Докато репетира мечтана роля в мюзикъла на Коул Портър „Целуни ме, Кейт“ през септември в Бургаската опера, именитото сопрано Еделина Кънева буквално се захласва по една от песните на своята героиня. Тя се казва „Мразя мъже“ и след съответни редакции и приятелски съвети бива перифразирана с обратен знак – любов. И дава име на юбилейния спектакъл, с който Еделина – една от водещите солистки на Националния музикален театър, ще отбележи 30-годишното си ярко присъствие на неговата сцена.

Гала-концертът „Всичките мои мъже“ на 23 ноември ще събере там коронните партньори на примата, с които кариерата й е щастливо свързана: Марчо Апостолов, Александър Мутафчийски, Пеньо Пирозов, Христо Сарафов, Богомил Спиров, както и специалните гости от по-различни жанрове Орлин Горанов, Орлин Павлов и Тончо Токмакчиев. За всички тези джентълмени Кънева неведнъж се е омъжвала, страдала е и се е разделяла с тях, но само по либрето; в живота приятелството им не се е пропукало с времето и събитието ще е поклон пред това велико чувство.

...Еделина още си спомня едно свое инфарктно изпълнение в операта „Трубадур“ отвъд Океана, когато нейната Леонора, вече изпила отровата, трябва да умре пред очите на зрителите. Певицата тръгва по стълба от декора, която се разклаща, и тя пада като талпа по гръб от метър и половина височина. И там си остава, а „придружителката“ й припада. След представлението диригентът казва на българката: „Боже, как хубаво пя! А на последната ти сцена просто със сълзи съм плакал!“. Поне 10 дни след това Еди излиза пред публиката на силни обезболяващи. Тази случка, освен като куриоз от артистичното ежедневие, може да се брои и за метафора: тя доказва

колко е важно да имаш стабилен партньор

който да ти подаде ръка и да те хване, когато падаш – в пряк и преносен смисъл. „Ако попиташ, всичките ми колеги ще кажат, че съм страхотен партньор: на сцената винаги съм 100% в това, което правим, винаги дишам с другия и ако възникне проблем, винаги съм насреща да го покрия, да запея вместо него, да му подам текста. Ако човек не го прави, значи не е добър професионалист“, убедена е тя.

Деликатната Везна Еделина никога не е влизала в борба с лакти и нокти за най-желаните партии, така че се разбира подобаващо и с дамите в театъра. „Забелязала съм, че ако изгарям от желание за нещо и се стремя да го имам светкавично, никога не го получавам. То идва по-късно. Не получавам роли и предложения, когато търся, а когато те ме намират и това е страшно сладко. Когато дойде моментът, винаги бивам намерена. От доста години съм се оставила да бъда намирана за нещата, които трябва, и да не съм намирана за нещата, които не трябва“, отбелязва сопраното. Така, без резки движения и излишни напъни, на рамото й кацат образите, с които днес певицата най-плътно се отъждествява: Графиня Марица в оперетата и Тоска в операта. В последните 2 години щур късмет й донася ангажименти, с които Кънева постига още две лелеяни превъплъщения. Първото е Дона Шеридан от мюзикъла Mamma Mia!, в който маестро Пламен Карталов я кани. Преди 3 години Еди и дъщеря й седят на 5-и ред в Novello Theatre в Лондон, гледат спектакъла по неувяхващите хитове на АВВА, държат се за ръце и през цялото време ронят сълзи. „Мамо, представяш ли си да ти се случи такова нещо?!“, обръща се към нея Георгия. Година по-късно чудото се сбъдва наистина. Подобна е историята и с „Целуни ме, Кейт“. В творбата на Коул Портър има 4 песни, които от 80 години са джаз стандарти. Едка полудява по So in Love, която изпява в дует с Орлин Горанов за една неотдавнашна Коледа. А от тази есен се ражда спектакълът на операта в Бургас, в който Кънева е специален гост-солист заедно с любим колега от Музикалния – Марчо Апостолов.

Талант, труд, късмет, толерантно партньорство, професионална интелигентност – без тези компоненти възходящата кариера е немислима. Еделина Кънева ги притежава, но едва ли би била артистът, който е, без важните мъже в живота си – онези преди и извън музикалния подиум.

Бащата Георги Кънев-Гецата

„Аз го обожавах, въпреки че нямам много спомени с него като малка – той беше непрекъснато по лагери, турнири, първенства. Моят татко беше етичен, широко скроен човек и изключителен спортист. Правеше много малко фаулове, движеше се елегантно, сякаш играе не баскетбол, а балет. И аз поиграх баскетбол, но мисля, че той беше щастлив от факта, че се занимавам с музика. А най-щастлива съм била аз, когато дойдеше с майка в театъра и хората вътре го разпознаваха, макар че от 20-30 години не беше излизал на терена“, връща лентата певицата. От своя баща – елитен състезател и баскетболен треньор, тя е наследила уравновесен нрав, но смята, че е по-твърда – никога не вдига скандали, обаче е достатъчно да те погледне лошо, както е забелязал и Орлин Горанов... А защо със своя впечатляващ ръст не е останала по-дълго на баскетболната площадка? Еделина отговаря еднозначно: „От егоизъм. Един спортист на 28-30 години е вече стар. А една певица на 25 е току-що прохождаща, на 30, на 40 е млада и ако се поддържа, изглежда добре и гласът й е млад, няма ограничения да пее партии на влюбени и до много по-късна възраст...“.

 Вуйчото Георги Калоянчев-Калата

Майката на Еди и Валя – съпругата на големия актьор, са сестри. „От него съм се учила на всеотдайност. Това беше най-отдаденият към професията си човек. Той живееше единствено и само на сцената, там беше неговият истински живот, всичко останало нямаше значение. Веднъж пътувахме с него до Виена с автобус за едно от малкото ни съвместни участия – бяхме поканени в Дом „Витгенщайн“. Аз съм много неспокоен човек, не мога да седя на място, а той седна и 20 часа не помръдна. Викам му: „Вуйче, не те ли хвана съклет?“. А той: „Ми аз си мисля...“. Просто в рейса присъстваше неговото тяло, а душата му някъде витаеше и си работеше. Такъв стоик беше!“, споделя сопраното. Тя и до днес се просълзява, като си спомни невероятната химия, съществувала между двамата й любими мъже на тоя свят: баща й и вуйчо й. „В Банкя къщите ни са на 20 метра една от друга. Когато и двамата бяха вече болни, аз, пристигайки от София, първо се отбивах при него, хващах го за ръката и му помагах да се придвижи до нас. Баща ми го чакаше на нашата тераса, а вуйчо още от тяхната тераса викаше: „Батьо-о-о-о, идваме!“. Двамата не са свързани по кръв, но благодарение на жените си стават по-близки от братя. Невероятно е и обстоятелството, че и двамата си отиват от този свят в един и същи ден, в рамките на 20 часа...

 Съпругът Виктор Лисичков

Докато младото сопрано има договор с операта в Лайпциг, по далечен братовчед бабата на Еделина й изпраща от България одеяло, защото в Германия няма. Ала братовчедът делегира задачата на свой приятел, който следва в родината на Вагнер. „Приятно ми е, Виктор Лисичков“, представя се пратеникът. „Стига бе, ти се шегуваш, за пръв път чувам такава фамилия“, разсмива се шеметната брюнетка, но година и половина по-късно вече е с тире, или както обича да се шегува – „минус Лисичкова“. Дъщеря им Георгия е на 30 и доскоро е стажувала в елитна модна къща в Лондон като Ан Хатауей във филма „Дяволът носи Прада“, а от 2 месеца е на постоянна работа там. От любов към жена си и музиката пък бизнесменът Виктор неотдавна тръгва на уроци по пиано. При друга педагожка обаче, защото Еделина е много строга...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Йордан Ръсин – играещият човек

Вестта, че е тазгодишният носител на наградата „Андрей Баташов“, по щастлива приумица на съдбата застига младия актьор Йордан Ръсин точно на рождения му ден, между репетициите за нов спектакъл и вечерно представление в театър „Възраждане“. Тогава той изживява радостта си някак вътрешно, запазва я за себе си, не тича към гримьорните да се похвали: „Ей, колеги, така и така...“.

Изпращаме Стоянка на рождения ден на Ламбо (ОБЗОР, СНИМКИ)

В живота на поколения българи има непоклатими жалони, които правят битието някак ни по-подредено и поносимо. Духовни стожери, които ни съпътстват в годините, доказвайки, че човек има сили да върви срещу проблемите, болката, възрастта и смъртта, за да продължи да бъде полезен и да носи радост и упование на другите. В 6.20 сутринта навръх Никулден още един такъв морален титан рухна и направи света по-тъжно място: великата комедиантка Стоянка Мутафова си отиде 2 месеца преди да навърши 98 години, точно на именния ден на любимия си Нейчо.

Шестминутни овации за леденото шоу на „Господарите на спорта“ в НДК (СНИМКИ)

Тримуф за държавния балет на лед „Санкт Петербург“ в НДК - битката на танцьорите с гравитацията върху пързалката в „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“ бе наградена от публиката с шестминутни овации. Продължавайки традицията да гастролират в напълно разпродадени зали у нас, „Господарите на спорта“ приключиха турнето си в София.