Държавите от ЕС искат по-голям бюджет за справяне с кризата

Държавите от ЕС искат по-голям бюджет за справяне с кризата

Мнозинството (56%) считат,че ЕС се нуждае от повече финанси за справяне с последиците от пандемията. Общественото здраве, икономическото възстановяване и изменението на климата са приоритети

Според ново проучване, възложено от Европейския парламент и проведено през втората половина на юни 2020 г., почти седем от десет респонденти (68%) искат по-силна роля на Европейския съюз в борбата с кризата, съобщиха от пресслужбата на ЕП. В България този дял е 74%. Повече от половината (56%) от респондентите на общоевропейско ниво считат, че това изисква ЕС да разполага с повече финансови средства, които трябва да бъдат насочени основно за преодоляване на последиците от пандемията за секторите на здравеопазването и икономиката. В България делът им е 50%.

Повече от половината респонденти в ЕС (53%) продължават да са неудовлетворени от степента на проявената солидарност между държавите членки по време на пандемията, въпреки че сега повече хора я оценяват положително в сравнение с април (+5 процентни пункта). В България този дял е над средноевропейското ниво - 57%.

Коментирайки резултатите от последното проучване, председателят на ЕП Давид Сасоли заяви: „Резултатите от това проучване ясно показват, че гражданите на ЕС очакват ЕС да прояви по-голяма солидарност и да предприеме повече действия, за да подпомогне възстановяването. Те също признават необходимостта от по-голям бюджет на ЕС за борба с безпрецедентните последици от пандемията за икономиката и обществото ни.В контекста на настоящите бюджетни преговори, Парламентът подкрепя призива на гражданите за по-ефективен и амбициозен ЕС.“

Широка осведоменост относно действията на ЕС за борба с COVID-19 и нарастваща удовлетвореност

Трима от всеки четирима европейски граждани (76%) са чували за различните мерки на ЕС, предложени с цел борба с последиците от пандемията от COVID-19. В България делът им е 86%, като дели първото място с Италия. 36% от респондентите – или с три процентни пункта повече в сравнение с първото подобно проучване през април – знаят и какви са тези мерки. В България делът им отново е сред най-високите в ЕС – 49%.

49% от хората, които са чували за мерките на ЕС срещу COVID-19, са удовлетворени от тях. Ясното увеличение на дяла на удовлетворените от мерките с почти 7 процентни пункта средно (в сравнение с 42% през април) потвърждава, че се увеличава обществената подкрепа за предложените мерки, много от които все още предстоят да бъдат реализирани. Удовлетвореността на българските граждани е под средната за ЕС, като остава на нивата от април – 42%.

Мнозинството хора все още не са удовлетворени от солидарността между държавите в ЕС

Малко над половината респонденти в ЕС (53%) не са удовлетворени от степента на проявената солидарност между държавите членки на ЕС по време на пандемията. Средно 39% от гражданите на ЕС изразяват удовлетвореност. Отчита се средно увеличение с 5 процентни пункта в сравнение с април 2020 г., като тенденцията е най-забележима в Португалия и Испания (+9 процентни пункта в двете държави), както и в Германия, Гърция, Румъния и Словакия (около +7 пункта в четирите държави). В България делът им е 57% (+1 процентен пункт).

ЕС трябва да подобри общите инструменти за справяне с кризи като тази с COVID-19

Около две трети от анкетираните (68%) са съгласни, че „ЕС следва да разполага с повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от коронавируса“, като това мнение се подкрепя от абсолютно мнозинство в 26 държави членки. Най-силна подкрепа за повече правомощия на ЕС изразяват респондентите в Португалия и Люксембург (по 87% в двете държави), Кипър (85%), Малта (84%), Естония (81%), Ирландия (79%), Италия и Гърция (по 78% в двете държави), Румъния (77%), Испания (75%) и България (74%).

Абсолютно мнозинство подкрепя по-голям бюджет на ЕС за борба с COVID-19

56% от европейците считат, че ЕС трябва да разполага с повече финансови средства, за да може да се справи с последиците от пандемията от коронавирус. В 15 държави – членки на ЕС, това твърдение се подкрепя от абсолютно мнозинство от анкетираните, като най-голям е процентът в Гърция (79%), Кипър (74%), Испания и Португалия (по 71% в двете държави). В България делът им е под средния за ЕС - 50%.

Запитани в кои области на политиките трябва да се изразходва такъв увеличен бюджет на ЕС, европейските граждани посочват общественото здравеопазване като основен приоритет . 55% от респондентите определят разходите за общественото здравеопазване като най-важни, като те са поставени на първо място в 17 държави членки. В България делът им е малко под средния за ЕС – 53%, като здравеопазването е посочено като първостепенен приоритет.

Като следващи по приоритетност са посочени икономическото възстановяване и новите възможности за предприятията (45%), заетостта и социалните въпроси (37%), както и борбата с изменението на климата (36%). В Италия (58%), Словения (55%) и Литва (54%) финансирането на икономическото възстановяване се посочва като главен приоритет. За България този приоритет е посочен на второ място от 50% от респондентите. За гражданите в Австрия (48%) и Дания (45%) борбата с изменението на климата остава основен приоритет за ЕС, докато в Словакия (63%), Хърватия (58%) и Финландия (46%) отдават приоритет на заетостта и социалните въпроси. В България борбата с изменението на климата остава на по-заден план с 27%, като този приоритет е изпреварен от образованието и културата (42%) и заетостта и социалните въпроси (39%).

Личните финансови затруднения остават важен проблем

Тревожното лично финансово положение на европейските граждани от началото на пандемията е ясен показател за това колко е важно възможно най-бързо да бъдат взети необходимите решения за пакета за възстановяване. Почти непроменен в сравнение с април остава делът на респондентите (57%), които казват, че са изпитали финансови затруднения в личния си живот. Най-често се споменава загубата на доходи (28%), посочена като ключов проблем в 21 държави членки, с най-висок процент в Унгария и Испания (по 43% и в двете държави), България и Гърция (по 41% и в двете държави), както и Италия (37%).

По-малко несигурност и страх, повече надежда и увереност

Значително развитие се наблюдава във връзка с усещанията на анкетираните по време на кризата. Гражданите от 15 държави членки на ЕС, посочват усещането за „надежда“ (общо 41%), за да опишат най-добре своето настоящо емоционално състояние. България също попада в тази група с 43% от респондентите дали този отговор. Това усещане е на второ място със съвсем малка разлика след „несигурност“, посочена от 45% от респондентите, която бележи спад с 5 процентни пункта в сравнение с април (50%). Като цяло негативните усещания намаляват: страх (17%, -5 п.п.), неудовлетвореност (23%, -4 п.п.), безпомощност (21%, -8 п.п), докато усещанията за увереност и готовност за помощ се увеличават, съответно с 3 процентни пункта до 24% и с 2 процентни пункта до 16% средно за ЕС.

Проучването е проведено онлайн (и по телефона в Малта и Кипър) от Kantar между 11 и 29 юни 2020 г. сред 24 798 респонденти в 27-те държави – членки на ЕС. Проучването е ограничено до респонденти на възраст между 16 и 64 години (16–54 г. в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Представителността на национално ниво се осигурява от квоти за пол, възраст и регион. Общите средни резултати се получават според броя на населението на всяка анкетирана страна.

Пълният доклад относно проучването, включително пълният набор от данни, се очаква да бъде публикуван в началото на септември 2020 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.