В света съществува правилото на т.нар. златен час, според което през това време трябва да се достигне до пострадал, казва в интервю за "Монитор" директорът на ПСС към БЧК

- Г-н Нешев, акцията в Пирин от 16 септември предизвика голям отзвук в обществото. Кажете точно какво се случи и наистина ли има такива пречки при използването на хеликоптер в планината?

- Получихме сигнала за пострадалата жена в 17,20 часа на 16 септември. След като разбрахме, че жената е с големи травми, се опитахме веднага да вдигнем хеликоптер. За съжаление единствената възможност у нас за това е използването на военни хеликоптери, до които ние нямаме възможност да достигнем пряко. За целта отправяме искане към министерството на вътрешните работи или към министерството на здравеопазването, за да може да изискат вдигането на хеликоптер на българската армия. Предполагам, сами си давате сметка колко трудно се случва това. За съжаление при конкретната акция имаше само час до залеза и след това нямаше как да излети хеликоптер. Въпреки това искам да подчертая, че представителите на Министерството на вътрешните работи и на отбраната бяха изключително вежливи и разбраха ситуацията, но процедурата просто трае твърде много време.

- Какво тогава трябва да се направи, за да се съкрати тази процедура? В случая акцията е приключила успешно, и слава богу, но заради едно такова забавяне може да има фатален край?

- Тук става дума за политика на държавата. Трябва да има отделна служба, трудно ми е да кажа какъв тип ще бъде тя. Държавата може да реши под коя шапка да е организацията й. Световният опит показва, че всяка държава решава сама за себе си кой е най-удобният вариант за опериране с такива въздушни линейки. В едни държави са под егидата на министерството на здравеопазването, в други - към вътрешното министерство, други са на принципа на публично-частното партньорство. Вариантите са различни и е въпрос на държавна политика да се реши как да се случат нещата. Това не може да стане без намесата на държавата като цяло.

- Искате да има отделна институция или служба, която да отговаря за въздушните линейки, така ли?

- Трябва да има такава, независимо под какъв вид ще бъде - дали ще е към Спешна помощ, към Гражданска защита или др. Въпросът е да има въздушна линейка, която да окаже адекватна помощ на трудно достъпни места. В света съществува правилото на т.нар. златен час, според което в рамките на това време трябва да се достигне до пострадал, където и да е той. Разбира се, въздушното спасяване е зависимо до голяма степен от атмосферните условия, но когато те позволяват, е незаменимо.

- Предполагам, познавате опита в други страни в това отношение, кой според вас е най-удачният вариант за нас?

- Като човек, познаващ отблизо нещата, смятам, че най-работещ вариант в българските условия би бил на принципа на публично-частното партньорство. Държавата може да сключи договор с частна компания по ясни правила и закони. Няма нищо лошо и да са повече компании. Така тези частни организации ще могат да оперират под пълния контрол на държавата. Според мен това е най-работещо и най-бързо може да се постигне. Иначе която и организация да тръгне да създава такава структура, това означава тепърва купуване на машини, обучаване на персонал, тренировъчни полети и др. Това изисква време.

- Кога за последно сте били изправени пред подобна ситуация и хеликоптер не е успял да излети?

- В началото на лятото, през юни, имахме такъв случай, отново в Пирин. Тогава руски турист беше получил черепно-мозъчна травма след подхлъзване в снежна пряспа. Тогава също ни беше необходим хеликоптер, но нямаше такъв. Причината беше същата - няма как хеликоптер да излети късно.

- Вече дойде есента, времето се застуди и ни очакват дъждове, какво бихте посъветвали любителите на планината?

- Ще започна веднага с това, че по никакъв начин не бива да се изкачват сами в планината, особено в трудно достъпни местности, които крият своите рискове. В случая беше на връх Джангал, по един остър връх.

- Жената имаше ли със себе си телефон, подходящо облекло? Нямаше информация дали е била сама, защо е паднала...

- Няма свидетел на падането, жената е била сама. Голям късмет е, че в района е имало един горски работник, който случайно е чул падането на камъни и е отишъл да разбере какво се случва.

- Излиза, че отново сме разчитали на късмета.

- Така е, на мястото нямаше обхват и не можеше нищо да се направи. Така че ако нямаше човек, който да я забележи, най-вероятно нямаше да може да подаде сигнал за бедствие.

- А жената е правила преход или по друга причина се е озовала в планината?

- Правила е преход. Беше със сравнително добра екипировка, но понякога това не е достатъчно. Както винаги сме изтъквали, две са основните причини за инциденти в планините. От една страна, подценяването на условията там, от друга - надценяване на собствените възможности. В случая можем да добавим и загърбване на основни правила за движение във високата планина. Сам човек на такъв маршрут е изключително опасно.

- Какво беше лятото за вас, какъв е изводът ви от осъществените акции?

- Отново наблюдаваме огромно посещение в планините както на наши, така и на чужди туристи. По същия начин, както и миналата година, отчитаме, че травматизмът е голям. Може би имаме малко повече акции, но няма нещо ново. Липсата на хеликоптер е това, което затруднява работата ни. Оказването на помощ на тежко пострадали е сложно. Затова и апелираме към създаването на такава структура.

- А изобщо извършвани ли са акции с хеликоптер от началото на годината?

- Тази година не са извършвани такива акции поради липсата на хеликоптер. Много е трудно да повикаш въздушна линейка в днешно време. През последните четири години имаме по 6 - 7 акции с помощта на хеликоптер, завършили по безупречен начин и безценни като помощ.

- Има ли нови тенденции, продължават ли нощните преходи в планината?

- Да, непрекъснато се сблъскваме с това. Дори последният случай е от вторник вечерта. За щастие приключи бързо, само с намеса от наша страна по телефона. Ставаше дума за група туристи, организирани от клуб на пенсионера в един град. Възрастни хора, бих казал доста безотговорно, бяха излезли в планината, оставяйки жена да се прибира сама. След като се завърнали в хижата, видели, че я няма и започна лека паника. Слава богу, всичко приключи добре, но, общо взето, продължават да се подценяват условията и да се надценяват собствените възможности, които са основните причини за тежките инциденти в планината. Трябва да има по-отговорно отношение, повече разум и обмисляне на това, което се предприема.

- Какво бихте посъветвали учениците, които обичат да си правят селфита по време на нощни преходи в планината?

- Винаги да информират родителите си къде отиват, да потърсят съвети, да видят какво се препоръчва за момента като екипировка, какво е необходимо за маршрута, да знаят как да използват приложението ни в такива ситуации, как да щадят батерията на мобилното устройство. Буквално с няколко кликвания чрез приложението ни могат да изпратят координати и ние да сме максимално бързи, за да окажем помощ. Най-важното е да не са самонадеяни. Планината е по-голяма от всички нас.

- Кога използвате кучета спасители в акциите и колко често?

- Кучета използваме обикновено когато имаме нужда от търсене на изгубен в планината или при инцидент в лавина. Разбира се, във всеки случай на бедствия и когато се издирват хора под развалини.

- С колко кучета разполагате?

- В момента кучетата са 23, от които 12 са оперативни.

- Достатъчни ли са като брой?

- Да, бих казал, че са достатъчни.

ВИЗИТКА:

Роден е на 18 май 1964 година

Над 20 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК

Началник на Учебния център на Планинската спасителна служба при БЧК

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини