Еднообразното меню води до слаб имунитет през зимата

Еднообразното меню води до слаб имунитет през зимата

Предозирането с витамин С може да обостри гастрита и да образува бъбречни камъни

Еднообразното меню води до слаб имунитет през зимата. Това е една от най-големите грешки, които допускаме в храненето през този сезон и особено, ако постим. За да сме здрави пък, ни е нужен прием на 60 вещества всеки ден, обясни експертът по хранене и диететика проф. Донка Байкова.

„Много често не можем да планираме разнообразно меню. Затова и особено през поста хапваме най-често хляб с някакво мазило върху него - независимо дали ще е лютеница или маслинова паста. Това обаче предполага внос на едни и същи хранителни вещества, което води до слаб имунитет“, коментира проф. Байкова. Затова и разнообразното хранене е от първостепенно значение за здравето ни.

У нас имаме сезонен модел за хранене, всички обменни процеси в организма ни протичат със своите особености през зимата. По-ниските температури пък предполагат консумирането предимно на храни с по-висока плътност.

„Това означава в единица количество калории да внасяме оптимално количество хранителни вещества - в това число биологично активни актиоксиданти. Тъй като имунитетът е клетъчен и хуморален, е необходимо да предпазим организма от болестотворни агенти. Така ще се предпазим от влиянието на околната среда и ще произведем антитела срещу вирусите и бактериите. И в двата случая се касае за белтъчни структури“, обясни проф. Байкова.

Тъй като в момента е периодът и на Рождественския пост, хората, които са предприели такъв, е добре да съобразят дали менюто им от растителни храни е разнообразно. Причината е, че ниските температури предразполагат към понижена адаптация в тези условия.

„Затова приемът на белтъчни храни е важен. Те обаче присъстват най-вече в състава на млякото и млечните продукти, месото, рибата и яйцата. Затова е добре, ако постим, да си ги набавим чрез продукти, които могат да ги заместят“, каза проф. Байкова. Добър

баланс по отношение на аминокиселинния състав

се постига чрез едновременен прием на бобова и зърнена храна. Техните състави се допълват и наподобяват този на месото. Така например можем да комбинираме боб с хляб, грах с ориз или нахут с елда.

„Не случайно по време на поста е позволено и риба. Така с приема на пълноценна животинска храна можем да си набавим необходимите вещества“, коментира още експертът.


С какво са полезни отделните храни?


Млякото и млечни продукти - с пробиотичния си състав подобряват функцията на чревната лигавица и повишават с 30% имунната ни защита. Пробиотичните бактерии пък потискат развитието на гнилостните в организма. Ако обаче не приемаме мляко и млечни продукти, както е по време на поста, можем да консумираме повече кисело зеле и туршии, които са добри източници на пробиотици през този сезон.

Витамин А и витамин B6, B12 също са важни за имунитета на организма. Витамин Е пък можем да си набавим със слънчогледовото олио, а витамин А в оранжево обагрените зеленчуци-моркови, тиква и др. Добре е в менюто ни през този сезон да присъстват повече спанак, зеле, магданоз, копър, групата на кръстоцветните зеленчуци - зеле, карфиол.


Селен пък можем да си набавим от ядките и рибата


Не бива да забравяме и полезните вещества на зеленчуците от луковата група, която е особено богата на сяра. 2-3 скилидки чесън вечер също повишават имунната защита. Гъбите пък са носители на 300 полезни съставки и са добър източник на белтъци.

„Задължително два пъти в седмицата хапвайте бобови храни - боб, леща, грах, нахут, зелен фасул. Също така не забравяйте кореноплодните - ряпа, алабаш, цвекло и зеленчуците от групата на светофара и моравото“, добави проф. Байкова.

Важно е да приемаме и калций. За да си го набавим, може да похапваме повече сусамово и ленено семе, също така и ядки. Експертите съветват и да не забравяме билките и меда. Пчелният мед и прополисът имат бактерицидни свойства. Изключително полезен е чаят от ехинацея и джинджифил, които ни пазят от вируси през студените месеци.

Нека не забравяме и нещо друго - че приемът на витамин С не е панацея. Има хора, които злоупотребяват с хранителните добавки, като смятат, че това ще повиши имунитета им през зимата. Горната граница на допустимост на безопасен прием е 6 таблетки по 100 мг за ден като добавка. Ако превишим тази доза, има опасност да си навлечем стомашно-чревни проблеми.

„Може да получите киселини, да обострите гастрит или колит. Има и риск от образуване на камъни в бъбреците. Все пак хранителните добавки са извлек и имат своите горни граници на безопасен прием. Те са фиксирани от експертни комитети, които дават своите резултати от проучвания“, обясни проф. Байкова. Според нея може да се допусне прием до 1 грам витамин С като имуностимулант, но това не бива да е ежедневие.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.