Енергиен рекет

Енергиен рекет

Цените - западни, заплатите - родни. Този израз го слушаме доста често през последните повече от 30 години. Въпросната констатация обаче в известна степен важи и за родния бизнес.

До неотдавна много се говореше как либерализацията на пазара на електроенергия ще открие големи перспективи за развитие на бизнеса. Рисуваха се розови картинки. Както винаги обаче, за пореден път нещата се оказаха други. В последните 2 месеца, и то посред лято, цените на тока на енергийната борса у нас регистрират немалко рекорди. За първите две десетдневки от началото на юли само три пъти цената за „Ден напред“, който най-много интересува предприемачите у нас, са били под 150 лв. за мегаватчас, като в два от случаите доставките са били за неделя и е логично да са по-евтини.

Много често в медиите експерти говорят и дават мнения как да се справим с проблема, но нещата сякаш само се влошават и нерядко цените ни са по-високи от тези на борсите в Западна Европа. Там обаче големите енергийни консуматори получавали компенсации, твърдят българските предприемачи, разтревожени, че силно намаляват конкурентните им предимства от ниските данъци и цената на труда у нас. Работодателите обичат да припомнят още, че в богатите страни нямало договори подобни на тези с т. нар. американски тецове в Маришкия басейн у нас. На практика свободният ни пазар обраства с множество субсидии за отделни производители на ток, плащани и от хазната, и от всички потребители. Да не забравяме как преди около десетилетие българският държавен чиновник направи чутовен подвиг и за много кратко време бяха одобрени документите за стотици мощности за екоток. Така от завишените му изкупни цени немалко неслучайни хора направиха състояние. След това се чудим защо т. нар. зелена енергия у нас не е толкова популярна сред обикновените абонати. Как ще бъде, след като те я плащат с по-високи фактури?

Сега надеждата на бизнеса е в планираното за до края на годината пазарно обединение с борсите за ток в Централна и Западна Европа. Доколко това ще стане, един Бог знае. Отделен е въпросът, че част от предприемачите трябва да се простят веднъж завинаги с машините в заводите си, останали от соца и харчещи ток, сякаш струва стотинка-две за киловатчас. Някои от тях са намерили оригинален начин за спасение от високите цени на борсата, като си монтират фотоволтаици на покривите на заводите си и произвеждат сами ток.

Тежкото състояние на държавната ни енергетика е публична тайна отдавна. Въпреки това в губещи проекти и работещи мощности се наливат милиарди от хазната. Цената на въведеният от ЕС „зелен преход“ пък на практика изисква експресно затваряне на големите ни тецове на въглища, а ние за пореден път отново не сме готови с работещи планове и само се умува как да се извърти поредната далавера за милиарди. После няма защо да се чудим, че токът все поскъпва - и за домакинствата, и за бизнеса.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ