманентно. Въпрос на излъчване, а не на поведение или начин на обличане. Напротив – просто беше хвърлил една бяла тениска и дънки, нищо отличаващо се.

Така излиза и на сцена с бандата си Jeremy?. Физиономията му е достатъчно интересна и нетипична и моментално приковава. В следващата секунда се заслушваш в музиката им и... вече си спечелен. Или поне всеки, който цени и харесва рока в различните му вариации. Точно защото Jeremy? и Ерсин, като основния им автор, правят пълнокръвна музика без географски рамки. Просто музика! Точно тя последно ги отведе на един от най-важните за европейската, и в частност британската, сцена фестивали – „Камдън рок“ в Лондон. Бяха първите българи в историята му! Оказва се, че свиренето им там преди около месец е плод на доста неуспешни опити през годините, докато се стигне до „сбъднатата мечта“. Разказа си за участието в любимия квартал на Ейми Уанхаус Ерсин започва с дебело подчертаната подробност, че именно


британската столица е най-любимият му град


„Преди 6-7 години моята приятелка Гери купи билет за Лондон, за да ми направи изненада за рождения ден. Проверих какви събития има по това време в Лондон и видях някакъв фестивал. Стана ми интересно, защото беше обявен като такъв, който изстрелва нови имена, и се твърдеше, че 2-3 години след като свирят на него, поне няколко от артистите стават големи“, спомня си Ерсин за запознанството си с „Камдън рок“. Тогава получил и особен гъдел да разбере дали освен за артист става и за продуцент, т.е. дали може да предвиди кои от бандите, които ще гледа, ще станат звезди. Набелязал си 20-ина групи от общо 400 изпълнители в двата фестивални дни. „Една от тях беше Bastille, които в момента разцепват. Другата беше Catfish and the Bottlemen. Свириха в 4,20 следобед, напълно неизвестна банда, пред 20 души. За пръв път ми се случи да гледам група на живо и да се разплача. Беше все едно се отвориха духовно небесата и някой каза:

Ей, вижте ги тези хлапета, те ще станат голямата работа

И станаха. В момента имат хедлайн тур в САЩ, свирят по най-големите фестивали, американците ги нарекоха новите Oasis”, допълва момчето зад микрофона на родната гордост Jeremy?. Оттогава следи музикалния форум, който му служи като компас какво се случва на музикалната сцена реално, какво се предлага, какво избират мейджърите, с кого подписват и какво ще е модерно. През годините правят опити и да кандидатстват за участие, но островитяните и сцената им са доста затворени за изпълнители, които нямат договор с местен лейбъл, намерения за инвазия в Англия или поне някой, който да ги представлява. Пробивът тази година дошъл от подаденото рамо на мениджъра на приятелската британска банда Leontas, който също е българин – Дани Георгиев, и който е помагал на Ерсин и бандата за клубните турнета на Острова. Всичко станало толкова бързо, че не могли да организират пътуване със собствените си инструменти и на помощ се притекли колегите им от Leontas, които им заели китари и оборудване. „Свирихме в много яко място - „Дъблин касъл“, класически пъб с жива сцена. Всичките ми любимци са свирили там. Ейми Уайнхаус, която обожавам (б.а. - на чийто паметник ходи при всяко посещение в Лондон и оставя по цигара), постоянно е висяла там, била е приятелка с всички бармани, понякога дори е минавала зад бара и е сервирала на клиенти. Аз изживях лично моя мечта там. Този път публиката ни не беше предимно от българи, а имаше много повече британци, които след концерта дойдоха при мен и ми казаха, че също както аз направих преди 6-7 години и те са си набелязали банди, които да слушат и да видят впоследствие докъде ще стигнат, и ни поздравяваха за шоуто. Такъв човек съм, ценя западната култура, кефя се на музиката, която са дали на света, особено англичаните“, признава Ерсин.

Точно британците обаче са спъвали него и групата неведнъж. Много преди опитите за „Камдън рок“ момчетата намират връзка за ротация в MTV Rock и изпращат едно от най-добрите си парчета - Fake Fruits. “Много харесаха песента, бяха готови да я завъртят, въпросът ни стигна до най-високо, мениджърско ниво в компанията, но

като разбраха, че нямаме договор с местен лейбъл или някой да работи за нас, ни отказаха

спомня си Ерсин. Не че не са имали предложения, напротив. „Истината е, че на Oстрова няма групи, които не са подписали мейджър договор и да имат продукцията, която ние имаме. Досега предложенията към нас не са били финансово изгодни и не покриват това, което искаме да се случи. Оценяваме, че със собствени усилия можем да постигнем това, което те ни предлагат, и се губи смисъл от връзка с подобен лейбъл“, трезво е стъпил на земята Мустафов. От друга страна, добре знае, че ако са избрали да се пребазират във Великобритания, нещата щяха да са им се случили вече по друг начин. Не тръгват за Острова, защото не са „първа младост“, пък и „когато стартирахме всичко, се появиха доста групи заедно с нас и се сформира една хубава инди среда“. Хората у нас са ги оценили и мотивирали да творят тук, в България. На друго се ядосва Ерсин – в последните две години особено ценни и качествени хора напускат страната. „Не съм политолог и социолог, но това вълнува вниманието ми. Всяка прохождаща демокрация има нужда от своя преход и това е нормално, но нашият вече стана 30 години, а целият социализъм беше 45 години“, гневи се музикантът и намеква, че социално насочените им парчета, които до момента все напяват за „любов и мир“, скоро могат да поемат в доста по-пънк посока.

Предстои съвсем скоро да разберем дали ще овеществи гнева си, защото бандата планира


следващ сингъл за края на септември


или октомври. Преди това ще направи поредното си участие на Exit Festival в Сърбия, за който са подготвили напълно ново шоу. „Винаги сме били силни на концерти, но съм усещал, че ни липсва нещо. Големите банди имат едно цяло шоу. Правили сме опити и ние в тази посока, например промото на втория ни албум. Сега искаме да направим точно такова цялостно шоу - осветлението да е свързано с музиката, да е ясно какво ще се случи“, разкрива малко Ерсин и признава, че е черпил ноу-хау от трите си концерта с легендарните Queen, които подгряваха в България, Сърбия и Полша през 2016-а. През цялото време е наблюдавал как работи добре смазаната машина на динозаврите, за които не технология, а човек на осветителния пулт, който знае всеки удар в шоуто, е управлявал осветлението в синхрон с музиката. След участието в Нови Сад ще си дадат почивка от сцената, за да се оттеглят традиционно в Каварна, където завземат залата на читалището всяка година, свирят и правят дема на нови парчета (там е измислен целият им втори албум). Пред фенове ще се завърнат наесен с нова продукция и с ново видео, а 2020-а планират като европейска година, стартирайки на фестивала Eurosonic в Грьонинген (друга негова мечта), участието на който си спечелиха като награда от конкурса на БНР.

Всички тези чудеса се случват на Ерсин в последните 4-5 години, но

той се занимава с музика от 20

което идва да покаже, че бърз успех няма, а само много, много работа. „Чух за пръв път китара на живо като много малък - едно момче свиреше на една ограда и беше наобиколено от момичета. Свиреше диско хит от 80-те. В час по музика в началните класове на гимназията вече окончателно реших, че ще се занимавам с това. Прочетох в учебника как Джоуи де Майо, басистът на Manowar, си вървял по улицата и му се приискало да има банда. Не знам защо тази тъпа история ми повлия толкова силно. В същия момент учителката даваше пример със „Сигнал“ и „Щурците“ и ни разказа за рокендрола - как е музиката, която винаги ще я има, защото разказва истории и е много чиста, и истинска. Каза ни и друго:

Без да подозирате, може да има някой от вас, който да стане като тези групи

Нещо стана с мен и оттогава не е спряло“, спомня си Ерсин. А всъщност бил и художник. Именно изобразително изкуство избрал да учи, а не музика, защото искал да остави нотите да извират натурално и нешлифовано от него. Университетското образование обаче убило у него желанието да си служи с четката и днес Ерсин вече не рисува. Но поне се научил да пие, пък и отървал казармата, „защото съм пацифист“, признава човекът, който сам за себе си с усмивка казва, че е лош характер. Но днес и не пие, така че тези знания остават напълно неизползваеми, въпреки че са жизненоважно оръжие в арсенала на всяка рок звезда.

По темата: Ерсин Мустафов
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Идина Мензел и Кристен Бел получиха звезди на Алеята на славата

Актрисите Идина Мензел и Кристен Бел, които озвучават популярните героини Елза и Ана в „Завръзналото кралство“ получиха звезди на холивудската Алея на славата. Това се случи по време на рядкосрещана двойна церемония.

Мария: Януари ще бъде голямо избухване

Поп-фолк дивата Мария ще има двоен повод за вдигане на наздравици в началото на 2020 година. Чаровното миньонче има рожден ден на 13-и януари, а освен това през този месец ще отбележи 20 години в редиците на музикална компания „Пайнер“.