Експерт по ДС  поема  най-старата художествена галерия

Експерт по ДС поема най-старата художествена галерия

 

Експерт по взаимоотношенията на някогашната Държавна сигурност и българската интелигенция през 70-те години на миналия ХХ век е новият директор на  най-старата извънстолична художествена галерия , казанлъшката след спечелен трети по реда си конкурс за длъжността.

Културният институт е създаден през далечната 1901 година по инициатива на Петър Топузов и Иван Енчев-Видьо като Музей за старини и изкуства, а първата творба от бъдещата колекция е картината „Останки от цар Асеновата крепост“, поръчана специално от Топузов на едва 19-годишният по онова време Радомир Мандов.От 1930 до към 1958 година директор на музея и галерията е писателят Димитър Чорбаджийски –Чудомир. През 1973 година галерията става самостоятелен институт като в постоянната експозиция се съхраняват близо 100 творби на 59 казанлъшки художници и около 200 работи на 90 бележити български майстори на четката и палитрата, отделно е формиран фонд с около 60 икони от ХVІІ-ХХ век.Под егидата на галерията са експозиции на Дечко Узунов и Ненко Балкански, подредени в родните им домове.Последните две десетилетия директор е художникът Христо Генев. Три поредни конкурса са проведени за директорския пост, сагата започва от лятото на м.г.подробности за перипетиите в тях Генев изнася публично, като е категоричен че се вършат беззакония. В крайна сметка той получа лаконично писмо от общината на 2 август т.г., чрез което му се съобщава че на последния, трети конкурс е събрал „само“ 293 точки и остава втори в надпреварата. От друг документ, разпратен до медиите от общинската администрация става ясно, че конкурсът е спечелен от д-р на изкуствоведческите науки Пламен Петров, бивш вече уредник в Софийската художествена галерия , сътрудник и редактор на списанията „L’Europeo“ „A-specto“ и „ InGlobo”.

Темата на докторската му дисертация, която защитава в СУ „Свети Климент Охридски“ през пролетта на 2020 година е „Изкуство и власт в България през 70-те години на XX век" , тя прераства в 626-странична монография и е издадена в началото на т.г. като самостоятелен научен труд.

За достойнствата на изследването научният рецензент доц. д-р Румяна Христиди пише: „Ценен принос …е разглеждането на ролята на Държавна сигурност, особено през втората половина на 70-те години, във връзка с подготовката на честванията по отбелязване на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Особено важно тук е, че авторът е издирил и представил детайлна информация по финансовото обезпечаване на тези мероприятия и е дал конкретните измерения на термини от епохата като „гигантски средства“ и „огромно количество валута“. Тази конкретика отразява сериозното ангажиране на държавата с изкуството и особената роля, която тя придава на културната сфера…“. В края на м.г. от екрана на БНТ д-р Пламен Петров подрежда „три обществена провала“ , като на първо място конфискацията на колекцията „Васил Божков“ заради непрозрачността на процедурата. На второ място  по същата причина сочи управлението на вече бившия министър на културата Боил Банов, а като трети обществен провал представя управлението на НХГ от Ярослава Бубнова.Мандатът на новия директор , който е член на ръководството на СБХ е 5-годишен.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.