Ерозия заплашва 900-годишни  стенописи на хълма Трапезица

Ерозия заплашва 900-годишни стенописи на хълма Трапезица

Силна ерозия заплашва от унищожение 900-годишни стенописи на историческия хълм Трапезица във Велико Търново.

Църковните стенописи са датирани от археолозите от 12-ти век, времето на Второто българско царство и управлението на братята Асеневци.

Най-сериозно е положението в църква №10, в която се събира най-много почвена влага.

От ръководството на Регионалния исторически музей полагат непрекъснати грижи и реставрационни дейности за опазването на стенописите. Два пъти в годината се правят огледи и се издават предписания. Това обаче са временни мерки. За да бъдат спасени уникалните останки от величието на България е необходимо да се вземат решителни мерки. Това обаче може да стане с финансиране от държавата. Директорът на музея д-р Иван Църов и декана на Православния богословски факултет към Великотърновския университет доц. Евгений Николов са се разбрали през декември да се направи отново оглед и да се изготви писмето становище до Министерството на културата, като бъде представена и конкретна план сметка колко средства ще бъдат необходими за да се извърши реставрация на всеки конкретен участък. Тъй като крепостта Трапезица е археологически резерват, той е собственост единствено на държавата и само тя може да издава становища за извършване на реставрационни работи и да ги финансира. От своя страна държавата, в лицето на Министерството на културата отдава Трапезица за срок от 10 години на община Велико Търново, като приходите от посещенията на туристи постъпват в общинския бюджет. А общината в замяна е длъжна да реинвестира част от тези средства за поддържане на обектите. Търновски археолози споделят, че лошото състояние на стенописите в църквите на Трапезица са още първите разкопки, от 1900 г., когато археолозите не са ги консервирали, а са оставили да ги валят дъждовете. Едва 20 години по-късна над тях са били направени покриви, които да ги предпазват. През 50-те години покрай стенописите са направени циментови бордюри, които според музейния шеф е било голяма грешка. „От дъждовете циментът и част от бетона изпускат соли, които допълнително обезцветяват стенописите”, обяснява Иван Църов. Доста по-късно, чак през 90-те години е направена частична реставрация. През 2015 г. Със средства на азербайджанската фондация „Хейдар Алиев” на хълма Трапезица са извършени много реставрационни и консервационни дейности, които включват и стенописите в някои от средновековните църкви.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.