Екатерина Велика дарила Евангелие на Калоферския манастир

Екатерина Велика дарила Евангелие на Калоферския манастир

В живописната долина на брега на Бяла река, заобиколен от хълмовете на Стара планина е разположен Калоферският манастир „Рождество Богородично". Според преданието той е основан през XVIII век в близост до средновековното селище Звъниград.

След разоряването от турците на близкия Голямоселски манастир един монах взел със себе си иконата Рождество Богородично и дълго време се крил в скалите на местността Бели брегове. Когато се преселил в небесното царство, иконата била зарита в земята. Не след дълго време пристигнал друг монах, който видял в съня си къде е скрита иконата и така била извадена от там, монахът решил, че това е знамение да се направи нов манастир и там да се прибере старата икона. Първата църква в манастира била малка и вкопана в земята. По-късно обителта станала притегателен център за хората от близките села. Хората идвали да се насладят на иконата на Света Богородица. Едно скъпо Евангелие било подарено от руската царица Екатерина Велика. Така манастирът просъществувал около век. Докато не дошло времето на кърджалиите. Бил е опожаряван два пъти около 1800 година, когато градът е бил нападан от кърджалиите. Монахините пак са го възстановили. Църквата е била малка и дървена, понеже турските власти не са разрешавали християнски храм да се налага на силуета на селището. С възстановяването през 1804 г. се заел калоферецът йеромонах Памфо. Наследник на богат род той събрал пари и започнал обновлението на манастира. Делото подкрепили и жителите на околните села. Старата черква била възстановена този път по-голяма, с кръстообразен покрив, три врати и дванадесет прозореца. Главният иконостас бил с позлатена дърворезба и имал осем икони. Владишкият трон бил от седеф и инкрустирани звезди. Черквата притежавала много утвари и книги, някои от които много ценни. Започнали да се строят и монашески килии. През 1819 г. църквата била напълно възстановена. Манастирът вече имал завършен вид. Хора от Калофер дарили на обителта околните ниви и ливади. По време на освободителната Руско-турска война храмът, както и целият Калофер е изгорен. След разрухата от църквата останали само олтарът и полусъборени стени. За няколко години високи бурени скрили останките от храма. След Освобождението оцелелите монахини решили да възстановят манастира, но нямали средства. Затова те се отправили към Русия за помощи. След три години манастирът „Свето Въведение Богородично” е напълно възстановен с руски средства и църквата отново украсена с руски икони. Иконостас, полилей, кандила и свещници – всички дар от Русия. Най-забележителните икони са копията на Казанската света Богородица, на Тихвинска света Богородица, на Смоленската света Богородица. През 1880 г., за да направят нов манастир, майсторите напълно разчистили мястото. С градежа се захванал тревненецът Гечо Кънев. От година на година манастирът все повече се развивал. Богослужението се водело на черковно-славянски език. Храмът бил изографисан и се сдобил с по-ценна утвар и икони. Голяма част от придобивките били подарени от миряни от Калофер и близките села. Църквата е строена от майстор Иван Боянин – един от първомайсторите на Брациговската строителна школа у нас. Стенописите, правени през 1960 г., са дело на местния художник Кирил Кънчев. През 1981-1984 г. те са реставрирани от художниците Михаил Минков от Пловдив и Нако Наков от Шумен

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.