Избори са. Някакво дежа вю. Имаме едно такова гадничко чувство, че всяка седмица започнаха да ги правят тия избори.

Устатата жена не е голям фен на вота, защото покрай всички умници, дето обикалят телевизионните студиа, за да обясняват как с 8% процента са някакви върховни победители, тя пак остава на втора глуха. Никой не иска да слуша сплетни и клюки от ЕЖК като може спокойно да си отвори Фейса и да си ги чете там. Явно ще трябва да се мисли за преквалификация.

То, както се видяло няма да е само тя. От миналата седмица разни знайни и незнайни демократи, умни и красиви личности с либерални възгледи, също започнаха да се преориентират. Първите два дни бяха заети да разпъват тъмносини икони като Ицо Хазарта и Найо Тицин, де. То не бяха тежки клетви, лични нападки и сянката на един карикатурист на газова заплата, който реши, че е намерил нова, удобна жертва за хейт. Ама след това настана тишина.

Даже като се замислим седмицата беше подозрително тиха. Дори Гешев вече не вълнува сърцата на протестърите. Явно иде зима. И някой трябва да плаща тока. Пък и да се седи на Орлов мост вече е студено...

Само на пазара за слуги все още се чуват крясъци. Нали знаете – на Димитровден се отваря пазара за обслужващ персонал. Още от време оно, в края на октомври раята се е нареждала на мегдана в очакване да бъде харесана от някой нов господар, който плаща добре и не е особено придирчив към слугинчетата. Пазарът трае седмица и след това, кой каквото е успял да обере, си го води дома. Където ще слугува цяла година до следващия пазар.

Та така и сега. Традициите са още живи. Гладни слуги са извадили тъжно табелките и са се наредили на пазара и чакат нов господар. Защото на старите нещо доста им се разклатиха краката. Дела, конфискации, че дори и Тръмп обяви, че „Свободна Европа“ май не е толкова свободна и независима. Ако се гледа българската й секция, която е нещо като домова книга на обслужващия персонал на „Капитал“ – това със сигурност е така. Да им се чуди човек на американците, що още хвърлят грешни пари за това?

Нищо – сега слугата отново е на пазара и ако побързате може да хванете промоциите. На далавера ще сте – плащате един, вземате двама. Или на всеки двама платени драскачи и протестъри, получавате трети – бонус. Зима идва. А на Балканите това е лют сезон. Непредвидим и доста жесток. А до следващите слънчеви дни, в които маршируването на жълтите павета ще е равностойно на разходка в Южния парк, има поне 6 месеца. А до тогава – трябва да се яде.

Както пееше Хазарта (извиняваме се, ама не е без да искаме) - „Разбираш ли, че съм гладен...“.

Айде да не си губим повече времето! Идете да гласувате, че кой знае кога ще са следващите избори. Хубаво е да се разходим до урните, за да не ревем после. Ей ви едно парче на Хазарта да ви усмихне деня и да ви напомни, че докато вие имате право на избор в тоя живот, едни други са се наредили вече на мегдана с цена на челото и чакат следващия си господар!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

За Делян Пеевски и преброяването на дивите зайци

Една жена каза: Хванах моя в мръсен сайт и го пратих да се дезинфекцира

За Делян Пеевски и преброяването на дивите зайци

Излизам до кварталната аптека, защото чух, че пуснали медицински спирт. Пред аптеката – опашка. На опашката – леля Цеца. Тя е от тази порода жени, цапнати в устата лелки, които от нищо не се боят. По-точно казано, повечето мъже ги е малко страх от леля Цеца, защото тя си казва всичко - право куме в очи -и хич не те гледа прост ли си, учен ли си, или пък си голям началник.

Една жена каза: Ако си дал, а ти само вземаш... (ВИДЕО)

 Излизам на балкона вечерта да си простирам, че аз съм европейка – може гащите да ми висят на терасата, но никой не ме е видял как ги окачвам там. И изведнъж силни аплодисменти. Чуват се викове: „У-а! Бравоооо!“.

„Ма*ка му! Спипаха ме“ – мисля си аз, но се окопитвам и като солистка в Ла Скалата започвам елегантно да се покланям на възторжената тълпа. Няма да разочаровам феновете, я! И тогава чувам: „Благодарим ви, лекари, полицаи и дарители!“. Вярно бе, хората по цял свят благодарят на тия, дето днес се опитват да ни спасят от новата чума. 21 часа навсякъде по света хората се нареждат на балкони, тераси, прозорци и бурно ръкопляскат в почит на спасителите. Пък аз – все за гащи мисля.

Една жена каза: За сървърите или за хората

В началото като ми казаха, че ще работя от вкъщи си мислех, че ще имам повече време да си свърша някоя работа, но не. Времето минава още по-бързо, отколкото в офиса, защото самотата те кара да търсиш още по-неистово това което ти липсва. Някои го намират в книгите, други в кафето с приятел, а трети във фейсбук.