Един от основателите на

Един от основателите на "Репортерите" Рони Брауман: Напуснах заради нарастващата финансова зависимост

Журналисти от „Телеграф медиа“ се срещнаха в Париж с един от основателите на „Репортери без граници“ - бившия президент на световноизвестната хуманитарна организация „Лекари без граници“ и настоящ директор на института за реакция при хуманитарни кризи на Университета в Манчестър Рони Брауман.

Именно Брауман заедно с дългогодишния президент на „Репортерите“ Робер Менар и журналиста и издател Жан-Клод Гибо полагат през 1985 г. основите на НПО-то, регистрирано в Париж. Брауман и Гибо напускат организацията в средата на 90-те след разрив с Менар, под чието давление по-късно е създаден т.нар. Индекс за свободата на словото. Помолихме Брауман за разговор, записан с изрично негово съгласие, за да разберем каква точно е била идеята при създаването на организацията, защо я е напуснал и дали в момента тя изпълнява мисията, зададена при раждането й. Той се съгласи на срещата с уговорката, че не може да говори за Индекса, създаден от Менар и използван от неговите последователи и наследници начело на организацията и досега, защото е напуснал организацията преди 25 години и вече няма пряк поглед над работата й. Самият Менар напусна със скандал шефския си пост в „Репортерите“ през 2009 г. и в момента е кмет на френския град Безие, като не пести критики към наследниците си. След като вече публикува разговора си с настоящия президент на НПО-то Пиер Аски (виж тук), „Телеграф медиа“ се опитва да установи контакт и с Менар, за да е пълна картината за това какво точно представляват „Репортери без граници“.

Ето какво разказа пред "Телеграф медиа" Рони Брауман:

„Идеята, когато основавахме организацията беше да се осигури информационно покритие за страни, ударени от криза или друг вид лоши събития, след отминаването им. Това, което бяхме установили, беше, че по време на самите кризи има огромно отразяване, но трябваше да се осигури един вид посткризисно информиране. Това беше причината да бъда потърсен от истинския основател на „Репортери без граници“ Робер Менар. Свърза се с мен, защото ме беше чул да говоря именно за липсата на последваща информация“. С тези думи Рони Брауман стартира разговора си с нас в отговор на въпроса ни с каква идея са създадени „Репортери без граници“. „На теория може и да беше добра идея, но на практика не проработи. Така, няколко години по-късно „Репортери без граници“ преминаха към друг вид действия - нещо като „Амнести интернешънъл“ за журналисти. Правото да информираш и да бъдеш информиран. Ролята ми беше на „писател призрак“(така са известни хората, които пишат вместо други автори) заедно с други хора. Съгласих се, за да се представяме, пишех за връзката между човешките права и правото да информираш. По това време ключова роля изигра тогавашният председател на борда (също основател) Жан Клод Гибо – журналист и издател, който привлече медии за каузата“, продължава разказа си Брауман. Първите инициативи в тази насока са две конференции, чиято цел е да се създаде конструктивен дух и подобри работата на журналистите като се изгради имунитет в тях към пропагандата при отразяване на военни конфликти като например войната в Персийския залив в началото на 90-те. „Беше изумително как журналистите бяха отворени към пропагандата, към информацията, подавана от военните. Самите офицери бяха шокирани от липсата на съпротивление към пропагандата, на любопитство“, обяснява Брауман. С трупането на проекти и популярност обаче и нещата се променят. Какво точно? „Това, което се промени, беше начинът на действие на Робер Менар. Той си повярва и все повече считаше „Репортери без граници“ за свое творение, че е единственият му баща и има пълна отговорност. Ситуацията ставаше все по-напрегната, което се усложняваше и от факта, че се държеше като диктатор със служителите на организацията. А също така се появи и проблем, който беше политически – с нарастващата зависимост на организацията от институционално финансиране - от Европейската комисия, европейските семейства, правителствата. Тази зависимост ставаше все по-голяма и притеснителна. Другият проблем беше повдигнат от мен и от Гибо – Менар беше заинтересуван не толкова от журналистите, а от добри отношения с издателите. Това доведе и до разрива. Имаше двойно ниво на зависимост – финансова и институционална от европейските институции и от компании“, обобщава Брауман. На въпрос дали според него в момента организацията спазва мисията, зададена й при създаването й, той внимателно отговаря с „условно да“, защото „познавайки НПО сектора, знам, че може да има проблеми“. „Повече или по-малко да, но дяволът много често е в детайлите, а аз не ги знам. Идеята беше да промотира свобода на словото и информацията и да осигурява на журналистите защита. Така че на теория бих казал, че е лоялна тази цел, но на практика....“, допълва с уговорка той.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.