Европейската комисия представи днес преглед на ефективността на рамката за икономическо наблюдение и откри обществен разговор за нейното бъдеще.

Рамката на ЕС за икономическо наблюдение насочва държавите към изпълнението на целите на техните икономически и фискални политики.

Тя подпомага постигането на по-тясно съгласуване на икономическите политики, преодоляването на макроикономическите дисбаланси и понижаването на бюджетните дефицити и равнището на дълга. Рамката създаде условията за устойчив растеж и за осъществяването на стратегията за растеж и работни места. Остават уязвимости, като сложността на фискалната рамка, се отбелязва в съобщение на ЕК.

ЕС е изправен пред

икономически обстоятелства, променили се значително от времето,

когато правилата бяха създадени. Рамката за икономическо управление претърпя развитие с времето, като бяха внесени промени в отговор на появата на нови икономически предизвикателства. Европейската икономика отчита ръст вече седем поредни години. Нито една държава в ЕС днес не е обхваната от мерките на Пакта за стабилност и растеж (процедура при прекомерен дефицит), а през 2011 г. от тази процедура бяха засегнати 24 държави. Възможностите за растеж на много държави в ЕС не са се възстановили до равнищата отпреди кризата, а в някои равнището на бюджетния дълг остава високо. Тласъкът за реформи отслабна, като се наблюдава неравномерен напредък в различните държави и области на политиката, отчита ЕК.

Целта на прегледа е да оцени ефективността на рамката за икономическо наблюдение при постигането на три основни цели - осигуряване на устойчиви държавни финанси и икономически растеж, както и

избягване на макроикономически дисбаланси;

създаване на условия за по-тясно съгласуване на икономическите политики; насърчаване на сближаването на икономическите резултати на държавите в ЕС.

В прегледа се отчита, че рамката за наблюдение е подпомогнала поправянето на съществуващите макроикономически дисбаланси и намаляването на бюджетния дълг. Това е помогнало за създаването на условия за устойчив растеж, намалило е уязвимостта към икономически сътресения.

Насърчени са били устойчивото сближаване на икономическите резултати на държавите и по-тясното съгласуване на фискалните политики в еврозоната. Държавният дълг остава висок в някои държави и фискалната позиция на равнището на държавите в ЕС често беше проциклична. Структурата на бюджетите не е станала по-благоприятна за растежа, като държавите неизменно са предпочитали да увеличат текущите разходи, вместо да защитят инвестициите, сочи оценката на ЕК.

Фискалната рамка е станала прекалено сложна,

като същевременно се преследват множество цели. Това е довело до намаляване на прозрачността и предвидимостта, се допълва в съобщението. Високата степен на доверие сред всички заинтересовани страни е от решаващо значение за ефективността на икономическото наблюдение в ЕС. Комисията приканва заинтересованите страни, включително другите европейски институции, националните власти, социалните партньори и академичните среди, да участват в обсъждането, за да представят вижданията си за рамката за икономическо управление досега и възможните начини за повишаване на нейната ефективност.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Окончателно: Дълг до 10 млрд. лева може да поеме държавата

Дефицит в края на годината от 3,5 млрд. лева и увеличаване на тавана за поемане на държавен дълг от 2,2 млрд. на 10 млрд. лева. Решението за по-голям дълг взеха депутатите с приемане на второ четене на актуализацияна на държавния бюджет за 2020 г. Срещу промененана бюджетна рамка на държавата и новия таван на държавния дълг против гласуваха единствено депутатите на левицата.

БНБ пласира 5-годишни съкровищни облигации за 200 млн. лв.

Българската народна банка проведе аукцион за продажба на част от емисия № BG 20 300 20 114/15.01.2020 г. (пет годишни лихвоносни съкровищни облигации) с падеж 15.01.2025 г., при условия, определени от МФ, съобщиха от централната банка на страната. Министерството на финансите предложи за продажба съкровищни облигации от горецитираната емисия в размер на 200 000 000 лв. и лихвен процент 0.01% годишно. Датата на плащане за одобреното количество е 8 април 2020 г.

Готвят нови промени по схемата „60 на 40” (ОБНОВЕНА)

Схемата "60 на 40" ще претърпи допълнителна оптимизация, която ще даде достатъчна възможност на тези работодатели, запазили отчасти своята дейност, да бъдат подпомогнати, обяви в пленарната зала финансовият министър Владислав Горанов.