Ерик Уайнър, журналист и писател: Очаквайте възраждане на аналоговия живот и нов Ренесанс

Ерик Уайнър, журналист и писател: Очаквайте възраждане на аналоговия живот и нов Ренесанс

След COVID-19 светът ще бъде същият и същевременно различен. Осъзнавам, че звучи уклончиво. Нека обясня. Светът ще бъде различен с това, че ще сме преживели катастрофа с исторически размери. Ще въздъхнем с общо облекчение.

Известно време ще се страхуваме и притесняваме дали ще ни ударят коронавирусът или друга пандемия, но това ще отмине. И ще бъде заменено от сериозна преоценка на това какво означава да бъдеш човек в ХХI век. Какви са нашите приоритети? Какво има значение и какво не? Къде сме изгубили пътя си и как да си върнем отново посоката? Мисля, че ще видим някои сериозни търсения на душата: под формата на засилен интерес към религиозния живот или психологията или просто като тихо самовглъбяване. Светът ще бъде същият, тъй като хората имат огромна способност да забравят. Понякога това е проблематично - тези, които пренебрегват уроците на историята, са осъдени да я повтарят, както се казва. Но забравянето също може да бъде и полезно, терапевтично. Когато хората претърпят голяма травма, като например тежка автомобилна катастрофа, те често не си спомнят какво се е случило. Това е начинът на тялото и ума им да ги предпазят от преживявания, твърде травмиращи, за да бъдат понесени. По същия начин и ние ще забравим най-лошото от пандемията. Ще забравим клаустрофобията на карантината; ще забравим икономическата болка от изолацията. Това, което не можем да забравим, е изгубеният живот: бащи и майки, сестри и братя, отнети от нас твърде рано. Този вид болка отшумява с времето, но никога напълно не изчезва. Това са невидимите рани, за които не се говори много. Всички са ориентирани към видимите промени: маските за лице и следите, оставени от тях, неузнаваемите градски пейзажи, онлайн образованието. Най-важните промени обаче са невидими и те са тези, които са с най-голямо значение: колективната скръб, да, но и смирението. Мислехме си, че сме "царят на планината" с нашите смартфони и самоуправляващи се автомобили, а бяхме свлечени на колене от невероятно примитивна форма на живот . Това е, както казах, водещо ни до смирение - по един добър начин, надявам се.

Изключително трудно е, а и самонадеяно да се правят конкретни прогнози за това как ще изглежда светът след пандемията. Все още сме в средата й. Но се гордея с това, че съм малко самонадеян, така че според мен в политически план ще се върви към отмяна на властовата хватка, затегната от лидерите - от Унгария до САЩ. След като животът се върне към нормалното, гражданите ще поискат техните политически права да бъдат възстановени изцяло. Икономически общоприетото мислене е, че дори и след като коронавирусът е изчезнал, животът ни ще продължи да се пренася онлайн. Всичко - от работа до поклонение, от образование до медицина, ще се провежда виртуално. Не съм съгласен с това. По-вероятен е противоположният сценарий: преоценка и връщане към разхвърляния, старомоден "реален свят". Липсват ни реалните пространства, копнежът по тях кара сърцата ни да се разтуптяват. Видяхме как изглежда атомизираното, дигитално съществуване и на нас (повечето от нас) не ни пука за него. Така че очаквайте възраждане на аналоговото. Прогнозирам възраждане на художествения и културен живот. Факт е, че не сме много добри в прогнозите как ще изглежда животът след бедствие. Предполагаме, че страхът ще властва, а не вдъхновението. Всъщност ще изригне всичко, което е било задържано. Ще се излее в обратното на това, което сега се случва. Черната смърт на XIV век е последвана от италианския Ренесанс. Испанският грип от 1918 г. е последван от десетилетието на "Бурните двадесети". Същото вероятно ще се случи и сега, след като пандемията стане история.

Болестта е метафора за състоянието на човека. Крехки сме. Уязвими. И най-вече взаимозависими. Няма къде да се изолираме и скрием. Колкото и да се колебая да кажа, че има нещо "добро" в пандемията, мисля, че тя дава възможност да си спомним нещо, което винаги сме знаели: че всички сме заедно във всичко.

* Със съкращения, интервюто е дадено пред БТА

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.