Кравата Пенка ще бъде върната на собственика и това е хуманният подход, казва преди "Монитор" евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ. Според него у нас има  преразпределение на бизнеса с екарисажите.

- Г-н Радев, станахме свидетели на невиждана досега сага около кравата Пенка. Най-сетне се оказа, че изследванията на животното са добри и то ще бъде върнато на собственика му. Защо обаче се стигна дотук?

- Всъщност нека започнем оттам, че не се изправяме за първи път пред подобен случай. Преди време имаше такъв, но с коне без регистрация в страната, които дори не бяха преминавали границата. Впоследствие обаче бяха убити след решение на Агенцията по безопасност на храните. Това е недопустимо, защото ако животните бяха заразени, щеше да е ясно отдавна. Да не говорим, че освен за сигурността за заболяване по животните агенцията отговаря и за хуманното отношение към тях. Така че не бива да се действа автоматично. Не може в цялата страна да няма изграден нито един карантинен център, където тези животни да се отвеждат и да им бъдат вземани проби. Явно от Агенцията по храните смятат, че няма нужда от такива. Лошото е, че понякога сме изправени пред абсурдни ситуации. Мога да дам пример отпреди години, когато спасих едно конче в община Аврен. То бе малтретирано година и половина от собственика му. За това време, въпреки множество проверки и сигнали, същата агенция не успя да състави нито един акт на собственика. Наложи се да купя коня от собственика и след това да го дам за отглеждане на английското семейство, което се бе застъпило за животното. Сега кончето е в добро здраве и за него се полагат изключителни грижи.

- Слушах обаче как чиновничка от ведомството заяви в репортаж, че не бива да погазват закона. Къде е границата между чисто човешкото отношение и закона?

- Не мисля, че в европейското законодателство изобщо е залегнал такъв казус, защото кравата Пенка не е внос от трета държава. Тя е собственост на български стопанин, има българска ушна марка, минала е всички проверки и ваксини. В Сърбия също е гледана във ферма, така че тук не говорим за това някой да е транспортирал в България животно без документи. Така че да обвиним едва ли не целия Европейски съюз, че кравата трябва да бъде убита, не е нормално. Именно такива действия подкопават доверието в ЕС и затова хората се настройват против законодателството. Излиза, че едва ли не трябва да убиват животното, защото е изминало 7 км извън границата със страната ни и е отишло на сръбска територия. Ако беше преминало границата с Гърция обаче, нямаше да има проблем. Винаги има решение. След като пробите показват, че животното не е заразено, то трябва да се върне на стопанина му. Това е хуманният подход. Не бива да четем законите като дявола евангелието. Още повече че българските закони, които касаят тази дейност, са писани преди 25 години от същите експерти. Но когато се пишат законите, това не бива да се прави по начин, удобен за чиновниците. Най-лесно е да се ръководим на принципа „няма животно, няма проблем“. Преди време разбихме нелегален кучкарник във Варна, който съществуваше от години. Бяха извършени десетки проверки от Агенцията по храните, и то без резултат. Когато обаче влязохме на място с прокуратурата и представители на МВР, видяхме, че животните се отглеждат в ужасяващи условия. Бяха недохранени, в малки клетки.

- А в момента получавате ли сигнали за други бедстващи животни?

- Получаваме сигнали за бездействие непрекъснато. Някъде има съмнения, че това бездействие е породено от други интереси. Да не говорим, че в момента има преразпределение на бизнеса с екарисажите. От март има сключени нови договори за обществена поръчка за 12 млн. лева. Закриха екарисажа в Шумен, това поражда множество въпроси. Има два за цялата страна. Също така се питам дали някои животни не се избиват толкова бързо, за да правят оборот на същите тези екарисажи.

- Наскоро се появи информация, че у нас продължават отново да бедстват коне в планините. Имате ли такава информация?

- Бедстващи коне в планините има непрекъснато. И това е въпрос на контрол. Случаят с животните в Осоговската планина съвсем не е единствен. Виждал съм такива и в Стара планина, но едва ли не всеки си затваря очите. Собствениците получават субсидии и никой не контролира как се грижат за конете. Да не говорим пък за фрапиращия случай с убийството на екзотичните птици в столичния зоопарк, където уж се смяташе, че има птичи грип, а такъв нямаше. Този казус също отвори няколко въпроса за това как се вземат пробите. Нека си мислим, че тази агенция е създадена да пази българския бизнес и собствениците, а не да налага правила, които не може да се изпълняват. Мога да дам пример и с износа на гъши дроб. Бяха приети подзаконови нормативни актове, които затрудниха бизнеса. Въпреки че бяхме втори в ЕС по износ, в един момент поради рестрикциите унгарските производители завзеха нашите пазари.

- Функционира ли изобщо зоополицията и кога може да се намесва?

- Тя действа, но в такива случаи не може да се намеси. Предприема мерки, когато има насилие над животни.

- А в случая с конете отпреди време?

- Тогава сигналът бе подаден прекалено късно. Иначе зоополицията отговаря на десетки сигнали в цялата страна. Има заведени десетки наказателни преписки. Действията й обаче не могат да заместят административните органи. Но когато говорим за хуманното отношение към животни и се касае за административни нарушения, това не е работа на зоополицията. Не трябва да стигаме дотам, че да се извършат престъпления срещу животни. Много сериозни се оказаха тези проблеми и за съжаление стават публично достояние и навън. Има много сигнали в интергрупата за защита на животните, много колеги евродепутати пишат до институциите у нас. Ние не можем да си позволим за нас да се говори като в миналото, когато ни сравняваха с Румъния, където избиваха кучета. Много ме учуди писмото на Агенцията по храните до моя колежка, в което се твърди, че мерките по кастрация на животните не са достатъчни и едва ли не трябва да се премине до убиването им. Трябва да спазваме всички ветеринарно-медицински норми, но все пак да действаме хуманно и да покажем пред целия свят, че сме разумни и не избиваме животните.

Визитка:

Роден е на 26 май 1971 г. във Варна

Завършил е право и публична администрация, доктор по търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

 

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хуманизъм и електронната гега

Родните пастири ще трябва да водят дневник при извеждане на животните на паша, когато те са на свободно отглеждане. Не става ясно обаче дали става дума за обикновен тефтер, или чобаните ще трябва да вземат под мишница таблет, лаптоп или дневникът ще бъде инсталиран в гегата им (виж стр. 8).

2 млн. висшисти, а говорим за глад за кадри

По последни данни на Евростат българите в трудоспособна възраст (25 - 64 г.), които са завършили висше образование, са 27,8%, което се равнява на почти 2 млн. от населението на страната ни (виж стр. 2).