Енергиен експерт: Опитите за форсиране на зелената сделка вдигат цените (ИНТЕРВЮ)

Енергиен експерт: Опитите за форсиране на зелената сделка вдигат цените (ИНТЕРВЮ)

Имаме достатъчно мощности за производство на ток. Малките фирми у нас не бяха готови за свободния пазар. През интерконектора с Гърция ще можем да внасяме целия ни необходим газ, казва Васко Начев в интервю за "Монитор".

- Господин Начев, според вас какво е спасението от високите цени на тока на борсата?

- За да има връщане към нормалността, трябва кардинално да бъде сменена политиката за реализация на зелената сделка. Европа и светът не са готови за един преход, дори по по-бърз от очакванията на ЕК. Сбърканатата политика доведе до това състояние. Докато цените на парниковите квоти държат високи нива, всички мерки ще бъдат безполезни. Има и други фактори като цената на природния газ, но те са следствие на основната причина.

- Според вас има необходимост от политическо решение относно парниковите квоти?

- Разбира се. Те обаче се вземат на европейско ниво. На една от последните срещи на високо ниво в Брюксел пък стана ясно, че всяка страна трябва да се оправя сама, но да следва правилата.

- България има ли достатъчно инсталирани мощности за производство на електроенергия?

- У нас не е проблем недостигът на електричество. Ценовите дисбаланси не идват от евентуалното му наличие. Имаме достатъчно мощности.

- Щом е в наличие достатъчно предлагане, защо цените на промишления ток хвърчат нагоре?

- Страната ни не е на самотен остров. Обвързан пазар сме. Изнасяме ток във всички посоки. Цените са такива, защото търсенето на ток в района около България е огромно. Правилата на пазарната икономика не ни дават право с предимство да осигурим за българските енергоемки производства евтина енергия. Това би противоречало и на ангажиментите, произлизащи от членството ни в ЕС.

- Проблемът с високите цени на енергийната ни борса основно в сегмента „ден напред“ ли е?

- На този сегмент е истинската търговия. Нали това е смисълът на борсата, когато за следващия ден на фирмата й трябва повече енергия и тя си я купува. Дългосрочните договори също не са някаква суперзастраховка, защото доставчикът също с предизвестие може да ги прекрати.

- Вярно ли е, че в повечето страни в Западна Европа делът в борсовата търговия с ток на сегмента „ден напред“ е много по-малък, отколкото у нас?

- Малко спекулативно е да се твърдят такива неща. Не бива да забравяме, че голяма част от малките фирми в България излязоха на свободния пазар на 1 юли 2021 г. Свободният пазар на електроенергия в Западна Европа функционира от много повече време и там нещата до известна степен са урегулирани. Знаещите колко енергия консумират ежедневно са си направили дългосрочни договори. В същото време у нас едно училище, болница или друго социално заведение излизат на борсата, а те нямат никакъв опит и се колебаят да не сключат неизгоден договор и след това плащат повече. Затова и в момента резултатът е такъв, че всички у нас са изправени до стената.

- Какъв е делът на подобни малки фирми, излезли на пазара „ден напред“?

- Огромен. От друга страна, много от тези дружества бяха прехвърлени служебно на свободния пазар и те плащат ток по изключително неизгодни условия по тарифата за „Доставчик от последна инстанция“ (ДПИ). И те в момента плащат най-скъпата електроенергия.

- Според вас пускането на ПАВЕЦ „Чаира“ би ли осигурило повече евтин ток на борсата?

- Не. Да се твърди подобно нещо, е несериозно. ПАВЕЦ „Чаира“ се използва за кризисни ситуации, когато е необходимо да се поемат доставките в рамките на няколко часа, за да може да се осигури балансиране на електроенергийната ни система. Тази централа не може да се ползва за основен и постоянен източник на енергията, а е балансираща мощност, а не базова.

- На Запад предупреждавали домакинствата да се запасяват с консерви и дърва заради недостига на газ. В България подобен сценарий възможен ли е?

- Това е другият спекулативен момент, за който се говори. Не мисля, че ще се стигне до такава ситуация в Европа. Въпреки че газохранилищата там са пълни на около 70%. Обаче при прекалено сурова зима с например 10 или 20 дни с много ниски температури от порядъка на минус 10-15 градуса тогава ще се усети липсата на балансьора на пазара на природен газ. В тази роля е Украйна. Затова и „Газпром“ натиска за бързо пускане на „Северен поток-2“, не толкова за да увеличи количествата, а да използва този газопровод като баланс. Причината отново е в противоречията между Русия и Украйна.

- България какво ще използва за баланс?

- Газохранилището в Чирен. Единствено в случай на намаляване на доставките от „Газпром“ за България и ние ще усетим недостиг. Тогава количествата от него ще ни стигнат да покрием потреблението на природен газ в страната не за 40, а 28 или 30 дни.

- Кога най-рано можем да започнем да получаваме в по-големи количества от по-евтиния газ от Азербайджан?

- Винаги можем. Не знам по каква причина „Булгаргаз“ не искат да го правят. Те заявиха 3 пъти по-малки количества от възможния и сега капацитет за доставка през Кулата. Оправданието, че не бил готов интерконекторът, е изключително некоректно. През август „Булгаргаз“ заявяваше за четвъртото тримесечие на тази година и за първо и второ на 2022 г. Данните от гръцката борса за пренос на газ се виждат, че там има заявен капацитет 3,5 млн. куб. на ден, а „Булгаргаз“ заяви 1 млн. куб. м. Шефът на на държавното дружество няколко пъти лъже, гледайки в очите и президента, и министър-председателя, и други, казвайки, че „Булгаргаз“ прави всичко възможно. Не е така. Дори от заявените до края на септември 252 млн. куб. м внесоха по-малко - около 180 млн. куб. м. Така можеше хранилището в Чирен да бъде заредено с азерски газ на много по-ниска цена. Тези количества стават част от микса за доставка на клиентите у нас и затова цената е по-ниска с 20% от европейската, но при по-големи количества можеше поевтиняването в България да бъде и по-чувствително.

Другата спекулация е, че доставките на азерски газ могат да стават само чрез суапови сделки. Можем през Кулата да внасяме по 6 млн. кубика газ на ден и това няма да има отношение към доставките на руски газ за Гърция. В същото време, наистина имаме по договора с „Газпром“ задължителни минимални количества, които трябва да внасяме. Ние обаче поехме 50% отгоре на тези количества, пък не вземаме от по-евтиния от Азербайджан.

- Излиза, че от по-скъпия руски газ внасяме по-големи количества, а от по-евтиния от Азербайджан през Гърция - по-малко.

- Това е картинката. Мотивът е, че не била сигурна доставката. Нямам коментар в тази посока.

- В такъв случай налагат ли се кадрови промени в „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“?

- Не съм нито кадровик, нито министър-председател, нито министър на енергетиката, че да казвам. Те трябва да си преценят. Такива обаче са фактите и резултатите са плачевни.

- В случай на спиране на доставките от Русия има ли възможност в България да се внася газ от Азербайджан откъм Турция по тръбата на „Турски поток“ на наша територия?

- Не. Изобщо. Условията там са много по-различни. На практика не може да се случи. За да се ползва турската газопреносна система, Турция трябва да купи газа и да ни го препродаде на нас. Единствено през Гърция юридически са възможни доставките на азерски газ за България.

- След време ще имаме ли полза от пускането на терминала за втечен газ, който трябва да се построи край Александруполис?

- В случай че този терминал беше готов, а интерконекторът с Гърция - не, тогава можехме да твърдим, че имаме сериозен проблем. Терминалът за внос на втечнен газ ще ни даде още една възможност за разнообразяване на източниците на доставки на метан и внос на по-големи количества. Интерконекторът е с капацитет от 3,5 млрд. куб. м на година и само през него бихме могли да внасяме цялото необходимо ни количество природен газ.

- В края на 2022 г. изтича договорът за покупка на руски газ с „Газпром“. Според вас удачно ли ще бъде отново да се обвързваме с дългосрочен договор с Русия?

- Разбира се. Задължително трябва да имаме такъв договор, тъй като на нас „Газпром“ ни е основен доставчик. При преговорите обаче трябва да имаме друго поведение. Сегашният договор ни задължава 80% от консумирания газ да се доставя от „Газпром“.

- Ние ли сме единствени в ЕС, които почти изцяло сме зависими от доставките на руски газ?

- Да. Няма друга държава в Европа в такава ситуация. Гърция например внася и от други източници и преценява откъде й е по-изгодно. Те вече имат един терминал за втечнен газ на остров Ревитуса край Атина. През южната ни съседка минава и Транс-адриатическият газопровод (ТАП), по който идва газ от Азербайджан. България обаче все още няма подобни възможности.

- Каква е вашата прогноза за поскъпването на парното от 1 януари заради високите цени на газа?

- Топлоенергията ще поскъпне минимум с 20%.

ВИЗИТКА

`Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит

`Работил е като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия

`Автор е на множество статии и анализи, отнасящи се до нефтения и газовия сектор както у нас, така и в международен план

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.