Емил Радев: Крайно време е да се разработи европейска стратегия за борба с корупцията

Емил Радев: Крайно време е да се разработи европейска стратегия за борба с корупцията

Механизмът за върховенството на закона ще се прилага по едни и същи обективни критерии спрямо държавите членки

* Целенасочено се насажда, че България е изгубила подкрепата на Брюксел

* Разпространението на дезинформация в Европа расте, особено след избухването на пандемията, казва евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП пред "Монитор"

- Г-н Радев, има ли наистина ясна заявка от страна на Европейската комисия, че Механизмът за сътрудничество и проверка върху България може да приключи?

- Всеки, който се съмнява, може да прочете последния мониторингов доклад. Там черно на бяло е посочено, че напредъкът, постигнат от България по Механизма за сътрудничество и проверка, е достатъчен и ангажиментите, поети при присъединяването на страната ни към ЕС, са изпълнени. Реформите продължават, но текущият диалог, който ЕК вече ще води с всички държави членки, ще бъде в рамките на новия всеобхватен механизъм за върховенството на закона. Положителните тенденции в България бяха потвърдени и от председателя на Европейския парламент, който през декември 2019 г. лично изпрати писмо до Европейската комисия, за да даде зелена светлина за отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка. В този смисъл не говорим просто за заявка, а за конкретни действия, в резултат на които този инструмент да бъде прекратен. На практика неговата полезност отдавна е изчерпана - в последно време се използва единствено като повод за критики към страната ни и като пречка пред пълноправното ни членство в Шенген. Само за да саботира управляващите, опозицията прави всичко възможно механизмът да остане в сила. Искрено съжалявам, че сме разделени по тази важна тема. Вместо да работим заедно за напредъка на страната, опонентите ни преследват политически дивиденти за сметка на националния интерес.

- Беше подчертано от еврокомисаря Вера Йоурова обаче, че трябва да постигнем конкретни резултати - по-специално в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Какво още ни липсва и какво трябва изпълним в това отношение?

- Комисар Вера Йоурова повтори заключенията, направени в последния мониторингов доклад, като отбеляза, че България трябва да работи върху специфични задачи, които са в обхвата на новия общоевропейски механизъм за върховенство на закона. Да, една от тези задачи, както споменахте, е да продължат усилията във връзка с борбата с корупцията. В днешния глобален свят обаче това е битка, която никоя държава членка не бива да води сама. Крайно време е да се разработи европейска стратегия за борба с корупцията, въз основа на която да се преодолеят съществуващите пропуски, да се подобри надзорът, а трансграничното сътрудничество да се задълбочи. Проблеми с корупцията има навсякъде и това се потвърждава и в проучване на Евростат от юни тази година. В допитването колко широко разпространена е корупцията във всяка от държавите членки, България е на 14-а позиция, т.е. в средата на класацията, непосредствено след Франция и Белгия.

- Какви са прогнозите ви за доклада в края на септември, който всъщност ще бъде с по-широк обхват?

- Новият инструмент наистина няма просто да припокрива познатия ни Механизъм за сътрудничество и проверка, а ще разшири обхвата му. Нещо повече – механизмът за върховенството на закона в ЕС ще се прилага по едни и същи обективни критерии спрямо всички държави членки. В Европейския парламент отдавна настояваме за такъв всеобхватен инструмент, който да представя лесно сравнима информация, без да се допускат двойни стандарти. Интересът към предстоящия доклад е голям. Той трябва да даде обща картина, отразявайки развитието в държавите членки от януари 2019 г. до момента. Новият механизъм освен това ще отразява състоянието както по отношение на борбата с корупцията и независимостта на съдебната система, така и на свободата на медиите, която е сред безспорните достижения на демократичните общества. За съжаление проблемът с разпространението на дезинформация в Европа расте, особено след избухването на пандемията от COVID-19. Тази глобална тенденция бе отчетена, включително и по време на дискусията с комисар Йоурова.

- Сегашната обстановка в страната и протестите могат ли да повлияят на оценката?

- Протести има във всички демократични държави, България не прави изключение. Правото на протест е уредено в конституцията на страната ни, но с него върви и задължението да протестираш по мирен начин. Никъде по света демонстрации с бесилки, ковчези, с хвърляне на бомбички, бутилки, павета и пр. не биха се толерирали. Няма демократична държава, която би приела с безразличие подобни агресивни действия. Отделен въпрос е дали протестната енергия не се употребява от олигарси, избягали от българското правосъдие, от русофилски партии, от неуспешни или виртуални политически проекти.

Да, в Европа се чуват различните мнения, но и ясно се вижда, че много от проявите на демонстрантите съвсем не се вписват в представите за мирен протест.

- Какви са коментарите относно обстановката у нас и изобщо как приемате исканията на ваши колеги Брюксел да обсъди ситуацията?

- Целенасочено се насажда впечатлението, че България е изгубила подкрепата на Брюксел и едва ли не всички в ЕС й размахват гневно пръст. В стремежа си да компрометира правителството, опозицията продуцира скандали, нагнетява напрежение със спекулации, а и най-малката критика към страната ни се представя като апокалипсис. Очевидни са усилията вътрешнополитическите битки да се пренесат на европейско ниво, но за съжаление, опитвайки се да очернят управлението, опонентите ни злепоставят България. В Европа има ясно разбиране, че реформите са процес, а не еднократно действие, затова напредъкът, който се отчита за страната ни, се приема като знак за последователна и отговорна работа. Със или без Механизма за сътрудничество и проверка, българските власти остават ангажирани с постигане на необратимост в съдебната реформа и борбата с корупцията, за гарантиране на върховенството на закона и защита на демократичните ценности и основните права. Затова и комисар Йоурова похвали България, че активно подкрепя новия широкообхватен механизъм във връзка с върховенството на закона във всички държави членки. Това само по себе си показва, че в страната ни има воля за справяне с проблемите, които в крайна сметка далеч не се отнасят само до нашите географски ширини.

- Нужна ли е наистина нова конституция, необходима ли е тя, за да се извърши промяна у нас, същински реформи?

- Промените в Конституцията на България са единственият начин да бъдат изпълнени препоръките на ЕК, на Венецианската комисия и на групата за борба с корупцията към Съвета на Европа (GRECO). На практика провеждането на съдебна реформа в съответствие с направените препоръки изисква да пристъпим към нова конституция. Тя няма да е на ГЕРБ, нито на която и да е друга партия. За приемането й е нужно свикването на Велико народно събрание, което след дебати с участието на всички политически сили, на академичната общност и гражданското общество да постигне необходимия широк консенсус. Това е пътят, за да стане факт т.нар. нов обществен договор и да се отговори на високите очаквания на избирателите за рестарт в държавата. ГЕРБ просто прави първата решителна крачка, за която досега никой от опонентите ни не се осмели, въпреки че темата отдавна се повдига в публичното пространство.

- До какво би довел един служебен кабинет у нас?

- Правомощията на служебния кабинет са ясно записани в закона. Няма място за импровизации. Създават се обаче внушения, че управляващата коалиция се страхува от служебен кабинет. Подобни тези са също толкова несериозни и несъстоятелни, колкото и спекулациите, че ГЕРБ дължи изборните си победи на манипулации. Уви, опонентите ни често изпадат в сложни противоречия, включително и по тази тема. Та нали като сеят съмнения относно изборния процес, оспорват легитимността и на държавния глава, когото са подкрепили?! Та нали именно служебно правителство, назначено от настоящия президент, организира провеждането на парламентарния вот през 2017 г., определил състава на действащото Народно събрание? Смятам, че в момент, когато анализаторите предупреждават за негативни икономически тенденции в световен мащаб, обществото ни се нуждае от повече единение, от спокойна среда, която да генерира възможности за растеж, а не напрежение и сътресения. Предстои сериозна работа по новия държавен бюджет, който трябва да бъде внесен в парламента до 31 октомври. За съжаление партиите, които искат властта на всяка цена, не си дават сметка, че като целенасочено рушат доверието в институциите и дискредитират политическата система, залагат капан и на самите себе си.

Визитка:


Роден е на 26 май 1971 г. във Варна

Завършил е право и публична администрация, доктор по търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.