- Да ти се намира едно руло тоалетна хартия?

Съседът Пацо от 12-ия етаж. Пристъпва притеснено от крак на крак. Още има да ми връща кафена чашка сол, кофичка кисело мляко, два бакпулвера, четвърт хляб и 4 щипки червен пипер. Наплюнчвам пръст и разлиствам бакалския тефтер с вересиите. Усетил какво му намеквам, комшията бърза да уточни, че ще си върне всичко до последната прашинка. Но в погледа му се чете: „Що не си поисках от „Кредисимо”, ами й се моля на тая...”

Прогноза за апокалипсис. Щом Пацо е тръгнал да ми иска тоалетна хартия, определено знае нещо, дето аз не го знам. Комшията е далечен родственик на Нострадамус, но не практикува. Що му е да си похабява дарбата, след като без никакви усилия научава всичко, докато си бъбри с останалите кучкари в квартала. Една жена му казала, че покрай извънредните мерки заради коронавируса банките може да пуснат кепенци и да обявят кредитна ваканция. Докато се чудел дали да не поиска увеличение на ипотечния кредит, друга жена му казала, че фирмите за бързи кредити тия дни бачкат с удължено работно време. Всички искания за кредити одобрявали. Народът бил луднал да трупа провизии за Ноевия ковчег, та те финансирали мероприятието. На някои ще им се стъжни после, но сега взимат, без да мислят как ще ги връщат тия пари.

- Добре де, взех 4-5 кредитчета за неотложни нужди...

Много мразя Пацо да ми чете мислите. Трябва да разведря обстановката спешно, затова набързо прехвърлям един виц наум:

- Вълкът клечи в храстите, само ушите му се подават. Червената шапчица го забелязва и се легитимира веднага: „Аз съм Червената шапчица, отивам при баба, нося й питка и масълце...” А вълкът, напъвайки се, отговаря: „А тоалетна хартишка да носиш?”.

Комшията прихва, почват да хвърчат слюнки, после се задавя в тютюнджийската кашлица, а на мен ми се подкосяват краката: „Ей го нулевият пациент, дето всички го търсят”.

- Ти що си без маска, бе? Домоуправителят залепи два листа правила за коронавируса на таблото за обявите долу при входа, вече олепи трима с глоби, че не носят маски, когато изхвърлят боклука – отпочвам го аз.

- Ма те маските изобщо не пазят – тръгва да спори съседът. Една жена, собственичка на пинчер, му казала, че маските разболяват здравите, защото ги запарват и помагат на вируса да се развие по-бързо, защото е във влажна среда. Чула го от една жена, собственичка на хъски, на която й го казала една коткарка, която даже куче си нямала.

Не ми звучи много правдоподобно това с маските, но не искам да споря. Бързам да затворя вратата и да се изкъпя с дезинфектант. Ще ми е трети път от сутринта. Първи намина оня пич, дето замерва водомерите. Пуснах го, макар че нямаше ни ръкавици, ни маска. После дойде комшията от 19-ия етаж. Всички го подозирахме, че отглежда гълъби в подпокривното пространство, а той отричаше. Сега дойде с оферта. Чул бил, че „Еконт” спират да работят заради извънредното положение, та предлагал от врата на врата услуги с пощенски гълъби. Отпратих и него. Пуснах вратата, люснах три чаши домашна ракия – една жена каза, че пазела от коронавируса, та съм го ударила на битов алкохолизъм. Шефът ме надуши и аха да ме накаже, но като му казах какво съм чула от онази жена, той се сети, че го чул и от друга, на която й го била казала трета, та сега и с него си мешаме ракиите.

- Ще чакаш тук – нареждам на съседа, да не си помисли да ми прекрачва и той прага.

Тоалетната хартия обаче е на привършване.

– Нищо, можеш да ми развиеш малко – свива рамене той.

- А не щеш ли да ти я дам вече употребена – шегувам се. Фръцна се, обърна ми гръб. А аз – тапа, тапа, по него. И му хванах спатиите. Минава по всички етажи и навсякъде прави мили очи: „Много ми се е приакало, а нямам тоалетна хартия. Да ми услужиш с едно руло?”. 19 етажа по 4 апартамента. Можете да сметнете какво количество прави това. Като му спретнахме един бърз другарски съд, всичко си призна. Минал през всички търговски вериги, изкупил наличната тоалетна хартия. Изкарал колата на улицата и задръстил гаража. Да има. И втори гараж се канел да наеме – него щял да го напълни с чувалите брашно, ориз, захар, кафе, консерви „Русенско варено” и скумрия „Закуска”. В момента всичките тези неща били струпани в хола му, спалнята и детската стая вече бил ги заринал със стока, тръгнал и към коридора. С жената спели на смени на един фотьойл, тъщата, като най-стара и най-уязвима на вируса, я изкарал на балкона и понеже нямало как да се отвори вратата от складираните провизии, планирал да я извади оттам през септември, когато премине пика на коронавируса. Само щерката ползвала лукса да спи в бебешкото си кошче. Но сега като наемел втория гараж, малко щяло да се поосвободи.

- Добре бе, човек, всичко разбирам. Питки ще месите, ще ви се дръпнат очите от ориз, но пустата тоалетна хартия защо? Да не планираш да отваряш обществена тоалетна?

Една жена му казала, че нейна позната, която работи в голяма търговска верига, й доверила на ухо, че това ще е най-дефицитната стока в следващите месеци покрай кризата с коронавируса. Казала й го една нейна приятелка от Канада, където даже въвели ограничение колко пакета тоалетна хартия може да купи един клиент, а в Австралия пък пуснали патрули, които бройкали рулата, още преди да стигнат до касата. И всичко било заради паниката и заради дълбоко вкорененото убеждение на хората, че властите ги послъгват и няма да се създава такава паника около вируса-убиец, ако превенцията за него е само в честото миене на ръцете с вода и сапун и в ограничаването на социалните контакти.

След всичко това нашият човек Пацо решил да се подсигури. Добре, ама въпросната жена, която го открехнала за проблема с тоалетната хартия, била голяма порта и същото го казала на още сто жени, които оженили слуха и опразнили рафтовете. Гинчето от третия етаж срещнал в асансьора, връщала се с увесен нос. Шест хипермаркета обиколила, никъде нямало тоалетна хартия. 114 консерви печен боб си купила, как сега щяла да ги консумира?

Такива ми ти работи в нашия блок, едно малко село. Махнах обявата за другарския съд, нали вече отмина. И залепих на нейно място нова: „Драги съседи, предлагам тоалетна хартия втора употреба”. Може някой да се върже, знам ли.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

За Делян Пеевски и преброяването на дивите зайци

Една жена каза: Хванах моя в мръсен сайт и го пратих да се дезинфекцира

За Делян Пеевски и преброяването на дивите зайци

Излизам до кварталната аптека, защото чух, че пуснали медицински спирт. Пред аптеката – опашка. На опашката – леля Цеца. Тя е от тази порода жени, цапнати в устата лелки, които от нищо не се боят. По-точно казано, повечето мъже ги е малко страх от леля Цеца, защото тя си казва всичко - право куме в очи -и хич не те гледа прост ли си, учен ли си, или пък си голям началник.

Една жена каза: Ако си дал, а ти само вземаш... (ВИДЕО)

 Излизам на балкона вечерта да си простирам, че аз съм европейка – може гащите да ми висят на терасата, но никой не ме е видял как ги окачвам там. И изведнъж силни аплодисменти. Чуват се викове: „У-а! Бравоооо!“.

„Ма*ка му! Спипаха ме“ – мисля си аз, но се окопитвам и като солистка в Ла Скалата започвам елегантно да се покланям на възторжената тълпа. Няма да разочаровам феновете, я! И тогава чувам: „Благодарим ви, лекари, полицаи и дарители!“. Вярно бе, хората по цял свят благодарят на тия, дето днес се опитват да ни спасят от новата чума. 21 часа навсякъде по света хората се нареждат на балкони, тераси, прозорци и бурно ръкопляскат в почит на спасителите. Пък аз – все за гащи мисля.

Една жена каза: За сървърите или за хората

В началото като ми казаха, че ще работя от вкъщи си мислех, че ще имам повече време да си свърша някоя работа, но не. Времето минава още по-бързо, отколкото в офиса, защото самотата те кара да търсиш още по-неистово това което ти липсва. Някои го намират в книгите, други в кафето с приятел, а трети във фейсбук.