Една жена каза: зарежете го оня Вазов с „Под игото”, дайте да си говорим за Гешев

Една жена каза: зарежете го оня Вазов с „Под игото”, дайте да си говорим за Гешев

Тук ли сте, палавници? Тук ли сте, маскари? Тук сте, къде ще ходите. Не сте като мен – волни птици. Миналата седмица може да съм ви липсвала, но имах работа – маах гащи в чужбината. Нямаше належаща нужда да ходя дотам, но когато Бос каже, потеглям. Цяла дузина приказливи жени потегляме. Някои виртуално. Тоест, пишем си оттук материалите, но така, че да звучат почти актуално, все едно от място го коментираме – в случая Иван Гешев в Брюксел.

Хич не ми е работа да се гмуркам в прокурорските дела, но Бос нареди да се правя на веща. Много ги умея тия неща. Съчиних туй-онуй, да е доволен. Благодарностите - нека са в брой.

За път до Брюксел и назад си бях взела нещо леко за четене. От леко – по-леко. Сещате се, при тая реклама на онази древна книга „Под игото”, нямаше как да не се изкуша. Почнах, но не стигнах доникъде. Ще замоля онази добра жена – преводачката, да ми даде лайт версията. Има, нали? Начало, среда и край. Не си падам по дългите четива, правичката да ви кажа. Падам си по дългите доклади. Скоро писах един за една организация без граници. Много добре ми се получи. Бос ме похвали. Може да ме уреди и мен за вила в Буджака.

На преводачката, казват, също много добре й се получило псевдотворчеството. Аз ако съм на Бос, ще я накарам да преведе и някой от нашите по женски бъбриви репортерски доклади. С лайт версията няма защо да се занимава. Тя е отдавна написана. В нея се казва, че свободата на словото е мираж, Пеевски е лош, а Гешев е позор. Под черта ще добавим, че издателят Прокопиев е красив и умен. А също и много честен. За който не знае.

Честна дума, не вярвах, че може да се вдигне толкова шум около нещо така незначително. Зарежете го оня пустиняк с „Под игото”, дайте да си говорим за нещата от деня и по-специално за Гешев. Приоритети трябва да има. Един от нашите – цял професор, взел, та сравнил „Под игото” с Корана. Красив професор, чак умен. Играе го някакъв преподавател по културна антропология. Как само хубаво го е казал: „Сакрализирането на „Под игото” е функция на комплексарски национализъм”.

И аз съм лъжепатриотка, но не мога така хубаво да го кажа. На висок стил. „Нямаме си Юго и Дикенс, ама дай сега да сакрализираме Вазов до небето”, казва професор Дичев и ми пълни душата. Него като го чета, си водя записки. Като цитатите на Паулу Коелю. За онези, които нямат нерви да го четат в оригинал, преразказвам – имате се за голямата работа, а сте „нищочовеци”. Този голям човек препоръчва да сме мравки и да имаме мравчести идеали. Но го казва така професорски, че чак и на мен ми образува комплекси.

Ние с професора си въобразяваме, че сме духът на времето и изразяваме бита и манталитета на съвременните герои, грейнали като звезди по площадите. Хората бързо осъзнаха, че сме въздух под налягане, но ние продължаваме да си вярваме. В този ред на мисли, още имах какво да ви кажа, но си изгубих мисълта. Сега чакам Бос да ми я върне. Една жена каза, че си имал други грижи на главата. Къде си бе, палавнико? Не казвай, че трябва да си правим видеовръзка от Сингапур.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.