Евродепутатът от ЕНП/ ГЕРБ Емил Радев пред

Евродепутатът от ЕНП/ ГЕРБ Емил Радев пред "МОНИТОР": Визовата политика на Великобритания спрямо сезонните ни работници е дискриминационна

Удостоверението за COVID-19 ще улесни пътуването в ЕС, нека обаче не бъркаме този документ с ваксинационен паспорт

- Г-н Радев, настояхте за остра позиция срещу дискриминационните практики във визовата политика на Обединеното кралство срещу страни от Централна и Източна Европа. Как може да се промени това и до какво може да доведе тази практика?

- Да, заедно с колеги в Европейския парламент внесохме промяна в текста на резолюцията относно преговорите между ЕС и Великобритания, приета на последната пленарна сесия. С редакцията на практика осъждаме дискриминационните практики във визовата политика спрямо България и още 4 държави в ЕС – Естония, Литва, Румъния и Словения.

Всъщност още в началото на преговорите с Великобритания в Европейския парламент настояхме да няма дискриминация срещу отделни държави. Държахме на пълна реципрочност по отношение на визовите въпроси. В хода на самите преговори дори успяхме да постигнем включването на подобна клауза, но за съжаление, виждаме, че Обединеното кралство се опитва да я заобиколи. В конкретния случай става въпрос за разлика от 55 британски лири при цената на визите за сезонни работници. Оказа се, че намалението е приложимо само за гражданите на държавите, подписали Социалната харта на Съвета на Европа. Тази харта е международен договор, който Великобритания подписва през 1961 г., и който улеснява придвижването на гражданите по трудови причини в страните, ратифицирали документа. България и останалите 4 държави също са подписали хартата, но нейна по-късна редакция от 1996 г., по която Великобритания не е страна. Така, за разлика от останалите 22 държави членки, не сме включени в групата на страните, които се ползват с преференции и цената за визите за нашите сезонни работници е по-висока – 244 британски лири. За да се избегне дискриминационното отношение, е достатъчно Обединеното кралство да разшири основанията за намаляване на цените на визите за сезонни работници. Просто трябва да вземат решение да включат и държавите, които са ратифицирали ревизираната Европейска социална харта от 1996 г. Уви, не виждам желание от страна на Великобритания да направи тази стъпка.

- Очаквате ли това да доведе до промяна в ситуацията на пазара на труда там при наемането на български работници?

- Да, защото потенциалните работодатели, които покриват разходите за виза, ще предпочетат да наемат работници от страни, ползващи намалението. Изборът им изглежда предизвестен, щом разходите им ще са по-малки. Най-ощетени ще бъдат хората, заети в земеделието. Държа да отбележа обаче, че проблемът е само и единствено в тази сфера. Другите т.нар. „имиграционни маршрути“, които покриват категории като висококвалифицирани работници, световни таланти, студенти и предприемачи, не са засегнати от дискриминационната визова политика.

- Ще пътуваме ли обаче свободно в Европа, какво ще се промени с цифровия зелен сертификат и за какво ще помогне той?

- Цифровото зелено удостоверение, или както Европейският парламент предлага да се казва – Удостоверение на ЕС за COVID-19, ще помогне до голяма степен за по-лесното и бързо преминаване на границите на съюза. Документът, предложен от Комисията, ще предоставя доказателство, че едно лице е било ваксинирано срещу COVID-19, че е получило отрицателен резултат от направен тест или е преболедувало вируса. Удостоверението ще бъде безплатно, в цифров или хартиен формат, ще включва QR код, който да доказва неговата автентичност. Комисията ще изгради портал, за да гарантира, че удостоверенията могат да бъдат проверени в целия ЕС при стриктна защита на личните данни и ще подкрепи държавите членки в техническото изпълнение на тази цел. Очаква се удостоверенията да се въведат в началото на летния сезон, което би било добра новина за туристическия бранш. Нека обаче не бъркаме този документ с ваксинационен паспорт. Все пак ваксинацията е само една от опциите за издаването му. Освен това удостоверението не създава правно основание за приложения, различни от свободното преминаване на граница. То няма да реши всичките ни проблеми, но ще улесни граничните служби и пътниците, за да няма забавяния заради проверки на PCR тестове, каквато е ситуацията в момента.

- От ЕНП всъщност настояхте той да важи и за хора с антитела, докъде стигна дискусията?

- От ЕНП настоявахме хората с антитела срещу COVID-19 също да могат да се възползват от удостоверението, защото много голям брой европейски граждани вече са изкарали вируса дори „на крак“, без да разберат. Според колегите медицински лица, ако някой има определен брой антитела срещу вируса, шансът да е преносител на вируса е малък. Разбира се, финалният текст ще бъде ясен след приключването на тристранните преговори по въпроса между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета. Вече бяха проведени две тристранни срещи, съответно на 3 и на 11 май, като работата върви конструктивно. Много скоро може да бъде постигнато очакваното междуинституционално споразумение.

- Според специалисти Европа се намира в платото на пандемията, поемаме ли си вече глътка въздух?

- Според нашия оперативен щаб, чиято добре свършена работа не може да не оценим, България вече излиза от третата вълна на коронавируса. Подобна е ситуацията и в ЕС. Ваксинациите срещу COVID-19 започват да се ускоряват и властите поетапно отварят отново редица бизнеси като ресторанти, киносалони, спортни зали и пр. След като вече са налице ясни планове за разхлабване на ограничителните мерки, смятам, че можем да си поемем глътка въздух. В Брюксел, където заседава ЕП, падна вечерният час и дори имаше доста шеги по темата, защото в последния ден с вечерен час, 7 май, се оказа, че гражданите не трябва да са по улиците от 22:00 ч. до полунощ, но след това са свободни да излязат.

- Започва ли да се възстановява обаче икономиката лека-полека?

- В началото на 2020 г. пандемията промени живота ни, а икономиката на ЕС претърпя вероятно най-значителния си спад след Голямата депресия. И все пак с нарастващия брой на ваксинираните и затоплянето на времето експертите виждат светлина в края на тунела. С преодоляването на здравната криза ще се върнем и към нормалния ритъм на живот. Дългосрочният бюджет на ЕС, заедно с инструмента, предназначен да ускори икономическото възстановяване „Следващо поколение ЕС“, се очертават като най-големият пакет, финансиран някога в Европа. Общо 1,8 трилиона евро ще помогнат за възстановяването на държавите членки след COVID кризата. Тази огромна сума със сигурност ще допринесе за рестартирането на икономиката и за една по-устойчива, по-цифровизирана и по-зелена Европа.

- Ще бъдем ли изправени обаче пред дефицити в образованието в бъдеще, предвид онлайн обучението и другите предизвикателства по време на пандемията? Да не говорим, че това беше сериозен проблем, особено у нас през последните няколко години.

- Нямам задълбочени наблюдения върху работата в образователната система, но като обществено ангажиран човек и родител аз също се вълнувам от темата. Преди време ми попадна проучване на УНИЦЕФ за въздействието на COVID пандемията върху образованието на децата в България. Според данните всеки пети ученик е влошил учебните си резултати, а всеки втори учител се тревожи, че учениците губят мотивация и дистанционното обучение ще повлияе отрицателно. Да не забравяме и въздействието върху психичното здраве и на учениците, и на учителите, защото в резултат от извънредните обстоятелства, при които бяха поставени, се натрупаха стрес, раздразнение, несигурност. Липсата на активни социални контакти също дава отражение. Освен това много от учениците, които живеят в малки населени места, отдалечени от градовете, вероятно са изпитали по-големи трудности, включително и чисто технически. Как точно това се е отразило на качеството на образованието, трябва да покажат анализите на специалистите, въз основа на които да се набележат и мерки в подкрепа на учители и ученици. Създадените контакти за обмен на добри практики в ЕС и иновациите също биха били полезни, защото проблемите, за които говорим, са идентични навсякъде по света. През годините съм участвал в доста дискусии с ученици в гимназиална възраст и съм силно впечатлен от интелигентността и разностранните им интереси, от задълбочените им познания по теми, които ги вълнуват. Мисля, че не бива да слагаме съвременните млади хора в „калъпа” на връстниците им от предишните поколения – днес те умело боравят с много информационни ресурси, бързо се адаптират и затова съм оптимист, че с адекватен подход ще се справят с предизвикателствата.

- Какви слабости се откроиха в ЕС по време на пандемията и кои са наложителните реформи?

- Пандемията ни показа, че сме по-силни, когато сме заедно – от общите договори за ваксини, за да няма „прецакване“ на по-бедните страни чрез ценово състезание с богатите, до намирането на съвместни решения за улеснение на европейските граждани, каквото предстои чрез проекта за удостоверението на ЕС за COVID-19. Разбира се, откроиха се и опредени слабости като липсата на Европейски здравен съюз за справяне с такива кризи. За жалост, много често Брюксел е главният виновник, когато нещо не върви в дадена държава членка, а щом се постигне определен успех, лаврите често се обират от местните лидери. Мисля, че е време да предоставим на ЕС и необходимите правомощия, с които да допринася за устойчивото осигуряване на по-добро здраве за всички.

- Не мога да не ви попитам за промените в ръководството на ГЕРБ. Как ще ги коментирате, вече няма да сте член на Контролната комисия?

- Става дума за рутинни промени. Нормално е хора, които в момента са на първа линия и отстояват интересите на партията, да са в Изпълнителната комисия. Колкото до Контролната комисия, бил съм член, бил съм и председател. Не виждам нищо лошо в това да дадеш път на млади хора, напротив.

 
ВИЗИТКА:

Роден е на 26 май 1971 г. във Варна

Завършил е право и публична администрация, доктор по Търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.