Ч ухте ли историята за отвлеченото дете в мола? Няма начин да не сте. Това съобщение, изпратено от бивша колежка във Facebook, смрази кръвта ми мигновено ...
Чухте ли историята за отвлеченото дете в мола? Няма начин да не сте. Това съобщение, изпратено от бивша колежка във Facebook, смрази кръвта ми мигновено ...
Така започва историята за дете, което било на зяй пазар с майка си в столичен мол. В един момент тя установила, че детето го няма. Развикала се, вдигнала патърдия, блокирали всички изходи на мола. Историята е с благополучен край – охранителите намерили детето в тоалетната. Било упоено, вързано, с остригана нула номер коса. Следва най-съществената част: Споделяйте!!!
Историята не е разказана от първо лице. Споделила я една жена, която я чула от фризьорката си, която я чула от клиентка, на която й била казала приятелка, която я била чула от друга приятелка, която също си имала приятелка – чистачка във въпросния мол, която също не присъствала на случилото се, но го чула от друга чистачка, която го чула от трета.
Тази жена, разказвачката, бая го е закъсала. Прекарала е поне десет години под каската. Косата й е безвъзвратно похабена, а при престоя под каската се е изпържил и нейния мозък. Остриганото дете е вече тийнейджър, а жената споделя ли, споделя като гламава. И разни баламурници продължават да се ловят на въдицата като никулденски шарани.
Типичен пример за фалшива новина, която се завърта в публичното пространство през няколко години. Заигравката със страховете на хората има и достоверна версия защо историята с отвлеченото дете в мол Сердика/София се предава предимно във Фейсбук. Журналистите, видите ли, имали топли контакти със собствениците на моловете и затова пропускали случката покрай ушите си.
А ето я и предисторията, от която тази градска легенда се ражда и заживява собствен живот. На 12 февруари 1993 г. двегодишно момченце е отвлечено от търговски център в Ливърпул от две десетгодишни момчета. Джейми Бълждър се отдалечил от майка си само за секунда и Джон Венабълс хванал ръчичката му и го извел от мола заедно с приятеля си Робърт Томпсън. Вървели пеша цели четири километра, като от време на време спирали, за да измъчват момченцето, което непрекъснато плачело за майка си. Накрая момчетата стигнали до железопътните линии, където започнали да го изтезават. Когато приключили, оставили омаломощеното от зверствата дете върху релсите, така че минаващият влак да прикрие стореното от тях престъпление. Злосторниците са заловени, осъдени, излежават си присъдата. Но деянието им продължава да се случва отново и отново. Бълджър (James Bulger) се чете почти като Българ. Българската история с отвличането от търговския център е с щастлив край. Но това е игра на думи. Защото историята се повтаря и повтаря.
Също като случката с отвлеченото момиченце от парка Заимов. Знаете го – малко, с прическа на букли и старомодна карирана поличка. Казва се Катя и е на 4 години. Вече би трябвало да е мома за женене. Все така обаче си стои на стълбите пред дома. Споделете, за Бога!
Номерът е в споделянето. И в уязвимостта на родителите, които лесно кълват на такива истории. Трафик (в интернет) и трафиканти (на хора) звучат почти еднакво. Като Бълджър и Българ(ско).
Толкова от мен за днес. Отивам на фризьор. Ако чуя някоя шокираща история в стил "Една жена каза", ще ви я споделя. А вие междувременно споделяйте, за Бога! Споделяйте каквото ви падне.
Монитор
