Едно джипи пише рецептите на поне 1700 пациенти (ТЕМАТА)

Ходят пеша или с магаре, за да преглеждат болните из страната

Едно джипи пише рецептите на поне 1700 пациенти (ТЕМАТА)

Всеки четвърти семеен лекар в пенсионна възраст

Един личен лекар лекува средно 1700 софиянци, показа проверка на „Монитор”. В столицата практикуват около 770 джипита, а според данните на Националния статистически институт населението на града е 1 300 000 души. Сметките показват, че един лекар консултира, преглежда, изписва лечение и рецепти, издава болнични и направления на средно 1700 пациенти.

За сравнение в началото на здравната реформа - около 2000 година, личните лекари в столицата бяха близо 1000, обясни пред „Монитор” председателят на сдружението на общопрактикуващите лекари в София д-р Георги Миндов. Това означава, че за около 20 години броят им е намалял с близо една четвърт.

На национално ниво картината не е много по-различна

В страната работят около 4100-4200 джипита, или на един специалист се падат по 1200 пациенти, описа ситуацията и председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров. За последните 20 години броят на семейните лекари в цялата страна се е стопил драстично, тъй като по думите на зам.-председателя на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов в началото на този период джипитата са били близо 7000. Очакванията на специалистите са този проблем да продължава да се обостря, тъй като няма млади лекари, а останалите са в предпенсионна или пенсионна възраст. „Няма млади общопрактикуващи лекари. Средната възраст е около 60 години. 25% от колегите в страната са пенсионери. Има части от територията на страната, в които бялата престилка е нещо невиждано отдавна. В това отношение

най-тежко е положението в районите Кърджали, Разград и Смолян

допълва доц. Киров. Това са по-отдалечени райони, които са по-труднодостъпни, което е и сред причините да няма достатъчно лични лекари там. По думите му както болниците в провинциите страдат от недостиг на кадри, така е и с джипитата. Има разпръснати махали, забравени от Бога, в които живеят по няколко човека. Тези места са с жители от 50 до 100 човека, разпилени в радиус от 50 км, и то в планински терен. „Преди години разбрах, че място в Кърджалийско, което няма дори ток и телефон, но има личен лекар, който отива там... Това не е само едно място. На друго пък няма път и лекарите стигат дотам само пеша или с магаре“, разказва още доц. Киров. За проблемите в тези региони говори и зам.-председателят на лекарския съюз. „Има колеги, които държат по 20-30 села, обикалят ги, за да помагат на хората”, алармира д-р Брънзалов и посочи, че в Смолян един личен лекар обикаля по над 25 села, за да преглежда хората, живеещи в тях. По думите му това са села, в които единствената възможност на жителите им да се срещнат с лекар е именно когато джипито дойде сам на крака в населеното място. Когато лекар има толкова разпиляна практика, която изисква много обикаляне, обаче води до финансови затруднения за джипито. Защото в такъв случай той не може да има повече от 1000 пациенти, което респективно значи и по-малко приходи.

Друг съществен проблем е, че процентът на младите специалисти е малък и ако нещата вървят така, ще се наложи България да вкарва лични лекари от чужбина, коментира д-р Брънзалов.

Постоянно намалява и броят на джипитата в столицата

които са 1/5 от всички лични лекари в страната, алармира д-р Миндов. Намаляват, защото една част от тях умират, други се пенсионират, а нови кадри няма. В столицата също така голяма част от джипитата са в напреднала възраст. „В София младите ни лични лекари са 50-годишните. Тези, които са под 50 години, са нищожен брой. Колегите в София са предимно около или в пенсионна възраст. Младите общопрактикуващи медици са рядкост и екзотика”, каза още председателят на Сдружението на столичните джипита. По думите му в началото на пандемията е имало „доста” колеги, които са прекратили работа, сега отливът не е толкова голям, но като цяло намалява броят на личните лекари с всеки изминал ден, казва Миндов. Броят им намалява, което означава повече пациенти на един семеен лекар, което води до отказ да записват в листите си нови. Това е и причината все по-често майки с новородени бебета трудно да намерят специалист, при който да запишат бебето си.

А причини да няма желаещи да станат лични лекари са много. „Натоварването е огромно, защото средно за страната на всеки личен лекар се падат по 1200 пациенти”, каза доц. Киров. Някои джипита имат дори около 2000 пациенти и нагоре, както е д-р Брънзалов. За да успява да обгрижи толкова много хора, зам.-председателят на БЛС е наел втори кабинет. „Вече имам чувството, че трябва да наема още един сътрудник, защото бумащината е много“, споделя д-р Брънзалов. Той признава, че все пак

има напредък по отношение на електронното здравеопазване

но трябва още доста да се работи в тази насока и да се отнема от голямата административната тежест и техничната дейност, с които са натоварени медиците. Това натоварване с много административни дейности прави професията неатрактивна за младите. „Всеки за всеки проблем се праща при общопрактикуващия лекар, което ни прави малко бушон в тази система. Това е като във вица „Зайо, защо си с шапка - бой, Зайо, защо си без шапка - пак бой”, коментира още д-р Брънзалов. Според него и според д-р Миндов най-голямата тежест за колегите им е т. нар. 24-часово разположение. “Никъде по света няма 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата разположение и в момента, в който пациент реши, да може говори с доктор”, обясни д-р Брънзалов. По думите му това е труд, който само колегите му биха разбрали. „Пациентите имат постоянен достъп до нас. Може ли да си представите за един медик с 2000 пациенти, особено сега с COVID, какво се случва с телефона му?”, запита зам.-председателят на БЛС. По думите му България е една от малкото страни, в които в деня, в който пациентът

се самоопредели като болен, може да отиде и да се консултира с лекар.

Друга причина да няма много желаещи специалността е лошото отношение на хората, споделя д-р Георги Минов. „Една колежка, след като е направила забележка на пациента да си сложи маската, отсреща й отговорили - „Да умреш от COVID“. Как да искат да работят това, какво да правят младите лекари тук - да ги бият и унижават ли?“, разказва председателят на сдружението на софийските лични лекари. Оттук следва и друга причина да няма млади джипита – няма механизъм за отписване на пациент. Така независимо дали и какви проблеми има лекарят с пациента, той не може да го отпише от листата си. Това може да стане само ако самият пациент се отпише. „Веднъж записал се, той остава вечно за нас – единственият начин е или да умра, или да си прекратя практиката. Ако той не се отпише сам, аз нямам право да го отпиша, а той може да обижда и да вдига скандали. Мога да заведа гражданско дело и да го съдя, да викна полиция и да поискам ограничителна заповед, но не мога да го отпиша“, оплаква се още д-р Миндов. Като се добави тежката неблагоприятна работа на първа линия с риск за живота, без отпуск, е нормално да има отлив на желаещи да станат общопрактикуващи лекари. А и

финансирането не е особено добро

допълва д-р Минов. По думите му е мит, че джипитата изкарват добри пари и посочи още, че по НРД касата им изплаща по 1,40 лв. за пациенти от 18 до 65 години, а децата до 18 години и възрастните над 65 са по 2,2 лв., за преглед се плаща от НЗОК максимум 5 лв., а с тези средства се финансира и оборудването на кабинета, наемът и т.н. “Не може котката и кучето да ги водиш за по 40 лв. на ветеринар, а детото за 2 лв. и без такса. Нещо е сбъркано тук“, казва още той и посочи, че има други специалности, в които нито има тази отговорност, нито се учи тази тежка медицина.

За да има повече желаещи да станат лични лекари, трябва процедурата за придобиване на специалност да бъде улеснена, казва още д-р Брънзалов. Според него трябва да се увеличи и броят на практиките, които следват и стажуват, за да може повече колеги да придобиват специалността. Освен това трябва да бъдат заделени и повече пари за първична извънболнична медицинска помощ.

Недостигът на лични доктори ще се увеличава

Недостигът на лекари ще бъде все по-актуален проблем, коментира председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев. Той предупреди, че тенденцията е да намалява броят на лекарите не само в България, но и в света.

Според него у нас проблемът е в нереформираната здравна система, която има нужда от промяна от много години насам. Системата трябва да се пренастрои така, че да отговори на новите реалности и на наличните ресурси и кадри. „За съжаление системата на извънболничната помощ у нас е много архаична, остаряла и нефинансирана, за разлика от другите държави, които насочват усилията и финансите си именно в извънболничната помощ”, обясни д-р Хасърджиев. Той констатира, че лекарите у нас работят както преди 20 и повече години, което не отговаря на съвремието и реалните нужди на системата. Според него трябва спешно да се направи реформа и да се въведат иновативни дигитални решения, които да позволят на един лекар да обгрижва дори по-голям брой пациенти, отколкото и в момента са натоварени. „Трябва да се позволи на лекаря да не се занимава с бумащина, а да се концентрира върху пациентите си. Бумащината е за компютрите. Лекарят трябва да бъде въоръжен с най-съвременни средства, за да може от дистанция да контролира своите пациенти“, каза още Хасърджиев.

Според него категорично трябва да се подсигури за пациента 24/7 достъп до медицинска помощ, но е друг въпросът дали това трябва да се осъществява от един-единствен личен лекар, или това може да стане под формата на практики или на изнесени центрове. „Има толкова много варианти по света, а ние си караме по стария начин. Нищо не се е променило през последните поне 20 години“, каза още председателят на Националната пациентска организация.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.