Искат 30% квота за БГ музика в радиото и тв ефира

Искат 30% квота за БГ музика в радиото и тв ефира

Предложението за промени в Закона за радио и телевизия са внесени, утре се гледат на Културна комисия

33 на сто от музиката, която звучи в медиите, да бъде българска. Това предвижда предложението за промени в Закона за радиото и телевизията, което ще бъде внесено днес в Народното събрание от група народни представители и ще бъде разгледано на заседание на Комисията по културата и медиите утре.

Така наречената квота за музика родно производство ще важи еднакво за обществени и частни медии и ще трябва да се изпълнява в часовия диапазон между 6 и 22 ч. Предложението предвижда още СЕМ да следи за спазването на квотата, като за българска музика ще се счита всяко произведение, на което поне един от авторите е наш гражданин.

Зад идеята за квотата застават родни артисти, организации като Филмаутор, Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, Съюза на българските композитори, Артистаутор, БХРА и др. Близо 1000 подписа пък бяха събрани в онлайн петицията за каузата, която стартира преди около седмица. Преди няколко дни


своята подкрепа към предложението даде и министърът на културата Боил Банов


по време на среща с представители на сдружението за колективно управление на авторски права Музикаутор, които са инициатори на кампанията „За повече българска музика в ефира“.

„За това, че българската музика е ощетена в ефира, се говори от много години. Това трябваше да се направи доста по-отдавна“, коментира пред „Монитор“ рок звездата Милена Славова. „За мен настоящата ситуация е предателство. Използвам такива силни думи, защото не съм сигурен, че българинът, който е чист консуматор на музиката, съзнава колко забравени стари песни има и колко малко шанс се дава на новите изпълнители“, допълва и вокалистът на Б.Т.Р. Атанас Пенев.

„Това е и общественият интерес“, категорични са от Музикаутор, по чиято заявка „Алфа рисърч“ е провело проучване сред населението над 15-годишна възраст в края на миналата година. То показва, че


42% предпочитат да слушат българска музика


а едва 10% държат на чуждите песни. Болшинството от българите (над 70%) обаче посочват, че биха искали шест от всеки десет музикални произведения в ефира да бъдат родно производство. В същото време негативна изглежда статистиката за реалното присъствие на родното творчество в медиите - за периода от 2015 до 2018 г. нейното количество в ефира тенденциозно намалява от близо 27% през 2015-та до под 20% за 2018-та, а само в частните радиостанции картината е значително по-песимистична, обяснява Ясен Козев – председател на УС на Музикаутор.

Проучването показва и друго – над 72 процента от българите биха искали да чуват музика, изпълнявана на български език. Това провокира вносителите на предложението за изменение на ЗРТ да въведат и друго уточнение – поне половината от българската музика с текст трябва да бъде на майчиния ни език. „Има немалко български песни, които излизат на чужд език. Самият аз имам проект със силно съдържание на бразилски и португалски. Но наистина смятам, че една българска песен, за да бъде различима в ефира и за слушателите и за да бъде разбираема, е по-добре да бъде на български език. По този начин и поддържаме езика към младите“, обясни пред „Монитор“ Калин Вельов.

Всички артисти се обединяват около идеята, че опит трябва да се почерпи от други европейски страни, в които квоти съществуват. Сред тях са Франция, Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Португалия и т.н. Вельов отчита, че дори има държави, в които патриотизмът води до голямо присъствие на родната музика в ефира, независимо дали това е регулирано от закон. „Сърбия и Гърция например нямат нужда от закон, те са патриотично настроени. Във Франция хем имат закон, хем обичат собствената си култура. В България до голяма степен има чуждопоклонничество, което дойде рязко с прехода и не си е отивало никога. От друга страна, нямаме и закон. Това са


две неща, които работят срещу българските артисти


отбелязва той. „Едно време ние работихме по други проекти, европейски или други. Така че всичко каквото ставаше навън, ставаше и тук. Националното радио имаше над 75% квота за българска продукция, независимо каква – поп, джаз, класика, каквото се сетите. 15% бяха съветска. И останалите – други“, припомня пък Орлин Горанов. Пред медии той бе категоричен, че качеството на българската музика ще се увеличи, когато се увеличат и възможностите й тя да достига до публиката. „Качеството ще се докаже във времето. Никой не може да каже, особено в нашето изкуство, кое е качествено и кое не е. Кой е този капацитет, който да го каже? Ние работим за публиката“, каза още той. Зад тази теза застана и Васил Найденов, който отбеляза, че именно малката платформа, която медиите предоставят на родната музика, е сред причините той да не създава нови произведения.

Самата квота ще важи за музикалното съдържание на медиите извън филмите, спорта, новините и рекламите. А според изпълнителния директор на Музикаутор Иван Димитров тази промяна би спомогнала и за прекратяването на порочната практика медиите да отправят изискване към артистите да се откажат от правата си с цел излъчването на произведенията им в ефира. „За да бъде отчетено като част от квотата за българска музика, тази практика трябва да отпадне“, заяви пред „Монитор“ той.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.