- ЦИК обсъжда колко устройствата са нужни зад граница – около 423
- Ако не гласуваме, машината изключва след 5 минути
Експертите на партиите и коалициите, НПО-та, които имат наблюдатели и на БАН, които имат право да участват в процеса на одитиране на машините, трябва да са с поне 3 години професионален опит. Това записа ЦИК в своето решение, с което определя реда тези хора да бъдат допускани. По същество самото сартифициране, както и за вота на 4 април, ще се извършва от ДАЕУ, заедно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология. Това ще става по методика, изработена от тях.
- ЦИК обсъжда колко устройствата са нужни зад граница – около 423
- Ако не гласуваме, машината изключва след 5 минути
Експертите на партиите и коалициите, НПО-та, които имат наблюдатели и на БАН, които имат право да участват в процеса на одитиране на машините, трябва да са с поне 3 години професионален опит. Това записа ЦИК в своето решение, с което определя реда тези хора да бъдат допускани. По същество самото сартифициране, както и за вота на 4 април, ще се извършва от ДАЕУ, заедно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология. Това ще става по методика, изработена от тях.
Този процес обаче ще може да бъде наблюдаван от експертите на партиите, коалициите, НПО-та, както и от БАН. Първите ще имат право на по един човек, а от БАН – на двама. За целта обаче те задължително трябва да имат висше образование, поне степен бакалавър, по информатика или компютърни науки и да имат поне три години професионален опит в съответната област. ЦИК пък на свой ред ще създаде и води входящ регистър на тези хора. Комисията ще ги вписва в него след подаване на заявления от дадената формация, сдружения или институция. Тези експерти ще имат право да присъстват на отделните тестове. В края на одита от ДАЕУ, БИС и МИМ предоставят доклад за целия процес и дали машините отговарят на изискванията.
Иначе ЦИК остави за следобедното заседание решение колко машини ще са нужни за секциите в чужбина. Докладчикът Цветозар Томов бе предложил проект за решение, в който бе записано, че зад граница ще трябват 423 устройства, заедно с правила как да определят къде ще има само по една машина и къде по две. За основа той бе взел както подадените заявления от нашенци зад граница, така и данни за броя на гласувалите в дадената секция през последните 5 години. По време на дебатите обаче възникна спор и стана ясно, че тези изисквания са основа за откриване на автоматичните секции, но не и дали там трябва машина. Според ИК, за да има машина в дадена секция, за база се взимат поне 300 заявления или поне 300 гласували, но на последните избори. В случая вотът на 4 април. Това наложи преработка на решението до изясняване колко точно ще са секциите с машини и колко е бройката на устройствата.
Пак за следобед остана и решението колко членове ще имат секциите зад граница.
След това от ЦИК се заеха с методическите указания за частичния кметски вот на 27 юли, където също имаха спортни текстове, като например какво се прави, ако един избирател стои по-дълго пред машината, а междувременно тя изключи. Росица Матева пък дори заподозря, че може да има нарочни провокации, които да целят забавяне на вота. По време на дебатите стана ясно, че ако не гласуваме, машината сама изключва след 5-та минута. Матева дори предложи ако даден избирател стои повече от 2 минути пред устройството, член на СИК отдалече да го попита дали има затруднения и да му даде указание. Самите смарт карти, с който се гласува, пък трябва да се притиснат по-силно при вкарването им, за да щракнат. Целта е да се направи контакт, иначе машината няма да тръгне. В крайна сметка всички тези въпроси също останаха за следобед.
Монитор
