Емануела Шкодрева: Садя дървета след всяка провалена връзка

Емануела Шкодрева: Садя дървета след всяка провалена връзка

У нас сме щастливци, че играем пред публика в пандемията, казва актрисата

- Емануела, как изкарахте рождения си ден по време на карантина, който бе преди наскоро?

- Като по време на пандемия, предимно с онлайн честитки и поздравления от приятели и колеги. При стриктно спазване на мерките и трите Д – дисциплина, дезинфекция и дистанция. В крайна сметка празниците са тези, които ни карат да се чувстваме живи. Трябва да имаме силен дух. А той се получава, като си го създадем. Да имаме усещането, че най-хубавото тепърва ни предстои. И такова бе усещането за моя рожден ден.

- Имахте ли някакви по-интересни подаръци?

- Тази пандемия при мен преминава с осмисляне на много неща. Тя е полезна за преоценка за начина на работа, начина на живот. Смятам, че режимът и дисциплината са много важни във всяко едно отношение. Но в същото време не трябва да ни е страх. Трябва да вярваме, че наистина най-хубавото ни предстои. Ето в тази пандемия ние създадохме в Народния театър един прекрасен спектакъл, какъвто е „Страх за опитомяване“.

- Той бе и първата премиера по време на пандемията, нали така?

- Да, така е. Премиерата бе през септември и имаме изключителен интерес от страна на зрителите. Създадохме много хармоничен екип. Режисьорът Стефан Спасов разработи филигранно пиесата на Оля Стоянова.

- Какви са вашите наблюдения няколко месеца по-късно в пандемията – хората забравиха ли да ходят на театър?

- Виждам, че хората имат нужда от духовна храна, имат нужда да слушат послания, да гледат неща, които вълнуват. Ето, за нашите постановки няма билети. Хората имат нужда да си върнем живота, който водихме, но вече преоценен и преосмислен. А как ще излезем зависи само от нас. Това ще свърши някой ден. Като се чувам с мои колеги и приятели от Париж, от цяла Европа, разбирам, че там им е много по-тежко. При тях изобщо няма театър, никой не играе. А ние сме щастливи, че можем да играем пред публика, разбира се, при 30 процента и спазване на всички мерки за безопасност. Че можем да обменяме идеи и енергия с публиката. Това е чувството, че си жив, че нещата имат смисъл и всичко това един ден ще отмине.

- Като че ли по-често играете в български пиеси?

- С Оля Стоянова ме свързва работа в „Цвета на дълбоките води“, която още играем. Това е историята на две кралици - Мария Стюарт и Елизабет. Оля написа тази пиеса за Бойка Велкова и за мен. Тя привидя Мария Стюарт в мен и написа този текст.

- А „Страх за опитомяване“?

- Оля Стоянова вече бе написала текста, но го преработи за мен, а героинята пак се казва Мария. В този вид творчески колаборации има дълбочина, защото някой вижда творческото ти амплоа. Защото актьорът не е само да интерпретира даден образ. Важното е какво казва с него. Работейки върху образите, ние анализираме и самите себе си. Вярвам в този тип творческо сътрудничество. Но винаги може да срещнеш някой непознат и да направиш провокативни неща. Нашата работа не е щампа.

- Сякаш разчупихте още една щампа – че играете само драматични роли, а вече сте и в комедии като „Виновният“ и „Приятна жена в лоша компания“?

- Да! И двата спектакъла са под режисурата на Юрий Дачев. Днес играем „Виновният“ по Димитър Димов. Той върви 4 години и все при пълни салони. Удивително е, че българската публика иска да гледа български текстове. Това касае нас, нашите проблеми, нашия генетичен код, история... Колкото по-хубави български пиеси се поставят, толкова по-добре и това е една от мисиите на Националния ни театър.

- А вие как приемате това, че ви харесват все за пиеси на Димитър Димов - ето и за „Осъдени души“ всички казваха, че вашата Фани Хорн е по-добра от която и да е на друга актриса в киното и театъра?

- Явно нещо в моя натюрел отговаря на героините му и режисьорите ме виждат в тях. Винаги има типажи, а режисьорите могат да имат най-причудливи решения, нищо не е фиксирано. За мен беше истинско удоволствие да работя върху автор с такава дълбочина на душите и висини на драматургията. Тези героини откриват светове и бездни от чувства и емоции, от анализи и търсения. За мен е изключителна привилегия да работя с текстовете на тези автори и тези режисьори.

- Играете и в спектакли по пиеси на Израел Хоровиц, който наскоро почина, зная, че той също много ви харесваше като актриса...

- Той почина преди месец. Това е загуба не само за Америка, а и за целия свят. Изключителен драматург, обичан не само в Щатите, но и в Европа, особено във Франция. Преди години той самият прави филм по пиесата, която ние и в момента играем - „Моята скъпа лейди“. Бе на премиерата на тази пиеса тук, в България, а после дойде и в Париж, когато я играхме там. Благодарна съм, че можах да говоря с него. Защото той е фигура, която носи у себе си космос, истинска любов към театъра и изкуството.

- Има ли фраза, която ще помните от него цял живот?

- Имах щастието той да ме гледа и в двете си пиеси, които играем по негови текстове. Първата беше „Някъде в този живот“. Там си партнирам със Стоян Алексиев. Изключителен текст, който прониква надълбоко в нашия живот, в отношенията между поколенията – обич, вини, успехи, неуспехи... Другата пиеса е „Моята скъпа лейди“, в която си партнирам с Мария Стефанова и Михаил Билалов. Удоволствие е да се работи с тях. Направихме спектакъл, който той хареса много и дойде да ни гледа в Париж на 22 септември 2019 г., малко преди да започне пандемията. Бяхме поканени от „Арт авенир“ в Париж. Хоровиц дойде със съпругата си да ни гледат. Сподели ни, че много е щастлив да слуша текстовете си на различните езици, на които са поставяни. Той е фигура, която дори да мълчи, казва много. Има една особена доброта, излъчване, безкрайно озарение за това, че играем неговия текст. Сега, на 31 януари, на голямата сцена на Народния театър ще играем „Моята скъпа лейди“. Ще бъде спектакъл в памет на Израел Хоровиц.

- А само ще играете ли, или ще има и нещо друго?

- Ще пуснем неговото приветствие, което той записа за премиерата.

- Чу се, че ви предстоят нови неща, за кое от тях може да ни разкажете малко повече?

- Предстои работа върху „Пиано в тревата“ на Маргьорит Дюрас в постановка и вариант на Юрий Дачев.

- Това е много тежък текст. Вие как се подготвяте за новите си роли?

- Като изчета целия текст и открия кои моменти ме вълнуват най-много. След това започвам да го чета отново и отново. Но първото усещане е много важно. Смятам, че ако аз съм се развълнувала, ще развълнувам и другите. Та нали това е театърът – някой да те развълнува, да те разплаче или разсмее, да те накара да се замислиш. След това чета повече други произведения от въпросния автор, за да видя какви са неговите послания. Всеки автор по един или друг начин се повтаря във всяка следваща работа. В „Цвета на дълбоките води“ Мария Стюарт казва: „В моя край е моето начало“. Другата Мария от „Страх за опитомяване“ казва: „Садя дървета за всичките си спомени. Посадила съм цяла гора. След всяко старо приятелство – дърво. След всяко разминаване – дърво, за да остане нещо“. Когато работиш върху един и същи автор, усещаш едни и същи послания, казани в различна форма.

- А в живота колко дървета посадихте?

- Три дървета, но преди да изиграя героинята.

- Като че ли имате силна привързаност към тази героиня Мария?

- Да, защото е човек, който не се страхува да признае собствените си провали, защото може да прощава, до обича, да вярва в хората и в доброто.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.