Скъпи Дядо Коледа! Така започват обикновено писмата. И не свършват добре. Защото ти, Дядо Коледа, си абсолютен гадняр. Една жена каза, че й звъняли тия дни от твое име. Казали й, че са заловили банда телефонни дядоколедовци измамници и искат съдействие, за да ги качат на шейната. Хвърлила от балкона 10 000 лева на комисар Рудолф Петров. Той взел парите и повече не се видял.

Една друга жена се похвали, че си намерила подаръка от теб на паркинга пред блока - чистак ново порше, червено на цвят. Знам, че си недоскив, затова пояснявам – точно като скапаната точка на бързонагряващия тиган, който донесе на мен. Иде ми да те халосам по главата с него, за да ти дойде акъла. Само че това е невъзможно. Той е напълно изфирясал. По бай-тошево време не беше така. Навестяваше ме всяка година. Изпълни ми мечтата – да ми донесеш малка цигулчица. Снабдяваше ме с банани и портокали, които не бяха третирани с фунгициди. Виж само какви сложни и модерни думи знам вече. Чакам да се понатрупат още малко и ще ги преведа, също като онази леля, която пренаписа „Под игото”. Сещаш се – чемширът е вечнозелено дърво, маскарите са палавници. За теб онази „авторка” щеше да напише – измислен палавник с обилно изкуствено окосмение и червени потури – обяснението за тях под черта.

Не че ме гони носталгия, но по бай-тошево време на никого не му хрумваше да посегне на Вазов. Нито да пише тъпотии за Левски и Ботев в Уикипедия. Нямаше здравна и образователна реформа. Имаше здравеопазване и образование... То и ти беше различен тогава. Носеше си червената мантия гордо. После реши, че е демоде и се пребоядиса в синьо. След няколко изпирания обаче дрехите ти пак станаха червени. Като произхода ти. Колкото и да скачаш по площадите, не че много го правиш напоследък, годинките ти натежаха. Та, колкото и да се правиш на младеж и на демократ, си жив зян (питай "авторката" какво значи това) и хич, никак даже, не ти вървят номерата. И Истанбулската конвенция, дето се опита да ни я пробуташ, не мина. И джендър идеологията ти да си ходи при нея. Както е тръгнало, ще се опиташ и елените с червените носове да завъдиш като поминък. На мястото на изтребените прасета заради африканската чума. Една жена каза, че еленчетата ти понамалели. Явно си хапваш тайничко еленски бут, след като изтрепа хуманно прасетата и зареди магазините със стек от кенгуру и пилешки кълки, от които на подрастващите момчета им растат гърди. То нещата се пообъркаха, та са си баш по модата така.

Една жена каза, че и ти си по модата, бил си се барнал. Видяла те да се паркираш на един софийски покрив с електрическа тротинетка под наем. Ризата ти била разкопчана, та добре те огледала. Бил си епилиран и гладко обръснат, нагримиран, с изскубани вежди и опъната кожа. И шкембето ти вече го нямало. Подозира, че и ти като нея си карал високомазнинната диета на Наско Узунов. Може и с някоя липосукция да си се вталил, а гримът бил перманентен. Твоя работа на какво си решил да се правиш. На мен по ми харесваше лъмбърсексуален. Поне на мъж мязаше. Сега, казва жената, си бил жив педе*аст. И по характер си същия. Една жена каза, че Снежанките ти били по-мъжествени от теб. На мис Анита Шмайзер го докарвали. Само че по-прегорели. Всички мис Снежанки напоследък били афроамериканки. Негърки, по старому.

Не знам защо изобщо се хабят хората да ти пишат писма, след като ти не ги четеш. На модерен се правиш и в това отношение – очилата ти са без диоптър, та да младееш. Иначе си кьорав, та не можеш елен от Елена Попт. да различиш. И тя като теб недовижда. Имаше там една история с крем, забърсан от недовиждане. Тази година обаче, гледам, са й простили. Мернах я няколко пъти на телевизора. Все едно нищо не е било.

И други неща се говорят. Една жена каза, че си обещавал на разсипия предсрочни избори догодина. И Лозан Панов президент да го правиш. Големи хора, пък още вярват в Дядо Коледа! На мен такива не ми минават. И да ти пиша, и да не ти пиша – керванът си върви. Хич нямам намерение да те чакам да се ориентираш откъде духа вятърът. Знаеш ли, аз съм от #MeToo. Помня те много добре. Веднъж, още Дядо Мраз беше, ме тури на коленете си, обеща ми подарък, ако слушкам и ме погледна едно особено. Даже и ми намигна. Като за 300 000 долара. Нищо, че беше преди трийсет години. За тези неща няма давност. Аз Пласидо Доминго оправих, че ми се налендзил на излизане от гримьорната, та теб ли няма. Готви се, Дядо Коледа, да се изръсиш сериозно. И по вестниците смятам да те разнеса, сега ми е паднало. Не ти ща подаръците, искам си обезщетението. След теб и джуджетата ще подпукам по този сценарий. Една другарка от #MeToo каза, че ставало. Та това писмо го приеми за уведомление. Излизай от кинтите, чакам си ги по банков път.

P.s. А тигана ти го върнах с обратна разписка. Можеш на някоя друга жена да го подариш, на мен не ми трябва.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

За Делян Пеевски и преброяването на дивите зайци

Една жена каза: Хванах моя в мръсен сайт и го пратих да се дезинфекцира

За Делян Пеевски и преброяването на дивите зайци

Излизам до кварталната аптека, защото чух, че пуснали медицински спирт. Пред аптеката – опашка. На опашката – леля Цеца. Тя е от тази порода жени, цапнати в устата лелки, които от нищо не се боят. По-точно казано, повечето мъже ги е малко страх от леля Цеца, защото тя си казва всичко - право куме в очи -и хич не те гледа прост ли си, учен ли си, или пък си голям началник.

Една жена каза: Ако си дал, а ти само вземаш... (ВИДЕО)

 Излизам на балкона вечерта да си простирам, че аз съм европейка – може гащите да ми висят на терасата, но никой не ме е видял как ги окачвам там. И изведнъж силни аплодисменти. Чуват се викове: „У-а! Бравоооо!“.

„Ма*ка му! Спипаха ме“ – мисля си аз, но се окопитвам и като солистка в Ла Скалата започвам елегантно да се покланям на възторжената тълпа. Няма да разочаровам феновете, я! И тогава чувам: „Благодарим ви, лекари, полицаи и дарители!“. Вярно бе, хората по цял свят благодарят на тия, дето днес се опитват да ни спасят от новата чума. 21 часа навсякъде по света хората се нареждат на балкони, тераси, прозорци и бурно ръкопляскат в почит на спасителите. Пък аз – все за гащи мисля.

Една жена каза: За сървърите или за хората

В началото като ми казаха, че ще работя от вкъщи си мислех, че ще имам повече време да си свърша някоя работа, но не. Времето минава още по-бързо, отколкото в офиса, защото самотата те кара да търсиш още по-неистово това което ти липсва. Някои го намират в книгите, други в кафето с приятел, а трети във фейсбук.