Експерт:  Вносните домати са с повече химия от българските

Експерт: Вносните домати са с повече химия от българските

Кравето сирене трябва да е гладко и с жълтеникав отенък, ако е снежно бяло е менте

Визитка 

Елена Цветанова е управител на акредитирани лаборатории за официален контрол за храни, фуражи, пестициди, оцветители, болести по животните Изпитвателни лаборатории- РВС

- Г-жо Цветанова, наскоро откриха листерия в млечни продукти. Опасна ли е за хората?
- Бактерията е открита при проверки в държавните лаборатории, за това за конкретния случай не мога да говоря. Но като цяло листерията е опасна за бременните, защото предизвиква спонтанни аборти. Освен в млечни продукти, може да бъде намерена в меса и салами. Но, това може да се случи и в най-добрите предприятия с висока хигиена.
- От какво се причинява заразата?


- Заразяването е възможно да бъде причинено дори от малко ръжда по машините, когато продуктите минават по поточната линия. Но това може да стане дори от вода. Затова, когато се открие се изследват съставките на продукта, водата, вземат се смивки от машаните, от хората, от повърхности, докато се открие източника.
- Може ли да я има в питейна вода?
- По принцип да, въпреки че водата се добре се пречиства.
- Млекопреработватели подхвърлиха възможността заразата с листерия да е дошла от суровината, която идва от Полша, от която тук правят кашкавал.
- По принцип е най-лесно това да се случи от суровина, но въпросния кашкавал не е изследван при нас и не мога да кажа дали е така.
- Кой начин на правенето на сирена е по-безопасен. Индустриалния с пастьоризация на млякото или зреенето им над 40 дни?
- И при двата начина продуктите минават през проби и изследване на показатели по качество на безопасност на храните. Когато сирената и кашкавалите зреят над 40 дни, което е БДС стандартът, тогава умират всякакви бактерии в процеса на зреене, включително и листерията.
- Какво може да убие тази бактерия, освен дългото зреене, което почти не се практикува, защото оскъпява сирената?
- Пастьоризирането на млякото я убива.
- Как хората да разберат дали има листерия в продуктите?
- Могат да разчитат единствено на лабораторния анализ. Не е скъпо, би трябвало всяка партида да се изследва, защото е опасна особено за жени. Всеки производител на мляко и млечни продукти има мониторингова програма в районното ОДБХ, според която всеки месец продуктите му се изследва за сухо вещество, масленост, листерия, общ брой микроогранизми.
- Как на външен вид, един потребител може да предположи, че нещо в сиренето не е наред?
- Трудно е обикновеният потребител да се ориентира само на външен вид. Цената е определяща. За сирене под 10 лв за кг, не можем да гарантираме, че е от сурово мляко без сухо мляко и т.н. Маркировката по БДС гарантира, че е зрял поне 40 дни и клиентът може да е сигурен, че сиренето няма да съдържа бактерии, както и да преобладава сухото мляко вътре.
- Сухото мляко равностойно ли е на свежото?
- Не, същото е като суровото, може би като вкус е по-различно. Зависи. Аз предпочитам продуктът да е от сурово мляко, но истината е, че сухото не е вредно. То дори е по-пречистено, но сиренето и кашкавалът от сурово мляко има вкус на натурален продукт без химия.
- Кои са белезите по които избирате българско саламурено сирене за вашата трапеза?
- Ще ви кажа като майка и потребител, който има досег и до анализи и до различни казуси, свързани с храните. Лично аз пазарувам от малки магазинчета, но не от вериги. Когато отвориш сиренето то трябва да има гладка консистенция, не трябва да е тебеширено бяло, ако е от краве мляко, а с лек жълтеникав отенък. Да няма шупли в него, и това е напълно достатъчно, да знаеш, че ядеш хубаво сирене
- Шуплите от какво са?
- От неправилно смесени съставки и нарушават вкуса му. Вече има сериозен контрол по отношение на мазнините, които се добавят. Всяко предприятие вече избира дали работи истинско сирене или фалшиви продукти.
- Млекопреработватели казват, че вече имитиращите продукти могат да бъдат „докарани” до съвършена гладкост.
- Това може да го коментира технолог, аз припомням, че тези имитации са от мляко, но с растителна мазнина, която трудно се разгражда при температура над 37 градуса и когато е лошо качествена се отлага по кръвоносните съдове и образува плаки.
- Какви показатели следят лаборантите в млечните храни задължително?
- Показателите, които се следят в мониторинговите програми за млякото са сухо вещество, масленост, но те не са опасни за човешкия организъм. Много опасни са микотоксините М1, но те не се следят задължително в България.
- Защо са опасни?
- Предизвикват рак на черния дроб, има производители, които си изследват продукцията, но по желание, особено ако изнасят за чужбина, защото там са задължителни като паказатели. МЗХГ и БАБХ решават кои са заложените показатели за мониторинг на храните, които се продават в търговските мрежи.
- Тоест в България кое е важно?
- Ние следим показателите, които касаят цената на продукта и млякото, което се изкупува. Например на границата при внос се търсят показатели за маслеността, а не се търсят микотоксини М1.
- Откъде може да се получи зараза д Микотоксин М1?
- Той се образува във фуража, но кравите като го поглъщат, го отделят в млякото. .
- Вие откривали ли сте го в наши млечни продукти?
- Не, но в сурово мляко сме откривали
- Какво го убива?
- Нищо, дори и сварено мляко не го убива. Млякото ни беше донесено от фермер, който беше решил да си го изследва за М1. В такива случаи се хвърля всичкото мляко.
- Смятате ли, че трябва да е задължителен в мониторинга предписан от БАБХ?
- Аз лично като майка и потребител смятам, че това са нещата, които ме вълнуват, повече от сухото вещество
- А при паша може ли да се случи зараза с микотоксин?
- Мисля че не, но не е доказано. Истината е, че при паша има по –добри показатели на млякото, което е с по-висок протеин. Например за Великден сме си правили експерименти с яйца от свободно отглеждани кокошки, които дават по-висок протеин, от тези снесени от птици в затворени ферми. Не е голяма разликата, но е факт.
Така че колкото по-естествен е начинът на отглеждане на животните, толкова по-добре за хората. Не говоря за био, защото и там има индустриално отглеждане, а за натурален начин.
- Какво друго трябва да се наблюдава?
- Трябва да бъдат заложени в мониторинга антибиотици, тежки метали, това са неща, за които много малко се говори, пестициди също. Имаше наскоро на производители, които недоволстваха, че държавата се опитва да наложи изисквания по отношение на пестицидите в защита на потребителя. Когато искаш да продаваш на хората, трябва да си направиш сметката, че продуктът ти е необходимо да е безопасен.
- Значи нямаме мониторинг за пестициди?
- Има, но никой не е упоменал колко пестициди трябва да бъдат изследвани и производителите хитруват. Например правим за 500 пестицида за марули, от тях излизат 100 използвани, така при следващо изследване същият производител не ги пуска тях, а иска информация за останалите 400.
- Кои пестициди най-често се срещат?
- Много са. Като цяло действат пагубно на човека, и на половата система, масовите проблеми са със забременяване, много младежи имат такива проблеми, те са от прекомерно употреба на пестициди в храната. Те отключват ракови образувания, те и тежките метали са основните причинители на заболяванията в организма.
- А от тежките метали какво се откривали?
- Няма много завишаване на тежки метали в българските продукти.
- А вярно ли е, че в гръцките, испанските и турските зеленчуци има повече пестициди от нашите?
- Да, вярно е, като цяло българската продукция е с много по-добро качество и чиста от вносните плодове и зеленчуци

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.