Емил Радев: ЕС действа все по-синхронизирано с общи правила за рестартиране на пътуванията

Емил Радев: ЕС действа все по-синхронизирано с общи правила за рестартиране на пътуванията

  • Заради пандемията ще има ръст на необслужваните кредити в ЕС
  • Технологиите с изкуствен интелект изискват внимателно управление
  • Началото на ваксинациите не означава край за COVID-19

- Г-н Радев, Европейската комисия представи стратегия за предотвратяване на натрупването на необслужвани кредити в целия Европейски съюз заради пандемията. На какво можем да разчитаме и с колко очаквате да се увеличат лошите кредити?

- Да, само преди дни ЕК предложи стратегия за предотвратяване на бъдещо натрупване на необслужвани кредити в целия Европейски съюз вследствие на COVID кризата. Стратегията има за цел да гарантира достъпа на домакинствата и предприятията до финансирането, от което се нуждаят във време на сътресения.

В тази ситуация банките играят важна роля за смекчаване на последиците от кризата. Като част от усилията за икономическо възстановяване на ЕС, стратегията ще им помогне да отпишат лошите кредити от счетоводните си баланси и да продължат да осигуряват свежи финансови ресурси за икономиката. Предлага се и реформа на еврозаконодателството в областта на несъстоятелността на дружествата и събирането на вземания.

- Имате ли данни в кои страни е най-голям този проблем?

- На този етап с такива данни не разполага и самата Европейска комисия. Има обаче основателни очаквания, че в резултат на коронавируса необслужваните кредити в ЕС ще нараснат. Кога и в какъв размер ще се случи това, много зависи от темповете на възстановяване на европейската икономика от кризата. Важно е да вземем отрано решителни мерки в отговор на необслужваните кредити, така че банките да продължат да подкрепят предприятията и домакинствата. Иначе казано, със стратегията ЕС показва, че търси решения не само на вече възникналите проблеми, а действа и превантивно.

В този контекст обаче бих искал да припомня, че с промени в Закона за задълженията и договорите, гласувани от парламента през миналия месец, България най-после сложи край на т.нар. вечни длъжници. Работих за тази промяна, тъй като досега страната ни бе единствената в ЕС без механизъм за освобождаване на физическите лица от дългове. В настоящата ситуация това е още една антикризисна мярка в помощ на добросъвестните длъжници.

- Работите активно в областта на изкуствения интелект и разглеждането на правните предизвикателства при използването му. Доколко изкуственият интелект може да помогне на развитието на ЕС като цяло и къде са подводните камъни?

- Всички държави членки споделят амбициозната цел ЕС да се превърне в световен лидер в развитието на изкуствения интелект, но това безспорно изисква усилия и ясна правна рамка. Докато очакваме ЕК да обяви своето законодателно предложение, с колегите в Европарламента продължаваме да работим по темата. На 20 октомври приехме три доклада. Те очертават как ЕС може да регламентира използването на изкуствения интелект в областта на етичните стандарти, гражданската отговорност и правата върху интелектуалната собственост. Беше сформирана специална комисия в ЕП, която да анализира отражението на изкуствения интелект върху европейската икономика. В същото време в Комисията по правни въпроси приехме доклад за използването на изкуствен интелект за граждански и военни цели.

Вероятно все още мнозина не разбират, че ползват този тип технологии или ги смятат за рядкост, но те са факт във всекидневието ни и не можем да си затваряме очите за въпросите, които стоят открити. Както при физическата, така и при виртуалната дейност може да се нанесат щети или вреди за живота и здравето на хората, така че при всички положения ясна правна рамка означава правна сигурност за гражданите и бизнеса в ЕС.

Подводни камъни със сигурност има много, затова е важно лицата, управляващи високорискови технологии с изкуствен интелект, да носят отговорност в случай на причинени вреди. Операторите на подобни технологии следва да имат и застраховка, каквато се използва при моторните превозни средства. Правната рамка трябва да даде отговори и на други сложни въпроси, свързани с авторското право, събирането на данни и пр.

- Може ли да се стигне дотам, че техниката да замени хората в някои области, съществува ли такава опасност?

- В центъра на правната рамка, която е необходимо да изготвим, разбира се, трябва да е човекът. Голямото предизвикателство е как да осигурим лостове за контрол, без да спираме растежа, как да защитим европейските граждани, без да ограничаваме прекомерно бизнеса. Изключително важно е човешкият надзор да бъде гарантиран и да залегне като изискване към проектирането на високорискови технологии в областта на изкуствения интелект. Той например не може да се изключва при взимането на съдебни решения, а напълно автономните оръжия категорично трябва да се забранят.

Според проучване на Евробарометър 88% от европейците смятат, че технологиите с изкуствен интелект изискват внимателно управление. В същото време 61% гледат положително на изкуствения интелект и роботите. И това е естествено, тъй като инвестициите в тази област продължават да растат, роботизирани производства откриват перспективи за по-добри пазарни позиции, за нови продукти и услуги в редица сектори, а електронната търговия се развива с бурни темпове. Всъщност условията, при които ни постави пандемията, ни показаха още повече колко голям е потенциалът на технологиите с изкуствен интелект.

- Вижда ли се краят на коронакризата и изживя ли ЕС своя най-голям икономически спад за последното десетилетие?

- Уви, все още ситуацията е доста тежка и в много от европейските страни доведе до трудни решения, като въвеждането на т.нар. локдаун. Австрия например обяви, че влиза в пълен трети такъв веднага след Коледа, но виждаме, че и строгите, и либералните мерки са обект на противоречиви обществени реакции. Смятам, че личната отговорност е по-важна от всякога, затова чистосърдечно призовавам всички да пазят и себе си, и близките си, да си дадат сметка за претоварените ни медици и да бъдат предпазливи по отношение на информацията, която ни залива. ЕС преживява най-голямата криза в историята си, но европейската солидарност е в действие. Европейският бюджет е гласуван и през следващите години държавите членки ще получат 1,8 трилиона евро в подкрепа на възстановяването на своите икономиките и постигането на дългосрочните приоритети на ЕС. Независимо от спекулациите, правителството ни успя да договори отлични параметри и България е сред най-големите печеливши от разпределението на осигуреното еврофинансиране.

С огромен интерес се очаква и решението на Европейската агенция по лекарствата относно одобряването на ваксините. Началото на ваксинациите обаче не означава край за COVID-19, тъй като според специалистите за потушаването на пандемията е необходимо ваксинирането на много голяма част от населението.

- Видяхте, че и по отношение на ваксините отново се сблъскваме с недоверието на хората - сега пък към качеството им? Как си обяснявате, че българинът вярва в конспирации?

- В исторически план ваксините са помогнали на човечеството да се спаси от много тежки болести. Смятам, че в моменти като този трябва да оставим да говорят преди всичко хората на науката. Нека повече се вслушваме в тях, а не в интерпретаторите на конспиративни теории в България или където и да е другаде по света. Вероятно доста хора, които разпространяват подобни конспиративни теории, откровено вярват в тях, но пък други ги използват цинично, за да постигнат определени цели. С разпространяването на скалъпени лъжи обаче се подкопава доверието и в институциите, и в науката. Именно затова ЕС поде кампании срещу дезинформацията, но нейното неутрализиране зависи от всички ни. Важна в това отношение, разбира се, е и ролята на медиите.

- Преди време заявихте, че пандемията е наляла много вода в мелницата на евроскептицизма. Отминава ли вече тази вълна, или се засилва?

- Ако през пролетта, а даже и през лятото държавите членки изпращаха разнородни сигнали към европейските граждани, като всяка поотделно затваряше и отваряше своите граници и затягаше и разхлабваше мерките, то в последните седмици страните в ЕС работят все по-тясно ръка за ръка, опитвайки се да преодолеят последиците от пандемията. Въпреки различните подходи в началото, днес ЕС действа все по-синхронизирано - общи правила за рестартиране на пътуванията, общи обществени поръчки за предпазни средства, осигуряване на рекордните 750 млрд.евро за възстановяване от глобалната криза и т.н. В битката с вируса успехът на стратегията за ваксинация в Европа би бил равностоен на постигането на края на една война. Факт е, че пандемията подложи на изпитание не само физическото здраве на хората, но и психиката им. Едва ли има човек, който не би искал да се върнем към нормалния начин на живот от времето преди COVID кризата. Тя ни променя, но променя и ЕС, като го провокира да действа по-бързо, по-сплотено, по-мъдро. Надявам се, че хората ще оценят това.

- Видяхме, че някои страни се справиха напълно с коронакризата, закъсня ли ЕС и къде е проблемът при нас, че не се преборихме месеци наред?

- Според проучване на Световната здравна организация от началото на ноември 9 от 11 държави, докладвали нула случаи на заразени, са острови – основно в Тихия океан, които още в първите дни на пандемията са затворили своите граници и са попречили на вируса да се разпространи на територията им. Дори държави, които винаги са давани като положителен пример в борбата с COVID-19, в последните седмици отново влизат в заглавията за рекордни нива на новозаразени. В Южна Корея новозаразените за ден вече са надминали и най-високите нива, отчетени при първата вълна през пролетта. В азиатски страни като Китай и Япония, които често се посочват като добри примери, носенето на маски обаче отдавна не е нещо необичайно, а определено помага да се забави разпространението на вируса. В ЕС, който по принцип е пространство на свободно движение на хора, за съжаление все още мнозина оспорват ефекта на маските, а и на антикризисните мерки изобщо, въпреки че очевидно дисциплината и личната отговорност имат важна роля за противодействие на заразата. В крайна сметка, тази година ни изправи пред огромни предизвикателства, всички държави се учат в движение как да се справят с последиците. Искрено се надявам, че следващата година ще бъде по-спокойна и по-успешна за всички!

Визитка:

Роден е на 26 май 1971 г. във Варна

Завършил е право и публична администрация, доктор по търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.