Джингъл белс, джингъл белс, мили мои. Чувате ли вече коледните камбани? На мен главата ми дрънчи вече цял месец. Имам чувството, че е Коледа поне от ноември – моловете пълни с народ, коледна украса се вее по улиците, а реалити форматите един по един окапват като круши.

Ето от събота се вълнувам като дете какво се случва във „Фермата“. Гледам, че и вие четете – Веселка щяла да си инвестира пари в бизнес, пък кръв се ля, пък радост и сълзи. Балканска радост. Докато течеше финала се замислих – то нашия живот отдавна си е едно риалити. Като почнеш сутрин със сближаването по задръстванията, минеш през интимно близките срещи в градския транспорт и супермаркета и накрая се чучнеш пред Фейсбука да зяпаш кой какво е сготвил, какви чорапи е оплел (купил) за милото и кой е извадил яка снимка от далена дестинация.

И понеже в главата ми дрънчат камбаните, а и съм малко мързелива напоследък – имам идея. Мили хора, обръщам се към вас с молба – пращайте ми историите си от Коледа. Пишете ми писма, пращайте снимки, клипове, вицове, приказки, а пък добрите хора от „Монитор“ ще ги публикуват. Всеки ден.

Значи, много е просто – пишете на agency@monitor.bg или ни намирате във Фейсбук страницата на „Информационна агенция и вестник „Монитор“. И там започвате да ни заливате с коледни истории. А ние ще се смеем с вас и ще ги споделяме с другите – и те са се радват на народното творчество.

Това е от мен засега, отивам да купя боб от Женския пазар, че тази година ще се уча да правя коледна трапеза като съседката Мичето, дето моя убостник я хвали като за световно.

А вие не ни жалете и ни пращайте писма – изобилие да се чувства!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

За Делян Пеевски и преброяването на дивите зайци

Една жена каза: Хванах моя в мръсен сайт и го пратих да се дезинфекцира

За Делян Пеевски и преброяването на дивите зайци

Излизам до кварталната аптека, защото чух, че пуснали медицински спирт. Пред аптеката – опашка. На опашката – леля Цеца. Тя е от тази порода жени, цапнати в устата лелки, които от нищо не се боят. По-точно казано, повечето мъже ги е малко страх от леля Цеца, защото тя си казва всичко - право куме в очи -и хич не те гледа прост ли си, учен ли си, или пък си голям началник.

Една жена каза: Ако си дал, а ти само вземаш... (ВИДЕО)

 Излизам на балкона вечерта да си простирам, че аз съм европейка – може гащите да ми висят на терасата, но никой не ме е видял как ги окачвам там. И изведнъж силни аплодисменти. Чуват се викове: „У-а! Бравоооо!“.

„Ма*ка му! Спипаха ме“ – мисля си аз, но се окопитвам и като солистка в Ла Скалата започвам елегантно да се покланям на възторжената тълпа. Няма да разочаровам феновете, я! И тогава чувам: „Благодарим ви, лекари, полицаи и дарители!“. Вярно бе, хората по цял свят благодарят на тия, дето днес се опитват да ни спасят от новата чума. 21 часа навсякъде по света хората се нареждат на балкони, тераси, прозорци и бурно ръкопляскат в почит на спасителите. Пък аз – все за гащи мисля.

Една жена каза: За сървърите или за хората

В началото като ми казаха, че ще работя от вкъщи си мислех, че ще имам повече време да си свърша някоя работа, но не. Времето минава още по-бързо, отколкото в офиса, защото самотата те кара да търсиш още по-неистово това което ти липсва. Някои го намират в книгите, други в кафето с приятел, а трети във фейсбук.