Изложба „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ се открива в четвъртък от 17.30 ч. В Софийската градска художествена галерия. Експозицията под патронажа на посланика на Аржентина у нас Алберто Труеба може да бъде видяна до 4 ноември.

Проектът е фокусиран върху миналото, очертано от хронологичните граници между раждането и смъртта на художника – времето между 1908 и 1983 г. След изследването на Ружа Маринска, посветено на автора, преминавайки през знанието, натрупано от Румяна Константинова при подготовката на голямата ретроспективна изложба, организирана по повод на 100 години от рождението на Алшех през 2008 г. в Националната галерия в София, днес, 10 години по-късно, кураторите на експозицията Пламен В. Петров, Рамона Димова, Наташа Ноева и Николета Гологанова, предлагат своя поглед към пътя на художника – със спомените за него, документите, осветяващи житейския и творческия му път, наследения масив от художествени произведения, които най-сетне да бъдат превърнати в история.

Раздялата на Алшех с родината е осъществена още през далечната 1928 г., когато българинът, в чиито вени тече еврейска кръв, се отправя към Мюнхен. През следващите десетилетия той ще живее като скитник, като чужденец до сетния си дъх, за да попадне в сянката на трудовите лагери, за да бъде низвергнат заради „формалистичното си творчество“. Да, България се разделя с Елиезер Алшех още преди 90 години. Но именно това е раздялата, която бележи неговото ярко и своеобразно присъствие в историята на българското изкуство. Изложбата „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ е разказ за това присъствие. Специален акцент в експозицията е творбата му „Нощем на пристанището“ от средата на ХХ в., картина, която може да бъде определена като един от неговите творчески върхове. Платното ще пристигне специално за изложбата от Буенос Айрес заедно с други непоказвани и останали непубликувани досега произведения на автора. Сред тях са и първите художествени опити на Алшех.

В изложбата са подредени произведения от колекциите на СГХГ, Национална галерия – София, ХГ – Русе, ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ – Казанлък, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ – Стара Загора, ХГ – Пловдив, РИМ – Враца. Включени са картини и от редица частни колекции.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Театърът се мести на клубна сцена

Слагаме най-хубавите си дрехи, забравяме за телефона, идваме навреме и пазим тишина, за да можем да се насладим на това, което предстои да се развихри на сцената – с тези писани и неписани правила сме свикнали (а ако не сме, би било хубаво да го направим – б.а.) да се съобразим, когато очакваме пред нас да се случи стихията, наречена театър.

Елена Атанасова и нейното женско царство

Хубавата Елена Атанасова научава, че е сред тазгодишните претендентки за наградата „Икар“ за водеща женска роля, докато репетира нова пиеса в Сатиричния театър, в чиято трупа е повече от година. Добрият телефонен вестоносец е Марий Росен, под чиято режисура в спектакъла „Хаос“ е забелязана от Съюза на артистите. И започва да подскача от радост като топка, точно както номинираната й героиня в Театър 199 – психотерапевтът Джулия, бурно изразява емоциите си, когато се влюби...