Вера Юрова за мониторинга: Не бива да се прилагат двойни, та дори тройни стандарти (ОБНОВЕНА)

Вера Юрова за мониторинга: Не бива да се прилагат двойни, та дори тройни стандарти (ОБНОВЕНА)

ЕК уверена, че Механизмът за сътрудничество и проверка може да приключи спрямо България

Европейската комисия вярва, че механизмът за сътрудничество и проверка върху България може да приключи. Това заяви еврокомисарят за прозрачността и ценностите Вера Юрова по време на едночасово изслушване в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) към Европейския парламент. Тя обаче подчерта, че страната ни трябва да постигне конкретни резултати по-специално в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Обясни също, че напредъкът на България се наблюдава от ЕК и ще продължи да бъде наблюдаван в рамките на новия механизъм за върховенство на закона във всички страни-членки на ЕС. Първият годишен доклад по този механизъм се очаква на 23 септември, като Юрова подчерта, че обхватът му ще бъде по-широк от досегашния моиторинг, тъй като ще включва не само съдебната реформа и борбата срещу корупцията, но и теми като медийната свобода и плурализма.

„ЕК продължава да следи отблизо политическата ситуация и протестите в България. Винаги сме изразявали становище, че мирните демонстрации са основно право на гражданите и ние подкрепяме това право“, посочи тя и допълни: "Протестите показват, че в българското общество се водят оживени дебати. Показват също, че гражданите отдават голямо значение на независимата и ефективна съдебна система. Свидетели сме и на дискусии за промяна на конституцията. Конституционните реформи би трябвало да са предмет на широк дебат, необходимо е време, за да се постигне широк консенсус, за да се осигурят механизми на проверка и възпиране. Хубаво е да се вземат предвид и препоръките на Венецианската комисия", добави еврокомисарката.

По думите й, тъй като все още предстои Съветът на ЕС да вземе окончателно решение за прекратяване на Мониторинга за сътрудничество и проверка (МСП) за България, би било преждевременно да даде конкретна дата за падането на механизма.

Трябва да се вземат предвид събитията в България, които не би трябвало да доведат до обратимост на тенденциите, очертани в документа от 2017 г. (именно в него беше препоръчано отпадането на механизма)

По време на изслушването се очерта ясна коалиция между евродепутати от групата на социалистите, зелените и част от либералите срещу отпадането на мониторинга за България, като тон зададе соцдепутатката с повдигнато обвинение за пране на пари от КТБ Елена Йончева. В същото време от ЕНП и групата на Европейските консерватори и реформисти показаха, че категорично са против оставането на мониторинга. Част от либералите също ги подкрепиха.

„Европейската комисия заяви, че България е изпълнила поетите при присъединяването си ангажименти и МСП трябва да отпадне. Европейският парламент също подкрепи отпадането на механизма. Като юрист не виждам правни аргументи, които да пречат на вземането на това решение“, припомни зам.-председателят на LIBE – депутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев, като допълни, че се надява, че не се прилагат двойни стандарти. Посочи също, че продължава решимостта на правителството за постигане на напредък по съдебната реформа и борбата с корупцията, като даде за пример предложението за свикване на Велико народно събрание за приемане на нова Конституция. По думите на Радев само по този начин може да бъдат приложени препоръките на комисията GRECO и Венецианската комисия относно съдебната власт. „Считаме, че има двоен стандарт от страна на ЕК по отношение на България. Надяваме се да се сложи край на този мониторинг“, обяви и Хорхе Бусаде от групата на Европейските консерватори и реформисти,като посочи, че говори от името на колегата си – евродепутата Ангел Джамбазки. Евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк пък подчерта, че групата му е против промяна на конституцията, защото счита, че по този начин общественият договор няма да бъде подобрен, а за целите на подобряване на върховенството на правото и закона трябва по-широк дебат в спокойна среда. В същото време, по отношение на МСП, също заяви, че той винаги е бил възприеман двуяко, защото показва „неефективност и дискриминационност“ и се прилага спрямо две държави. „Затова е важно да се въведе всеобхватен механизъм, който да дава увереност, че резултатите, заложени на входа на системата, ще бъдат постигнати“, обясни той.

В същото време, в изказването си, Елена Йончева поиска мониторингът да продължи и да се използва действащия механизъм за натиск над страната ни, като за същото настоя, при това с почти същите мотиви председателят на мониторинговата група към LIBE за върховенство на закона – Софи инт Велд. Любопитното е, че по сходен начин си приличаха и изказванията на Йончева и ирландската евродепутатка Клейр Дейли. Първата заяви на Юрова, че ЕК трябва да избере между българската демокрация или Борисов, а втората направо я обвини в „съучастие“ с правителството. Евродепутатката от левицата Мария Грапини пък направо попита дали не може мониторинговият механизъм, който се прилага само спрямо България и Румъния, да продължи да действа успоредно и с новия механизъм за върховенство на закона, който ще бъде за всички страни-членки.

По същество това би било двоен стандарт, който самата Юрова в отговора си на въпросите подчерта, че не бива да се допуска.

„Трябва да има обективни критерии за оценка и сравнение. Не бива да се прилагат двойни, та дори тройни стандарти“, отсече тя. В същото време еврокомисарят посочи, че следи ситуацията в България и е разтревожена, защото в протестиращите у нас нямали възможност да участват в мирни протести. „Но трябва да сме наясно и какви мерки може да предприема ЕК. Тя не е член на Конституционния съд, не може да влезе в ролята на прокурор, нито в ролята на арбитър във вътрешно политически план.

В нито една държава член системата не е идеална.

Изпълнението на ангажиментите по МСП не е равнозначно на установяването на идеална система. Искаме да видим конкретни резултати и възможности за ефикасно изпълнение на препоръките. Явно е, че гражданите искат да продължим наблюдението по механизма и да продължим да оказваме натиск, но трябва да го правим като използваме стандартизирани и предсказуеми, а не извънредни инструменти“, обясни Юрова, като посочи, че именно това ще е ролята на годишния доклад за върховенството на закона. Тя изброи и други инструменти, които ЕК вероятно ще използва, в това число „оказване на финансов натиск“. В този контекст, според нея, трябва да се приеме решението за обвързване на финансирането от Брюксел с функционирането на върховенството на закона. „Средства трябва да се предоставят на онези държави, където функционира върховенството на закона“, заяви тя, а в отговор на нападките за „съучастие с Борисов“ заяви“ „Отричам, че съм съучастничка на г-н Борисов. Аз си върша работата в условията на пълна прозрачност“.

В същото време, от изказването й стана ясно, че оценката за медиите в частта за България в годишния доклад за върховенството на закона „не е добра“. „Единствената положителна оценка е за условията за работа на журналистите, но съдържа много отрицателна оценка що се отнася до натиска, оказван върху журналистите“. Само преди няколко дни излезе информация, че докладът за България реално е правен от бивш кадър на „Капитал“ и настоящ политически съветник към представителството на ЕК в София.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.