Една жена каза: К*рви, сбогом или приказка за тъжните олигарси

Една жена каза: К*рви, сбогом или приказка за тъжните олигарси

“Жега, жега в центъра на София, о о о о о о ооо. Застраховайте при нас, холдингът е символ власт, евала на холдинга, евала бе София, оп оп оп оп оп... евала бе, София!”.

Вашата Кака простира старите гащи на мъжО и си мечтае за плаж, коктейл и сини вълнички наоколо. Вижте, сега – не че се оплаквам от съдбата си на клюкарка, ама все пак всеки се нуждае от почивка. Ето, дори платените протестъри и тролове на олигарсите ги водят на Синеморец, само вашата новоизлюпена Свирка Френска си стои у дома, домакинства си и си припява ретро чалга хитове на терасата.

И докато си простирам като една добра жена забелязвам любопитна гледка – отсреща е сградата на Спецсъда и обичайно в събота там е доста пустичко. Днес обаче има суетня. Някакви хора излизат тъжничко от двора и започват да се събират на групичка около една кофа за боклук. Тука на Кака ви шестото чувство проговаря и започвам да се крия зад един по-здрав чифт гащи на мъжа си (вече прострени) и тръгвам да наблюдавам групичката. Веднага разпознавам един горд притежател на Розови бузки – оня, сещате се крадец и мошеник от Разград – олигарха Иво Прокопиев. Около него тъжно, до кофата за боклук, фъстъци дъвче жена му Галя, а до нея като паленце притичква журналиста на повикване Росен На-тъщата-момчето.

Групата е заобиколена от още двама-трима с криви физиономии и нещо си шушнат. Кака ви обаче не е от вчера и веднага отива да прегледа какво пише в клюкарника (Фейсбука, де). Аз откакто оня другия мафиот – Ел Чапо-то от Дубай завладя пространството на синята мрежа, избягвам да се рова там, че знае ли човек на каква гледка ще попадне. То не бяха грозни видеа на застарял гангстер от плажа, то не бяха картинки като драсканици, явно правени от някой надишал се с газ художник. Та, сега се пазя де, ама затова по-късно пак.

В клюкарника откривам това, което търся – Олигархът Прокопиев и двама негови „министри“ явно днес трябва да чуят присъдите си за кражбата на някакви дялове във ЕВН. Аз като чуя за ток и полудявам, защото винаги съм искала да се срещна очи в очи с тия магьосници от енергото, дето в празно жилище жулят 100 лв. ток и затова веднага се зачитам в материала. Работата е дебела – оня с Розовите бузки и двамата му авери правили едни шашми на борсата и сега едни 28 млн. лв. вместо да влязат в джоба на пенсионерите, са изтекли в правилните джобове.

Машала!, викам си – аз и още 7 милиона клетници ще си плащаме като попове, да може едни такива с Розови бузки и тесни гъзове да могат да смучат държавата на наш гръб. Ми да ги разчекнат на кол, бе! Ние ли сме най-простите, че все едни такива олигархчета да се вихрят на наш гръб. Крадат, мажат, лъжат и като опрат до съда, почват да се жалват като девойки: „Леле, ние к`ви независими бизнесмени сме, а сега ни репресират“.

Малко ви репресират, мен ако питате. Ама то Видовден винаги идва и в затвора яки мъжаги силно ще се радват да чуят, че майките им си плащат тока като балами, а тия им скубят и без това жалките пенсии. Като ги осъдят има да пеят „Жега, жега“ в Централния, ама айде!

То не може цял живот да си на хранилката и да си мислиш, че си недосегаем. Ето Ел Чапо (нали ви казах, че ще се върна на него) и той живот си живееше, а сега се крие. Верно, спи в някакъв турбо лукс хотел, ама му пари под... лъжичката.

Защото както се пееше в друг ретро хит: „К*рви, сбогом! Няма вече джипове, джетове!“. Няма златни девойки на повикване, няма разходки с яхти, самолети и почивки в Куршавел. Няма и шампанско в компанията на международни аферисти като Барак Алон и шеф на телевизия като някакъв си Флориан Скала. Какво му остана сега? Една (М)Инет, опа – Ивет, и един клет Фейсбук. И спомена как е харчил нашите пари – 700 млн. лв., ако трябва да сме точни, за джипове, жени и медийна „свобода“.

То и друг олигарх и той страда, ама вече доста време. Няма начин да сте забравили мустакатият лъжец, дето източи в джобчета си 5,6 млрд. лв. Ееее, какви джобчета има само тоя хубостник. Глътнаха цяла банка и после, „бягайте крачета“ към Белград и братушките олигарси от Кремъл.

И докато се чудя, дали да пусна една сълза за тия клети олигарси, забелязвам, че групичката около кофата за боклук се размърдва и като процесия се понася към Спецсъда. Розовите бузки гледа тъжно, а свитата му явно са тревожни. Може би всички чуват в главите си звука на дрънчащите окови, които рано или късно ще украсят глезените им...

Въздъхвам си тихо, като си напомням да проследя колко време зад решетките ще изкара Кралят на каолина и се връщам към заниманието си. И докато простирам, се усещам как отново съм започнала да си пея: “Жега, жега в центъра на София, о о о о о о ооо!“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.