Ф антастиката се превърна в реалност, след като и в България едни от най-едрите земеделци прибраха средно по 600 кг/дка пшеница тази година, при това без капка дъжд.
В софийското поле очаквам да прибера царевица от 700 кг /дка до 850 кг/дка, казва фермерът Александър Китев.
Всички тези земедлци съобщават, че са използвали до четири пъти по-малко гориво, по-малко химия, някой от тях дори не са ползвали фунгициди, и получават не същите, ами дори и по-високи добиви от тези на конвенционалното земеделие при суша. Става дума за около двадесет души, сред които има стопани с 12 хиляди декара, но и такива с по 180 хиляди декара земя.
Фантастиката се превърна в реалност, след като и в България едни от най-едрите земеделци прибраха средно по 600 кг/дка пшеница тази година, при това без капка дъжд.
В софийското поле очаквам да прибера царевица от 700 кг /дка до 850 кг/дка, казва фермерът Александър Китев.
Всички тези земедлци съобщават, че са използвали до четири пъти по-малко гориво, по-малко химия, някой от тях дори не са ползвали фунгициди, и получават не същите, ами дори и по-високи добиви от тези на конвенционалното земеделие при суша. Става дума за около двадесет души, сред които има стопани с 12 хиляди декара, но и такива с по 180 хиляди декара земя.
Асоциация
Въпреки че се намират в различни части на страната - Софийско, Елхово, Врачанско, Кнежа, Плевенско, Северозападна България, те са обединени от каузата да стопанисват земята без да я орат. Така стават последователи на най-новата земеделска технология no till, която набира скорост в цял свят. Буквалният превод е безорно земеделие, която е една от най- предпочитаните от фермерите технологии от консервационното земеделие. В началото на 2020 г. се създава такава асоциация и в България, която се казва Българска асоциация на нотилърите - АБНТ, а за неин председател е избран Александър Китев. По същото време друг мераклия, пленен от каузата да не рови земята, прави канал в Ютюб, където превежда видеа с успешни нотилъри от Великобритания, Аржентина, САЩ. Целта е да се дава информация за технологията на желаещите да се посветят на каузата. Българите редовно ходят на световните конгреси, които се провеждат в Украйна всяка година и събират фенове на природното земеделие от цял свят.
Тайна
Краткото определение на ФАО за консервационното земеделие включва три прости принципа - нулево обезпокояване на земята, почва, покрита с растителни остатъци и сеитбооборот, казва Александър Китев пред „Телеграф“. Като се спазват тези принципи в определена последователност, се постига краен резултат, в който почвата връща своята жизненост. Това се разбира на третата или четвърта година, когато като копнеш, вадиш червеи. Всички тези елементи на нотила са пълен антипод на методите в земеделието, прилагани с векове от човечеството. Което по този начин е унищожило почвата. Докато стигне до днешното земеделие, което отглежда растения-наркомани, казва Китев. Целта е чрез горните прости правила да се създаде растителен слой, който като гъба да пази земята от прегряване, да задържа влагата в нея и да е щит срещу сушата.
Мрежа от канали
Този слой не позволява на почвата да ерозира и да се прегрява. Истинската работа по разрохкването й вършат три вида червеи. Едните правят канали до два метра дълбочина. Другите на 20 сантиметра дълбочина дълбаят хоризонтални и вертикални каналчета, а най-отгоре са тези, които вършат най-фината работа, пак правейки мрежа от канали. По тях се стича и задържа влагата. Сеитбооборът пък обогатява с различни хранителни вещества почвата и, когато се прави с повече култури, предпазва от насекоми и гъбични болести, обясни Александър Китев. Той допълни, че оранта погрешно е смятана за лек срещу плелевите. Напротив, именно тя ги вади на повърхността, казва Китев.
Вандал
Той дава пример с един от най-големите земеделци в Северозапдна България, който обработва 180 хиляди дка и в района на Кнежа. Стопанинът признавал, че дълги години е бил най-големият вандал към земите си, използвайки най-мощните техники за нивите си. С тях просто унищожавал всичко. Сега изцяло е минал на системата на безорното земеделие. Успехите - няколко пъти по-ниски разходи, добри добиви при суша, намаляване на въглеродните емисии, провокират асоциацията да предложат тази технология да се използва в следващата Обща селскостопанска политика като предложение от България. Така и така ще се дават едни пари и вместо те да отиват за техника и да ставаме длъжници на банките, по-добре е да се дават на хора, които да трансформират своето земеделие в безорно, обясни Китев.
Разходите за гориво надолу с 60%
Александър Китев е първият, който се захваща с но тил в България. Той има 12 хил. дка в Софийското поле. Казва, че разходите му за гориво са спаднали за гориво, защото най-тежките обработки на земя вече ги няма. Няма и амортизация на машините, защото натоварва тракторите само на 40% и така удължава живота им до 30 години. Прави само сеитба. Той споделя, че неговата почва е силно абразивна и са му отивали между 70 хил. лева годишно за почвообработващата техника. Като спестени с новата технология слага и 80 хил. лв. за гориво, минус 60 хиляди за консумативи, както и по-малко работни заплати.
Няколко пъти е намалил глифозата, а инсектициди не ползва от няколко години. Казва, че увеличава културите за сеитбооборот и по този начин се спасява от насекомите. Миналата година е ползвал фунгицид, за да бъде царевицата по-дълго зелена, а не защото е имало болести. За 2019 г. последният дъжд е бил на 5 юни и след това е валяло през ноември. През юни пада и градушка, като от поразените растения жъне около 650 кг, въпреки последващата жега, а там където не е имало град, прибира по 850 кг от декара царевица.
Снимки Личен архив
Александъ Китев
Нива с царевица по време на суша, чрез но тил технологията
Щом в почвата има червеи, означава, че е вече е жива
Ето така се сади царевица, върху покривна култура при безорното земеделие
Монитор
