Емил Милев пред
2

Емил Милев пред "Монитор": Износът на риба намаля с 80 на сто за година

  • Всички търговци трябва да се регистрират по ДДС
  • През последните 7-8 години цените поддържат едни и същи равнища
  • С финансовата помощ успяхме да ремонтираме корабите си и да запазим екипажите си, заяви пред "Монитор" председателят на Дружество "Черноморски изгрев" Емил Милев.

- Господин Милев, в какво състояние се намира рибарският сектор в момента?

- Състоянието на рибарския сектор за момента е относително добро, благодарение на помощите, които получихме за справяне с COVID-19. Като цяло обаче работим трудно заради липсата на работна ръка и слабата реализация на продукцията. Години наред изнасяхме своята продукция и в чужбина, но заради пандемията това стана невъзможно. 

- Имате ли разчет относно улова през изминалата година и наблюдава ли се ръст/спад спрямо предходната?

- Уловът несъмнено е намалял, но това не се дължи на заразата или намалялото количество риба, а на по-малкото работни дни през 2020 г.

- А какво се случва с износа? 

През миналата година наблюдавахме значителен спад по отношение на износа. Докато преди нашето сдружение реализираше голямо количество барбун основно на гръцкия пазар например, спадът през миналата година със сигурност беше в рамките на 80%, дори повече. Ясно е, че това, което се случи в България със затварянето на заведенията, а и туризмът у нас почти замря, нямаше как това да не се отрази отрицателно и на нас. Все пак колкото по-малко летовници има по морето, толкова по-ниска е реализацията на продукцията ни.

- Към кои страни изнасяме основно?

Изнасяме основно към Гърция и Турция. Напоследък се ориентирахме и към Румъния, където има доста добри продажби на сладководна риба и цаца. В Гърция на почит е родният барбун, а в Турция много се търси калкан.

- Възможностите за търговия зад граница намаляха заради противоепидемичните ограничения. Това ли бе основният проблем, пред който пандемията изправи рибарите?

- Основното препятствие, пред което бяхме изправени, бе именно липсата на реализация. Традиционно продажбите ни са за износ или за българските заведения. Работата на туристическия бранш обаче бе възпрепятствана дълго време, което оказа своето негативно влияние върху сектора. Въпреки това дейността им бе подновена през летния сезон и това ни помогна. Все още не е ясно какво да очакваме през новата година. Надяваме се единствено държавата да се справи с кризата. 

- Говорейки за борба с коронакризата, в какъв размер бе финансирането, което получихте по линия на Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) през пандемичната 2020 година?

- Получихме финансиране за справяне с COVID-19 - еднократни безвъзмездни помощи за корабите. Размерът й зависеше основно от големината на плавателните съдове. За нашата организация например, която обединява големите кораби, бе между 10 000 и 14 000 лв. Максималният размер на подпомагането пък достигаше около 40 000 лв. 

- То достатъчно ли беше, за да покрие щетите, нанесени от заразата?

- Все още сме изправени пред редица трудности. Финансовата помощ ни помогна главно да ремонтираме корабите си и да запазим част от екипажите си.

- През тази година стартира новият програмен период по ПМДР. Наясно ли сте върху кой сегмент от сектора ще се съсредоточи финансирането за времето от 2021 до 2027 г.?

- От години приоритет на европейската общност е дребномащабният риболов. През новия програмен период усилията също ще бъдат насочени към него. Освен това ще се работи за развитието на рибарските и крайбрежните общности. Разбира се, финансиране ще бъде осигурено и за големите кораби. Тепърва ще видим какво още ще залегне в него, обсъжданията все още са в ход, а ние даваме различни предложения.

- Преди дни се появи предложението да можем да си купуваме само до 5 кг рибни продукти от рибарските лодки за лична консумация. Как бихте го коментирали?

- От Сдружение „Черноморски изгрев“ сме представители на търговския риболов и при нас всяка продажба се извършва посредством документи и фактури. Цялата ни продукция преминава през документален обем, който явно създава трудности за малките лодки, а оттам произтича и въпросното предложение. Колегите искат да се продава до 50 кг от лодките, а държавата – до 5. При стопанския риболов всички са юридически лица и при нас няма да има промяна дори то да бъде прието. Затова е по-хубаво малките рибари да изразят своето мнение по казуса.

- Основната цел на предложението е да бъде възпрепятствана незаконната търговия с рибни продукти. Какви са предложенията на вашето сдружение за изсветляване на сектора и обсъждани ли са със земеделското министерство?

- През годините винаги сме поддържали интензивен диалог с Министерството на земеделието и Дирекцията по морско дело и рибарство към ведомството. Относно предложенията ни мога да кажа, че те винаги са били свързани с изсветляването на бизнеса. Едно от тях е всички да бъдат регистрирани по ДДС. Прекупвачите, които не са, се превръщат в сериозен проблем за нас. Напълно подкрепяме идеята бизнесът да мине изцяло на светло. Би било голямо облекчение за нас, ако всички, които търгуват с риба и рибни продукти, са регистрирани по ДДС. Ако пък държавата планира намаляване на ДДС за българските стоки – ето го решението. Диференцираната ставка се намалява до 10-12% и всички се регистрираме по ДДС. Убеден съм, че така голяма част от бизнеса ще излезе на светло и постъпленията в бюджета ще бъдат по-големи.

- Българите започнаха ли да консумират повече риба в условия на пандемия?

- Ръст на консумацията със сигурност има. Смятам, че нашите усилия също спомогнаха българите да започнат да слагат на трапезата си повече риба. В периода 2018-2019 г. земеделското министерство организира кампании под надслов „Обичам българската риба“, в които участвахме активно и дори правихме промоционални кампании по градовете. Самите ние като организация на производителите направихме своя рекламна кампания, с която да популяризираме тези продукти. Все пак не знам каква е точната причина за покачването на интереса. Може би е вследствие на това, че българинът започна да почива повече по родното Черноморие заради ограниченията или пък разбра какви са ползите от рибата.

- Засилването на интереса на българите повлия ли на цените на продукцията?

- Мога да кажа, че през последните 7-8 години цените поддържат едни и същи равнища. Стандартът на живот се вдигна три пъти, но при нас промени няма.

- Бихте ли посъветвали потребителите как да познаят прясната морска риба?

- Прясната морска риба може да бъде позната по яркочервените хриле и бистрите очи. Колкото повече време е престояла дадена риба, толкова по-кафяви стават хрилете й, а очите - мътни. Нормално е черноморската риба да е прясна. Макар през последните години у нас да се повиши консумацията и на средиземноморска риба, не може да се каже, че тя е прясна, тъй като идва със срок на годност 14 дни. Ядем сьомга, която пристига от Норвегия, минава през Гърция и чак тогава стига до нас. Шансът потребителите да попаднат на черноморска прясна риба е много по-голям.

ВИЗИТКА:

  • Председател на Сдружение „Черноморски изгрев“ от 2012 г.
  • Занимава се с риболов от 23 години
  • Женен, с 3 деца

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.