Елена Петрова – класиката й отива
6

Елена Петрова – класиката й отива

Актрисата е обещала на децата си никога да не остарява

На хубавата Елена й отива да е царица. Но ще пропуснем гръцката митология и ще акостираме направо в Нов театър – НДК, където от този месец актрисата Елена Петрова блести в ролята на Марина, Търновската царица от едноименната повест на Емилиян Станев.

Героинята е позната за мнозина от култовия филм с Камелия Тодорова отпреди 40 години, но сегашните поколения навярно ще открият за себе си чрез Елена и интерпретацията на режисьора Бойко Илиев тази витална българка – жена от простолюдието, която иска от живота съвсем обикновени неща: уютен дом, добър мъж и деца, за които да се грижи. Но често най-баналните желания се оказват най-трудно постижими. Марина среща своя Пигмалион в лицето на младия д-р Старирадев – мъж с европейско лустро, който я превръща в дама, но в душата си е мачо, гледащ на нея само като на трофей. Социалните предразсъдъци в еснафското общество скоро ще ги разделят. „Това, че ще те облекат изискано, че имаш скъпо бельо и бижута, не те прави значим и важен, то се извоюва по друг начин“, категорична е актрисата. И героинята й ще го докаже.

Още преди да изсъхне лепилото под афишите за премиерата на „Търновската царица“, Елена започна да репетира с Илиев друг забележителен женски образ от родната литературна класика. В края на януари за пръв път ще видим аристократичната англичанка Фани Хорн от „Осъдени души“ на Димитър Димов като брюнетка. Досега са я играли все блондинки: Едит Салай при Въло Радев в киното и Емануела Шкодрева в Народния театър. „Аз

бих заложила на темперамента на тази жена

на изискванията й към живота, на увереността й, че той е създаден, за да се наслади на радостите му“, обяснява Петрова. Чувствата, които избухват у Фани след запознанството й с обреклия се на целомъдрие отец Ередия, в когото се превъплъщава Ники Илиев, ще я променят напълно. „Любовта към този красив, но фанатичен човек е като изкачване на Еверест или потъване в Марианската падина – тя тръгва, но не знае къде ще я отведе това“, описва актрисата страданията на поредния силно драматичен персонаж, до който се докосва.

„Навремето дебютирах на сцената с българска класиката и, дай Боже, един ден и да завърша с нея, защото това би било чудесна рамка на цялото ми присъствие в театъра“, казва Елена Петрова. И се връща мислено към далечната 1997 г., когато кинаджията Христо Христов я вижда в римейка на „Козият рог“ на фестивал в Израел и възкликва: „Ти ще си моята Катерина!“. Кани я в спектакъла по Димитър Талев „Железният светилник“, който поставя в „Сълза и смях“ със страхотната му някогашна трупа, а там Султана, майката на Катерина, се оказва самата Цветана Манева. „Бях спусната в дълбоки води, в които, ако ти е дадено, се научаваш бързо да плуваш, да уважаваш, да цениш, да мълчиш, когато е необходимо, и най-вече да учиш и да попиваш опит. Наистина съдбата е благосклонна към мен и ако зрителите се вълнуват от това, което правя на сцената, то до голяма степен е заради героините, които съм имала шанса да изиграя. Те са силни жени, които може би приличат на мен или аз на тях – някъде по средата се срещаме. След като застават на пътя ми, това означава, че сигурно излъчвам някаква сила, каквато понякога и аз самата не вярвам, че притежавам“, предполага Елена.

Лора Каравелова е още една легендарна българка, на която красивата актриса е дала тяло и душа в спектакъла „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла“ по писма на участниците в историята. „Като вътрешна тяга, като усещане, тя е много близка до мен, като изключим, разбира се, нейните крайности, маниакалната ревност и фаталния изстрел. Обожавам тази жена, обсебена съм от нея – ние сме и една зодия, Скорпион“, доверява Елена. Когато се запознава с текста, тя буквално се изплашва и отказва на режисьора Бойко Илиев, защото смята, че няма да се справи. Той я моли да го прочетат заедно и, след като на няколко пъти репликите изтръгват ридания от актрисата, й казва: „Ти си готова за тази роля и трябва да я направиш“. „Радвам се, че минах през всичко това, защото мисля, че се освободих от много задръжки и емоции, които ме тревожеха в този период на живота ми. Сцената беше като чистилище за мен“, не крие Елена Петрова. Лора е персонажът, който може би най-пълно разкрива нейния драматичен потенциал. След като гледа представлението, праплеменницата на поета Явора Стоилова отсича:

„Аз вече не мога да си представя друга Лора освен теб!“

С магнетизма на изпълнението си актрисата очарова българската общност в САЩ, Канада и половин Европа при турнето на спектакъла преди година.

„Половинчатите неща не ми харесват, не обичам средни положения. Още с първите ми роли в киното бях научена от един режисьор: „Трябва да правиш всичко докрай“, формулира Елена отношението си към професията и същностното в живота. Неслучайно когато преди години играе Мила от Яворовата пиеса „В полите на Витоша“, репетира текста си на гробищата, където по автор се случва съдбовният й разговор с Христофоров. Иска да чуе как кънти гласът й в автентична атмосфера. Неслучайно и незабравимият Чочо Попйорданов, при партньорството им в един от ранните им филми, „Граница“, я определя като „зверче, което по никакъв начин не бива да се опитомява“, защото спонтанността е от най-силните й оръжия. А Цветана Манева, от която много е научила, я оприличава на отворена система.

Елена Петрова не е завършила НАТФИЗ, а синтетично сценично изкуство в Пловдив, но първият театрален клас „4 х C“ на режисьора Николай Георгиев преди това за нея има по-голяма тежест от всеки университет: „От малка декламирах стихове, винаги съм участвала в рецитали и конкурси, но бях решила, че това ще си остане в училище и после няма да кандидатствам никъде. Нищо не ми беше достатъчно интересно. И изведнъж точно в моята 22-ра гимназия се създаде първата експериментална театрална паралелка в България, а аз бях приета в нея. Така моят път беше предопределен. Няма нищо случайно. Когато имаш шанса първият ти учител да е като Николай Георгиев, театър е любов, която те държи цял живот“.

Близнаците на Елена – Изабела и Александър, родени от брака й с гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас, вече са 14-годишни и са винаги сред първите зрители на майка си. Едва след като си кажат мнението, тя се осмелява да покани и други близки и приятели да я гледат. Момчето клони към професията на баща си, бившия съпруг на актрисата, а момичето е артистично и го влече нейният път на drama queen. Подходящо за мистериозните героини, които са жалоните в репертоара й, Елена често ухае на тежки, тъмни, екзотични парфюми. Хубавата козметика е малката й голяма слабост. „Синът ми ме помоли никога да не остарявам, а аз му обещах и съм длъжна да спазя това обещание, доколкото мога“, усмихва се брюнетката и доуточнява: „...Но фиксирането във външността не ми допада. Никога не съм била капризна, в много случаи съм даже мъжко момиче, защото професията го изисква. Човек, който не е изпитал страдание, няма как да получи мъдрост. Само през болката ставаш силен и започваш да осъзнаваш онова, което ти се случва. Тогава вече можеш да оцениш и радостта, и мига, и прегръдката, и целувката, и „Мамо, обичам те“ или просто „Обичам те“...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.