Избори са. Някакво дежа вю. Имаме едно такова гадничко чувство, че всяка седмица започнаха да ги правят тия избори.

Устатата жена не е голям фен на вота, защото покрай всички умници, дето обикалят телевизионните студиа, за да обясняват как с 8% процента са някакви върховни победители, тя пак остава на втора глуха. Никой не иска да слуша сплетни и клюки от ЕЖК като може спокойно да си отвори Фейса и да си ги чете там. Явно ще трябва да се мисли за преквалификация.

То, както се видяло няма да е само тя. От миналата седмица разни знайни и незнайни демократи, умни и красиви личности с либерални възгледи, също започнаха да се преориентират. Първите два дни бяха заети да разпъват тъмносини икони като Ицо Хазарта и Найо Тицин, де. То не бяха тежки клетви, лични нападки и сянката на един карикатурист на газова заплата, който реши, че е намерил нова, удобна жертва за хейт. Ама след това настана тишина.

Даже като се замислим седмицата беше подозрително тиха. Дори Гешев вече не вълнува сърцата на протестърите. Явно иде зима. И някой трябва да плаща тока. Пък и да се седи на Орлов мост вече е студено...

Само на пазара за слуги все още се чуват крясъци. Нали знаете – на Димитровден се отваря пазара за обслужващ персонал. Още от време оно, в края на октомври раята се е нареждала на мегдана в очакване да бъде харесана от някой нов господар, който плаща добре и не е особено придирчив към слугинчетата. Пазарът трае седмица и след това, кой каквото е успял да обере, си го води дома. Където ще слугува цяла година до следващия пазар.

Та така и сега. Традициите са още живи. Гладни слуги са извадили тъжно табелките и са се наредили на пазара и чакат нов господар. Защото на старите нещо доста им се разклатиха краката. Дела, конфискации, че дори и Тръмп обяви, че „Свободна Европа“ май не е толкова свободна и независима. Ако се гледа българската й секция, която е нещо като домова книга на обслужващия персонал на „Капитал“ – това със сигурност е така. Да им се чуди човек на американците, що още хвърлят грешни пари за това?

Нищо – сега слугата отново е на пазара и ако побързате може да хванете промоциите. На далавера ще сте – плащате един, вземате двама. Или на всеки двама платени драскачи и протестъри, получавате трети – бонус. Зима идва. А на Балканите това е лют сезон. Непредвидим и доста жесток. А до следващите слънчеви дни, в които маршируването на жълтите павета ще е равностойно на разходка в Южния парк, има поне 6 месеца. А до тогава – трябва да се яде.

Както пееше Хазарта (извиняваме се, ама не е без да искаме) - „Разбираш ли, че съм гладен...“.

Айде да не си губим повече времето! Идете да гласувате, че кой знае кога ще са следващите избори. Хубаво е да се разходим до урните, за да не ревем после. Ей ви едно парче на Хазарта да ви усмихне деня и да ви напомни, че докато вие имате право на избор в тоя живот, едни други са се наредили вече на мегдана с цена на челото и чакат следващия си господар!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Една жена каза: Демокрация за начинаещи

Събота е. Хубав, топъл октомврийски ден. Ден за размисъл след Страстната седмица. Приказливата жена седи на комшийската пейка пред блока, за да нищи последните клюки в държавата. Беше решила да седне на Орлов мост, ама се оказа, че мястото вече е заето от 12 човека, които си правят сбирка на випуска, докато половин столица ги псува. То цялата седмица премина в такава лудост, че това малка грантаджийска фамилия да затвори едно от най-възловите кръстовища в София, дори не беше черешката на тортата.

Една жена каза: Да влезе народът!

Тази седмица приказливата жена закъсня. Обърка се в информационния поток от лудости, футболни страсти, расизъм, Джок Полфрийман и Свобода на словото. От където и да погледнеше ситуацията, й се струваше, че толкова сюрреализъм дори и тя не може да измисли. И затова й отне толкова време да подреди главата си и да се появи. Ще прощавате!

Една жена каза: В профил и анфас

Една жена каза. Обичайно така започват всички истории за слухове, манипулации и гаднички измислици, които се ползват за удобството на някой. Или заради неудобството на друг. И най-вече, защото така сме свикнали. От десетилетия мнимата жена, която разказва всички тайни в държавата току изплува зад някоя история, която взривява я печата, я интернета.