Емил Радев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ:  Абсурдно е в 21 век в ЕС да има вечни длъжници

Емил Радев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ: Абсурдно е в 21 век в ЕС да има вечни длъжници

600 000 семейства у нас не могат да погасяват дълговете си

* В глобален план има всички предпоставки за рецесия с високи нива на безработицата

* За Шенген сме заложници на вътрешнополитическите проблеми на други страни, казва в интервю за агенция "Монитор" евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ

 

– Г-н Радев, ще се стигне ли най-сетне до край на вечните длъжници?

 – Надявам се, че със съвместните усилия на ГЕРБ и Обединени патриоти внесените промени в Закона за задълженията и договорите ще бъдат приети и наистина ще се превърнат в онзи дългоочакван развой, с който България ще сложи край на дълговото робство.

Посветих доста сили на тази кауза и като народен представител, и като евродепутат. През изминалия мандат в Европейския парламент по мое предложение беше приет текст в директивата за несъстоятелността и втория шанс, който призовава държавите-членски незабавно да прилагат разпоредбите за опрощаване на дълговете както по отношение на предприемачите, така и на физическите лица – потребители. Сами разбирате, че този текст е насочен главно към България, защото страната ни остана последната в ЕС, в която няма решение нито за въвеждането на абсолютна давност за задълженията на физическите лица, нито за потребителска несъстоятелност. Абсурдно е в 21 век в държава-член на ЕС все още да има вечни длъжници.

 – Отдавна правите опит за такъв законопроект, коя беше причината преди да не бъде приет?

 – Предсрочното прекратяване на мандата на 41-ото НС, част от което бях и аз, попречи внесеният от мен законопроект да бъде приет на второ четене. След това се направиха и други опити за законодателни инициативи, но всеки път се започваше отначало и още при първия отпор работата по текстовете зацикляше и излизаше от дневния ред. 

С внесените преди дни законови промени управляващата коалиция показа воля и смятам, че този път не само правим решителна крачка напред, а и ще извървим пътя докрай. Редът, който установяваме, е изключително опростен – без съдебни процедури и адвокатски услуги, само срещу едно волеизявление след 10-ата година непогасените задължения няма да могат да се събират принудително.

Ще продължим да работим и за законови механизми за личен фалит, които са съществено по-сложни, но ще позволят на неплатежоспособните физически лица сами да обявяват потребителска несъстоятелност, за да спасят имуществото си, да разсрочат дълга си или да поискат част от него да се опрости.  

 – Изразихте надежда в началото на другата година хората да могат да се възползват от промените. Всъщност нараства ли броят на т.нар.вечни длъжници през последните години?

 – Ако законопроектът бъде приет през есента, наистина 10-годишната погасителна давност може да влезе в ход още в първите месеци на следващата година. Този график включва и предвидения 6-месечен срок, за да завършат висящите производства.

Има данни, че над 600 000 български семейства не са в състояние да погасяват дълговете си и са с образувани изпълнителни производства. Трябва да осигурим законови инструменти добросъвестните длъжници, изпаднали в затруднение, да могат да продължат живота си на чисто. 

Всички знаем за случаи, при които хора с неплатена сметка от 30 лв. например разбират след няколко години, че дължат на колектори многократно по-голяма сума – с натрупаните лихви и разноски по изпълнителните дела дългът се е превърнал в непосилно бреме. Под натиска на икономическата криза, която ни връхлетя с избухването на пандемията, очаквам броят на неплатежоспособните длъжници да се увеличи. Затова наред с мерките за запазване на работните места и доходите, трябва да се предложат и ефективни механизми за опрощаване на непосилните задължения на гражданите.

 – Достатъчно дълъг ли е 10-годишният давностен срок и защо точно 10 г.?

– Всъщност това е същият режим, който държавата от години прилага за публичните вземания. В другите страни-членки давностните срокове варират между 3 и 30 години. У нас е възприет осредненият срок от 10 години и той е достатъчно дълъг, като се има предвид, че банките например успяват да си съберат задълженията още на петата-шестата година. Законодателството ни предоставя достатъчно инструменти на кредиторите да събират задълженията за сравнително кратък период от време, но няма „спасителен пояс” за обикновените хора, които поради лоши обрати в живота си не са в състояние повече да погасяват своя банков кредит, да изплащат натрупани сметки към топлофикационни и електроразпределителни дружества или мобилен оператор. У нас даже когато длъжникът остане без спестявания и имущество, задълженията му продължават да растат с всяка изминала година и дори след смъртта му се прехвърлят на неговите наследници.

 – Кой губи и кой печели от цялата ситуация?

– Със сигурност неплатежоспособните физически лица печелят втори шанс да стабилизират семейната си икономика. Ползите за тях са безспорни. От законовите промени обаче печели и държавата, тъй като от страх да не им бъде запорирана заплатата, много закъсали хора се хващат на работа без трудов договор и влизат в сивия сектор.  

Губещи са преди всичко колекторските фирми, на които се прехвърлят несъбираемите дългове. Законопроектът на практика ги лишава от възможността да преследват неплатежоспособните хора за задължения от преди повече от 10 години. 

– Защото точно сега този проблем попадна в полезрението ви отново, казахте, че заради пандемията сигурно ще нарасне броят на неплатежоспособните?

– Пандемията от COVID-19 има сериозно отражение върху бюджета на много семейства не само у нас, а навсякъде по света. За разлика от частните съдебни изпълнители, които дадоха глътка въздух на длъжниците след въвеждането на извънредните мерки в България, колекторите не се съобразиха със ситуацията и продължиха да притискат длъжниците често с методи на ръба на закона.

Смятам, че въвеждането на 10-годишната погасителна давност има своето място в пакета от антикризисни мерки в отговор на социалните и икономическите последствия от пандемията.

Трябва да уточня обаче, че внесените законови промени не се отнасят до едноличните търговци – за тях в Търговския закон е предвидена процедура за обявяване на несъстоятелност. И още нещо важно - от предложения режим няма да могат да се ползват хората, получили неоснователно пари. Със законопроекта подаваме ръка на неплатежоспособните длъжници, но само ако са добросъвестни.  

– Не мога да не засегна друга тема, по която работите усилено. С ваши колеги от европарламента приехте резолюция, в която призовахте страната ни да бъде приета възможно най-скоро в Шенген. До къде стигнаха нещата в тази посока?

-      Битката е изцяло в полето на политиката, а последната дума има Съветът на ЕС. От гледна точка на техническите изисквания България отдавна си е свършила работата. За съжаление, сме заложници на вътрешнополитическите проблеми на други държави, въпреки че напълно сме покрили критериите за влизане в Шенгенското пространство. Като евродепутат търся широка подкрепа за приемането на страната ни, затова се радвам, че я получаваме в ЕП и с колегите използваме всяка възможност да отстояваме позицията, че мястото на България е в Шенген.

– Вижда ли се краят на COVID кризата според вас или напротив? Очаквате ли по-тежка ситуация от есента по отношение на влошаване на икономиката и покачване на безработицата?

 – Ситуацията все още е твърде динамична, за да се правят смели прогнози. Доскоро живяхме с очакването, че щом настъпи лятото, опасността ще премине. Сега обаче сме свидетели на ръст на заразените в България, а кога ще успеем да променим тази притеснителна тенденция, до голяма степен зависи от личната отговорност на всеки един от нас.

Ясно е, че в глобален план има всички предпоставки за рецесия с високи нива на безработицата, нарастващ публичен дълг и свиване на частните инвестиции. На този етап е трудно да калкулираме загубите, но солидарността е в ход. ЕК има план за възстановяване на икономиката и аз се надявам, че на срещата на върха, която предстои в средата на този месец, ще се постигне споразумение, така че гражданите и бизнеса в ЕС да получат помощта, от която се нуждаят.

 

Визитка:

Роден е на 26 май 1971 г. във Варна

Завършил е право и публична администрация, доктор по търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-ото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-ото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.