Епископ Тихон, Патриаршески викарий: Ваксините са спасителният ни пояс

Епископ Тихон, Патриаршески викарий: Ваксините са спасителният ни пояс

* Не разбирам как някои вярват на хранителни добавки, а не на лекарите и учените

* Нека се научим да понасяме особеностите на хората и да ги обичаме въпреки всичко

* В днешно време ни липсват най-вече желанието и търпението да се вгледаме в нас самите

- Ваше Преосвещенство, измина много тежка година, която ни постави пред необичайни обстоятелства. Стана ли по-смирен българинът и започна ли да се обръща повече към вярата?

- Все още нямам отговор на този въпрос, защото пандемията не е отминала. Ще видим резултатите след нейния край. Но имам голяма надежда и вяра в българския народ. Смятам, че той е разумен и ще направи своите заключения. Надявам се, че най-сетне ще осъзнае, че не всичко, което сме желали по-рано, ни принадлежи едва ли не по право само защото сме на този свят. Добре е и ако хората са се обърнали повече към себе си, ако са опознали по-добре и тези, с които живеят, пък макар и да са в брак с тях от години. Едно е просто да се разминават по коридора в домовете си, забързани да изпълняват своите задължения, а съвсем различно е, когато са непрекъснато заедно и трябва да понасят тегобите. Това е много съществено - да се научим да понасяме особеностите на хората и да ги обичаме въпреки всичко.

- Непрекъснато изтъквахме, че живеем в комерсиален свят, че сме се превърнали в консуматорско общество, а по празници тичахме в моловете за подаръци. Може ли тази изолация да ни помогне поне малко, за да загърбим това?

- Може да ни помогне, но дали ще стане зависи от самите нас. От това дали имаме къса или дълга памет. Нека си припомним дните, в които имахме нужда от съвсем малко, за да живеем. Тъжно е, че много хора загубиха работата си, че бяха поставени пред изпитание и не знаят какво ги очаква в бъдеще. Само че не разбирам едно – уж, от една страна, търсим спасение, а когато ни се подава такова, ние го отхвърляме. Изведнъж решаваме, че това не може да бъде чак такъв спасителен пояс.

- Защо отново се разделихме, непрекъснато вярваме в някакви конспирации? Имаше хора, които не вярват изобщо в съществуването на вируса, сега отново поставиха под съмнение ефекта от ваксините, как си го обяснявате?

- Българинът трябва да обърне много сериозно внимание на едно и то е, че всеки човек е длъжен да пази личното си достойнство. Забравихме, че трябва да го имаме, ние носим частица от Бог в себе си и всеки от нас трябва да се държи като личност, а не като част от група. Ако решим да следваме тълпата, оставаме част от нея. Не искам да опонирам на всички онези, които отричаха вируса, опасността от него, а сега и ваксината. Не искам да убеждавам никого, че има някакво решение. Но призовавам всеки човек да вземе решение като личност, да поеме отговорност за него. Да прояви вяра, доверие и кураж там, където смята, че е достатъчно силен като личност. За мен е смехотворно да вярваме на производител на евтини хранителни добавки, да смятаме, че са безобидни, а да не вярваме на лекари и на учени, изработили ваксини. Нещо повече, тези хора не осъзнават, че ваксината не е изработена от кой да е, а от световен концерн. И ако той направи дори минимална грешка, губи целия си капитал. Що се отнася до въпроса за конспирациите - едва ли не се смята, че във всяка една са замесени евреите, които искали да ни навредят. Защо не погледнете, че в Израел всички хора се ваксинират. Във всяка конспиративна теория трябва да се търси вътрешното противоречие. Не разбирам как някои изтъкват, че има опасни ваксини. Аз съм човек, който 25 години е работил в инфекциозно отделение. Единственото нещо, което побеждава инфекциите, е имунизацията. Няма друг лек. Временното преболедуване, антителата след него не носят гаранция за нищо.

- Всъщност вие имате и медицинско образование. Това ли ви накара да сте сред първите имунизирани? Какво искахте да покажете с този акт?

- Не съм целял да покажа нищо. Просто исках да подкрепя проф. Ангелов, когото познавам още от работата му в Александровска болница. Това, че е станал министър и донякъде политическо лице, не означава, че не може като лекар да се произнесе по такъв въпрос. Ваксината е един от начините да преодолеем вируса. Другият начин е да изградим антитела, след като сме се разболели, но това е временно. Но ако някои целят това, не го разбирам, при условие че са можели да се спасят. И едва ли не такива хора смятат, че след като лекарите са положили Хипократова клетва, са длъжни сега да ги лекуват в болниците.

- Имаше един момент обаче, в който аплодирахме лекарите от балконите си. Но май беше за кратко тази благодарност, как мислите?

- Така е. Хората са такива. "Осанна" и "Разпни го" вървят ръка за ръка. Просто исках да покажа, че човек трябва сам да решава, а не да слуша мнението на други. Вярвам на обществото от лекари. Ако нямаме доверие на нашите медици за здравето си, питам тези хора как се качват тогава на маршрутка например? Толкова ли е сигурно, като пътуваме? Или пък с какво доверие се качват в асансьори, след като непрекъснато чуваме, че има инциденти с тях? Примерите са много. Ненапразно учени ни призовават да се ваксинираме, защото няма да издържим на този натиск, на тази пандемия, а ние проявяваме лековерие.

- Къде е връзката между науката и вярата? Вървят ли те ръка за ръка все пак?

- Свързани са, разбира се. Самият факт, че по-голямата част от хората, които се занимават с наука, са религиозни, говори, че е създаден един изкуствен антагонизъм. Затова и в минали времена някои твърдяха, че няма нищо освен материя. Моето убеждение е, че тези, които имат открития в науката, получават просветление за пътя си. Неслучайно преди министерството на образованието се наричаше на просвещението, сега никой не иска да му "просветва". Всеки иска да е образован, но самото образование не говори за някаква мъдрост и просветеност. То е просто някаква специализираност.

- Какво ни липсва най-много в днешно време?

- Липсват ни желанието и търпението да се вгледаме в нас самите. Затова ще апелирам за това. Страхуваме се от самите себе си, срамуваме се понякога дори. Не бива да бъдем толкова критични, но пък е и безотговорно да не се вгледаме в себе си и да не потърсим онези неща, от които най-много ни е срам, че сме сторили. Нека ги анализираме, да си ги кажем на нас самите и да си помислим дали трябва да ги вършим и занапред. Това вглеждане в себе си е от съществено значение. Не искам да убеждавам никого в религиозната вяра, в Бога, искам хората да я открият сами. Тогава те ще са достигнали сами до Бог, а това е най-ценното.


Визитка:

-Тивериополският епископ Тихон (Христо Георгиев Иванов) е роден на 26 май 1945 г. в Щутгарт, Германия. Кръстен е в Руската православна църква там. Майка му е германка, а баща му – българин, оперен певец

-През 1946 г. се завръща с родителите си в България

-През 1965 г. завършва Духовната семинария, а през 1971 г. и Духовната академия (сега Богословски факултет на СУ)

-Един от основателите на хор „Йоан Кукузел”

-От 1973 г. до 1975 г. е бил библиотекар в синода

-През 1977 г., по силата на Белградската спогодба, заминава за Федерална република Германия, където живее майка му

-Там от 1978 до 1981 г. учи и завършва медицинско училище, като получава диплома за фелдшер и като такъв работи 27 години

-Бил е и секретар на Западно- и Средноевропейския ни митрополит Симеон в Берлин и настоятел на българския храм в Рим, управляващ Западно- и Средноевропейската епархия

-Бил е председател на църковното настоятелство при ПКСХП ”Св. Александър Невски", сега е Патриаршески викарий

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.