Зачестиха инцидентите в района на Седемте рилски езера, казва в интервю пред "Монитор" директорът на Планинската спасителна служба (ПСС) към БЧК.

- Г-н Нешев, кажете каква е обстановката в планините след натрупалия сняг тази седмица и падането на температурите?

- След последния навалял сняг можем да кажем, че условията в планините вече са чисто зимни. Затова хората трябва да са наясно какви са условията на зимната планина като цяло. Силните ветрове и новият сняг вече са образували снежни дъски и козирки по билата. Те крият своите опасности, затова и предупреждаваме, че има вероятност за попадане в лавини. Туристите трябва да имат съответната подготовка, за да разпознаят къде са тези опасности и да ги избегнат. На много места има големи навевки от сняг, като имам предвид такива над 50 см. Това крие рискове. При всички положения, изкачвайки се в планината, трябва да познаваме маршрута, който предприемаме, да преценим дали е подходящ за възможностите и екипировката ни.

- Прогнозата за следващите дни обаче е за затопляне на времето, като синоптиците очакват температурите да достигнат 10 градуса по Коледа. Това създава ли по-голяма опасност от лавини?

- Обикновено високите температури и силното слънце, от една страна, могат да отслабят снежната покривка и тя да е по-подвижна. От друга, това са фактори, които влияят на слягането и уплътняването й. Така че се създават предпоставки за по-лесно падане на лавина, но е важно да се знае, че ходейки в планината, трябва да преценяваме всяко наше действие. Само така ще се предпазим от неприятни инциденти.

- В кои планини има най-голяма опасност от лавини?

- Не бих конкретизирал. На всеки склон с подходящ наклон и снежна покривка съществува опасност от лавини. Затова не може да се конкретизира кои планини са най-опасни. Лавини падат и в ниските части, и в гористите, така че всяка планина крие своите рискове. Все пак по-големите планини като Рила, Пирин, Стара планина крият най-големи рискове от лавинни инциденти и там трябва да сме с повишено внимание. Но нека не подценяваме нито една планина.

- Не само снежната покривка обаче създава такава опасност, вятърът също оказва влияние. Какво трябва да знаем?

- Факторите за образуването на лавина са много. На първо място трябва да знаем, че не бива да подценяваме планината. Добре е хората да минат на обучения, които ще им дадат достатъчно знания. Така ще могат да преценят обстановката на терен. Другият начин е да съберем информация от други източници - какво е времето, дали има условия за снежни дъски, количеството на снеговалеж през последните дни.

- Казвате, че е добре хората да са информирани, но само преди няколко дни група от 40 деца бяха блокирани на хижа „Алеко“, защото празнуваха коледно парти там въпреки прогнозите за обилен снеговалеж. Тръгваме ли неподготвени в планината?

- Колкото до случая в „Алеко“, не бих казал, че е точно бедствие. Децата са били в хижата, на топло, имало е храна. Друг е въпросът дали е преценена наистина обстановката, защото прогнозите са точни и организаторите на партито е можело да предвидят този обилен снеговалеж. По-скоро обаче проблемът е, когато няма хижи в планината или са на голямо разстояние една от друга. Тогава е важно да съберем информация, за да не ни завари лошото време по средата на маршрута. Иначе наистина наблюдавам като цяло подценяване на условията в планините и надценяване на възможностите на хората. Това се потвърждава от анализите на последните ни две-три акции. Буквално се загърбват основни правила, защото се смята, че маршрутът е познат.

- Такъв беше случаят от преди два дни, когато мъж се изгуби в района на Беклемето заради гъстата мъгла. Той беше с опасност за живота, а е смятал, че познава района.

- Точно така. Когато намерихме мъжа, той беше в състояние на крайно изтощение и ставаше дума буквално за часове. Може би закъснение с час-два щеше да е фатално. Това е пореден пример за подценяване на условията в планината. От една страна, обилният снеговалеж и новата снежна покривка затрудняват ходенето, от друга - мъглата и ниските температури, лошият обхват на телефоните във високите части усложняват ситуацията. Общо взето, инцидентите в планините са заради натрупването на такива множество малки грешки.

- В конкретния случай кой е подал сигнала до ПСС?

- В този случай съпругата на мъжа, когото издирвахме.

- Имате ли информация в какво състояние е вече?

- Не, но предполагам, че се е възстановил, защото нямаше сериозни измръзвания.

- Какво сочи анализът ви за изтеклата година?

- Анализът показва, че сме оказали помощ приблизително на толкова хора, на колкото сме помогнали и предната година. Става дума за над 2500 пострадали в планината, независимо дали са на ски писти или в планината като цяло. Прави впечатление обаче, че е повишен броят на акциите. Докато миналата година сме имали около 90 акции, само до 1 декември имахме 108. А досега имаме още доста. Под спасителна акция имам предвид инцидентите във високата планина, свързани с организиране на групи спасители, които тръгват от дадено населено място, за да оказват помощ - това наричаме спасителна акция. То е различно от ежедневната акция, при която работим с пострадали хора, да речем на хижа „Алеко“ или на други места.

- А имате ли и фалшиви сигнали?

- Винаги има такива. Но те са различни. Имам предвид случаите, в които спасителите са излизали на терен. Другото, което прави впечатление, е твърде високият брой на инциденти в района на Седемте езера в Рила. Само за три месеца през лятото имаме над 26 акции в района.

- Как си го обяснявате?

- По две причини. Едната е лесният достъп до района, тъй като има въжена седалкова линия, която много лесно качва туристи от района на Паничище в района на хижа „Рилски езера“. Хората си мислят, че отиват в парк, а много бързо попадат във високата планина, където условията се променят. Туристите не са наясно, че попадат в такава среда, което означава, че подценяват условията. Много често във високата планина излизат възрастни хора със сърдечни проблеми, което води до инциденти, и то с фатален край. Тази година имаме повече от 11 случая с фатален изход, като по-голямата част са точно заради сърдечносъдови заболявания и дихателна недостатъчност.

- А продължават ли нощните преходи?

- Продължават и няма нищо лошо в това. Но хората трябва да са наясно с рисковете. Всичко трябва да се прави с разум. Подценяването на планината е един от най-големите проблеми.

- Не мога да не попитам дали се променя тенденцията при застраховането?

- Трудно ми е да преценя дали повече хора си правят планинска застраховка. Бих казал, че в много от случаите, в които оказваме помощ, хората нямат застраховка. Това е жалко, защото ние винаги ще подаваме ръка, независимо дали бедстващите имат застраховка, или нямат. Но ако са направили такава, ни помагат. Чрез планинската застраховка ние успяваме да съберем само една малка част от разходите по една операция. Дейностите по спасяването са изключително скъпи и ако не успеем да си възстановим поне малка част от разходите, ще ни е трудно да оказваме качествено помощ.

- Наближават празници, много хора ще предпочетат да прекарат почивните дни в планината. Какво ще ги посъветвате?

- Бих ги посъветвал да подхождат към планината с респект. Много добре да преценят възможностите и екипировката си, да помислят как бързо и лесно да изпратят координати, ако бедстват. Може да си свалят безплатното приложение на ПСС за локация. Така че нека да подхождат към планината с разум.

ВИЗИТКА:

Роден е на 18 май 1964 година

Над 20 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК

Началник на Учебния център на Планинската спасителна служба при БЧК

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини