Диана Петкова ще е единствената представителка на българското женско плуване в Токио. 20-годишна пловдивчанка си осигури квотата на 200 м съчетано по време на европейското в Будапеща в края на май. Тя завърши за 2:12,38 минути в полуфинала, като само в рамките на един ден счупи два пъти националния рекорд. На игрите Петкова ще ни представя и на 100 м бруст. Сега Диана държи 18 от върховите постижения в плуването - 7 от тях са при жените, 6 - в старшата, 3 - в младшата, и два - с щафетите. С този на 50 м св. стил - 25,53 секунди, красивата пловдивчанка влезе във финала на младежките игри в Буенос Айрес 2018. Тогава тя финишира шеста, а сега гледа към ново олимпийско приключение.
Диана Петкова ще е единствената представителка на българското женско плуване в Токио. 20-годишна пловдивчанка си осигури квотата на 200 м съчетано по време на европейското в Будапеща в края на май. Тя завърши за 2:12,38 минути в полуфинала, като само в рамките на един ден счупи два пъти националния рекорд. На игрите Петкова ще ни представя и на 100 м бруст. Сега Диана държи 18 от върховите постижения в плуването - 7 от тях са при жените, 6 - в старшата, 3 - в младшата, и два - с щафетите. С този на 50 м св. стил - 25,53 секунди, красивата пловдивчанка влезе във финала на младежките игри в Буенос Айрес 2018. Тогава тя финишира шеста, а сега гледа към ново олимпийско приключение.
- Диана, как преминаха последните дни преди заминаването за Токио днес?
- Първо сменихме Сандански със София, намалихме обема на тренировките, но интензивността се покачва. Подготвяме се както за всяко състезание. Все още има две седмици до първия ми старт, така че плувам по час-час и половина на ден.
- Вие сравнително скоро се класирахте за игрите. Притеснява ли ви дебютът на най-големия форум?
- Да, усещам напрежение, по-нервна съм и това е нормално. Опитвам се обаче да се успокоя с помощта на семейството ми и на личния ми треньор Ботко Трендафилов, който е с мен на всяка тренировка. Може би той е човекът, който най-добре усеща промяната в настроението ми. И все пак той е опитен треньор, който успява да ме събере и да ми обясни защо се случва така. Иначе мама и татко се вълнуват дори повече от мен.
- Искахте ли да се класирате на олимпиадата на всяка цена?
- Всеки спортист мечтае за олимпийски игри, но точно тези не ми бяха фикс идея. Някак си спокойно подходих и затова се получиха нещата.
- В университета ви в Алабама гордеят ли се, че изпращат олимпийка, и имате ли и други?
- Три момичета сме на олимпиада, като едното дори е от американския отбор, което е голямо постижение. Наистина всички много ни се радват, особено на мен, защото аз изкарах първия си сезон там. Промяната беше трудна и в началото при такъв преход по-трудно се правят постижения, но се справих.
- Тежко ли ви беше с езика?
- За езика най-много се притеснявах, но всъщност беше най-лесно. Просто всичко ми се обърна на 180 градуса, отидох на ново място, не знаех къде ще спя, не познавах абсолютно никого. Попаднах в изцяло нов отбор от 70 души и тепърва започнах да завързвам запознанства. Тъскалуса е малко университетско градче, но самото учебно заведение е сред най-големите и престижните в САЩ. Смятам, че се приспособих бързо към новия си живот, за което отборът много ми помогна.
- Какво учите там?
- Завърших първи курс интериорен дизайн и искам да се занимавам с това. Колебаех се дали да не уча нещо, свързано с модата, защото тя ме вълнува от малка. Никога не съм имала възможност да правя нещо извън плуването, точно затова избрах специалност, която няма нищо общо със спорта. Надявам се това да е новата ми страст, защото в бъдеще не се виждам като треньор.
- Преместването в Америка помогна ли ви в басейна?
- Да, защото за първи път попаднах в наистина голям отбор, в който всеки се бори за място. Самата промяна беше полезна за мен, защото видях как тренират американците - една от най-сериозните сили в плуването.
- Кое е най-голямото ви оръжие в басейна?
- Със сигурност смятам, че съм силна психически и съм много борбена. Доста трудно може да ме събори нещо. Най-силното ми качество е, че обичам да се надпреварвам с другите и да предизвиквам себе си. Не изпитвам страх от това да скоча да се състезавам, по-скоро даже се радвам, искам да се боря, без значение от крайния резултат и дали ще победя.
- На кого дължите този хъс или просто си го носите по рождение?
- Всеки си носи характера до някаква степен, но това, че борбеността ми беше развита, дължа изцяло на личния си треньор. Ботко Трендафилов - винаги е бил много силен психолог и той ме изгради такава.
- Има ли негов съвет, който си повтаряте като мантра?
- На състезание той винаги е по-спокоен от мен. Може би на тренировка е по-буен, а аз съм по-отпусната. Преди старт винаги ми казва: „Не се притеснявай - и бавно да плуваш, и бързо - все си си Диана. А и нали не ти е последното състезание?“. Винаги ме държи спокойна, но в същото време да съм ядосана и да искам постижението.
- Имате ли специален ритуал преди състезание?
- Напоследък преди всяко състезание отиваме на Рупите при Ванга, където си осветих банските и очилата. Винаги си имам гривничка с кръстче. Знам, че това ми носи късмет. В понеделник си направих и тематичен маникюр в цветовете на трибагреника. Все пак е олимпиада, където не се състезаваш толкова за себе си, колкото за целия отбор.
- Вие самата ще сте единствената жена в иначе мъжки състав, как се чувствате?
- От малка съм свикнала да съм единствено момиче, с тези момчета пък сме постоянно заедно по лагери, така че не мисля, че ще има проблем. С момчетата се разбираме, приятели сме и те ме подкрепят. Дърпаме се взаимно. Щеше да е хубаво да има друго момиче и се надявам да е така за следващите игри в Париж.
- Притесняват ли ви ограниченията, които ще имате заради коронавируса в Токио?
- По-скоро ме разочароват, защото мисля, че няма да можем да изживеем напълно това преживяване. Което е жалко, защото може би олимпийската мечта е свързана не само със състезанието, но и със спомените, които ще ни останат. Когато бях на младежките олимпийски игри, всички български спортисти бяхме заедно. Нямам по-щастлив момент в кариерата си досега.
- Самата вие заразихте ли се с COVID-19?
- Не съм давала положителен PCR, но когато заминавах през януари за Америка, си направих тест за антитела и имах доста. Така че най-вероятно съм го изкарала. Реших да не се ваксинирам, това е лично мой избор да изчакам засега. Родителите ми например се ваксинираха. Надявам се в Токио всичко да е наред и няма да се натоварвам с такива мисли.
- Докъде се простират мечтите ви и какво е първото нещо, което ви се иска да направите, когато олимпийските игри приключат?
- Надявам се да успея да разгърна целия си потенциал в спорта и най-вече да съм удовлетворена от постигнатото. Искам да прекарам пълноценно време с близките си, да си взема почивка и да се насладя на последния си месец тук, в България.
Тренира от 10-годишна, в началото на шега
За първи път Диана влиза в басейна 10-годишна по настояване на майка си Гергана, която искала детето й да плува за здраве. Тогава момичето въобще не си е представяло, че този спорт ще се превърне в основното й занимание. Даже плачела и молила майка си да се отпише. Родителите й, с които Петкова е изключително близка, обаче усещали нейния потенциал и я подтиквали да не спира.
Големия си пробив дължи на Ботко Трендафилов, живата легенда на пловдивската школа. Отдавна пенсиониран, той продължава да кове таланти в клуб „Спринт“. Ботко е направил единствения двоен олимпийски медалист в българското плуване - Антоанета Френкева. В Сеул’88 тя взе сребро и бронз. Негова възпитаничка е също Иванка Моралиева, участвала в Сидни 2000 и в Атина 2004.
Монитор
