Емануела Шкодрева сънува на френски

Емануела Шкодрева сънува на френски

Актрисата става посланик на българската култура в Париж

В окичената с „Аскеер“ пиеса на Оля Стоянова „Цветът на дълбоките води“ тя е харизматичната кралица Мария Стюарт. Във „Виновният“ на Димитър Димов е фатална жена, интелектуалка. В „Някъде в този живот“ на Израел Хоровиц е очукана домашна помощница, оплакваща екзистенциалните си провали. В „Манхатън, Второ авеню“ от Нийл Саймън е любяща съпруга, готова на всичко, за да измъкне мъжа си от кризата на средната възраст.

Четири главни роли в рамките на година, толкова различни помежду си – това достатъчно ли е да направи сезона на една актриса прекрасен? „Човешката душа носи много послания. Тя не е нито гранддама, нито прислужница. Тя е невинно дете, което предвкусва какъв ще е пътят на личността. В нас има всичко. Ние, актьорите, би трябвало да сме

 

отворени към природата на хамелеона

 

А дълбаенето в образите ни дава обратна връзка кои сме, къде са границите ни, какви проблеми ни занимават. Нашата работа е да проникнем навътре и да осъществим връзка със себе си – там някъде е голямата среща“, казва Емануела Шкодрева, една от абсолютните прими на Народния театър. Руса, изящна и невероятно вглъбена.

Емануела сравнява творческия процес с медитация. Признава, че текстът на Хоровиц силно я е докоснал и й е дал усещането за търсене през много пластове, защото героинята е доста далеч от личните й нагласи в ежедневието. „Мисля, че смисълът на живота е в нашата еволюция. Моята Катлийн О`Хара е наранен, неуспял според собствените си представи човек, който накрая се намира. И разбира, че не друг, а сама си е виновна за всичко“, обяснява актрисата. И добавя: „Ти носиш цялата отговорност за изборите, които правиш, и всичко, което ти се случва в живота. Ако това послание стига до публиката, значи задачата ни е изпълнена“.

Изборът на Шкодрева сега е съсредоточен върху ангажиментите й в театъра, макар да се занимава и с доста други неща. Животът с намигване ни подсказва понякога кое е най-важно в момента, убедена е тя. След този свръхпълноценен сезон следващият ще й предложи ново предизвикателство. Режисьорът Стилиян Петров ще поставя на първата ни сцена My Old Lady – също пиеса на Хоровиц, по която самият автор преди 5 години засне филм с Кристин Скот Томас, Маги Смит и Кевин Клайн. Репетициите започват през ноември. Героинята на Кристин вече е поверена на Ема, очертават се и интересни партньори. Преди това „Цветът на дълбоките води“ - режисьорският дебют на колежката й Бойка Велкова, и „Виновният“ - постановка на Юрий Дачев, ще се играят на „Аполония“ в Созопол, където актрисата ще участва и в прочит на още една наградена пиеса на Оля Стоянова – „Опит за опитомяване“, в рамките на инициативата Театър на маса.

Амбициозният Козирог Емануела Шкодрева преди месец получи „роля“ и извън красивата барокова сграда в Градската градина: беше

 

поканена за почетен член на „Арт Авенир“

 

(„Изкуство за бъдещето“) – основаната в родината на Молиер от Йорданка и Николай Костадинови асоциация за култура, която ще развива двустранния духовен обмен с България. Откриващото събитие за новоучредената организация бе изложба на четирима наши художници в сърцето на Париж на 24 май, в офиса на успешния бг бизнесмен Камен Данаилов. Във Френския културен институт в София пък за Международния ден на музиката 21 юни Емануела стана домакиня на концерт с произведения на Дебюси, Гуно и техни сънародници. „Арт Авенир“ планира гостувания на български постановки и творци в подножието на Айфеловата кула, както и на тамошни – в полите на Витоша, фестивали на родния фолклор, образователно сътрудничество между училища и университети, конференции за тракийската цивилизация, кирилицата, средновековната иконография, богомилите и тяхното влияние в Европа... „Искам да говорим за българската култура като нейни посланици и да подчертаем, че в сферата на културата и изкуството Европа винаги е била обединена. Именно изкуството сближава хората във времена на жестока конфронтация“, категорична е актрисата.

Възпитаничка на Френската гимназия, тя е заклет франкофон от малка. „Понякога сънувам на френски, животът ми по особен начин е повлиян от тази страна, което не означава, че не съм любопитна към целия свят. Но когато отида във Франция се чувствам като у дома си – това сякаш е нещо, свързано с душата ми. Обожавам френските автори – неслучайно с пиесата на Ясмина Реза „Живот по три“, поставена от Явор Гърдев, взех преди няколко години „Аскеер“, припомня си Ема.

Продуцентът Патрик Сандрен навремето я потапя в атмосферата на Париж. За първия му филм тук я повикват на проби в неговата импресарска къща в София и постепенно тя се превръща в негова дясна ръка. Пътуванията й по работа към френската столица зачестяват. Именно Шкодрева

 

посреща с букет рози Катрин Деньов

 

на Летище София, когато иконата на световното кино пристига да снима на българска земя. В годините на криза през 90-те, когато театрите се опразват, Сандрен дори й предлага да поеме цялата дейност на компанията му у нас. Въпреки че Емануела не може да се откаже от театъра и отказва, приятелството й с французина устоява на десетилетията. И досега, когато актрисата е в Париж, двамата непременно се виждат, за да посетят ресторант или изложба и да си побъбрят.

Елегантността и класата на блондинката обаче не са придобити от общуването с френските образци в жанра. „Интересът ми към модата и облеклото идва от моя баща Васил Шкодрев, който беше дизайнер в ДСО „Рила“ и изобретател на нетъкания текстил. От съвсем малка аз бях с него по всички ревюта. Работех като модел от 1-годишна, та чак допреди да вляза във ВИТИЗ – практически това е първата ми професия“, усмихва се красивата актриса. Така че специалното й отношение към материите и цветовете й е генетично наследство...

Емануела Шкодрева е наясно, че втората й професия е психологически обсебваща, почти шизофренна: една част от съществото й наблюдава другата част, която изгражда чужд образ, за да влезе и да заживее в него. И все пак усилието си струва. На последното представление на „Цветът на дълбоките води“ актрисата чува, че някаква жена хлипа в салона, когато обезглавяват Мария Стюарт. И си казва: „След като могат да се провокират такива дълбоки чувства у някого, изглежда наистина сме си свършили честно и добре работата...“. В тази обмяна на флуиди между сцена и зала е смисълът на театъра. „Много е важно това, което правиш, да ти доставя удоволствие, защото то обуславя следващия момент – хората ти се отплащат“, отбелязва Ема. Но това не е всичко. „Актьорът има кауза. Не може да минеш през живота, правейки нещо само за удоволствие. Трябва да вълнуваш, да възпитаваш, да покажеш позиция, да имаш мисия, за да оставиш следа в този консуматорски свят“, заключава звездата на Народния театър.

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.