Държавата отпусна близо милион за 36 топ археологически обекта (ТЕМАТА)

Държавата отпусна близо милион за 36 топ археологически обекта (ТЕМАТА)

Сезонът на разкопките се сви до 2 месеца заради COVID-19

Държавата отпусна 873 000 лева за 36 от най-значимите културно-исторически обекти у нас, включени в т.нар. група 1А . Всеки един от тях получава до 28 000 лева субсидия. 17 от класираните проекти са на Националния археологически институт с музей към БАН, 1 – на Националния исторически музей, останалите са на университети, регионални музеи и други институции, провеждащи разкопки.

Сред обектите в тази група, по които се действа активно с помощта на държавната субсидия, са античният град Хераклея Синтика,

акваторията на старинния Несебър, античният и средновековен град Деултум, римският град Рациария, селищна могила Юнаците, старините в Плиска, Калиакра, дворцовият център на Велики Преслав, южният и източният сектор на средновековна Трапезица, ранновизантийският манастир „Св. Йоан предтеча“ на о. Св. Иван край Созопол, Нове, Русокастро и мн. др.

1 940 000 лева общо раздаде Министерството на културата за планирани археологически теренни проучвания през това лято. От кандидатствалите на конкурсен принцип над 170 проекта за разкопки, държавно финансиране са получили 106 от тях.

Втората група археологически обекти с по-ограничено значение – Б1, също са подпомогнати с 873 000 лева, но те са разделени между 52 проекта. Максималната сума, която индивидуално получават е 20 000 лева. Отново НАИМ към БАН се класира за финансиране с най-много проекти – 14, на НИМ са 5, а другите – на регионалните музеи в различни градове на страната. В тази група са включени античната Бонония, църквата и комплексът към нея „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, халколитното селище в местността Корията край Варна, античната крепост в Равадиново, средновековните крепости Урвич, Лютица, Хоталич, Балък дере, епископската базилика в с. Микрево и т.н.

Група 2 за определените като по-незначителни обекти, получава общо финансиране от МК в размер на 194 000 лева, като всеки от спечелилите субсидия 18 проекта ще разполагат със суми до 15 000 лева. Тук се нареждат гробницата при с. Александрово, проучване на графити от средновековни църкви в Несебър, теренни издирвания на територията на община Средец, на Столична община – район Панчарево и „Младост“, геофизични изследвания на пещи за производство на керамика във външния град на Плиска и др.

Сред обектите, не стигнали до държавно подпомагане това лято, са крепостта Калята край Якоруда, античният град Марцианополис, крепостта Букелон – Свиленградско, църква в средновековния град Червен, надгробни могили от некропола на крепостта Фармакида в землището на Приморско и други над 60 обекта.

„Дали археологическият сезон, помрачен от сянката на коронавирусната пандемия, е успешен или не толкова, е още рано да се каже, тъй като сесията на МК за финансиране беше чак в края на юли, договорите, разрешаващи провеждането на плановите разкопки, бяха подписани миналата седмица, а парите бяха преведени и на обектите реално се работи едва от тази седмица“, коментира за „Монитор“ доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ към БАН. По обективни причини, свързани с мерките за ограничаване разпространението на COVID-19, сезонът закъсня и се сви до два месеца и половина, част от август, септември и октомври. Онези екипи, които обаче имат финансово рамо от съответните общини, с техни средства можаха да започнат редовни планирани теренни проучвания далеч по-рано. Сред тях са археолозите с научен ръководител доц. Людмил Вагалински от НАИМ, който разглежда успеваемостта на кампанията в две направления: историческата информация, до която се достига, и съответните находки, които я носят и са най-привлекателни за широката публика. По първото направление те са попълнили плана на късноримския централен площад на града Хераклея Синтика край Рупите, сега работят в западната половина на форума. Уточнили са, че там е имало двуетажни помещения с добре оформени входове, потвърдено е и предложението, че р. Струмешница е заливала с мощна вълна агората след 2-те големи земетресения, в крайна сметка обезлюдили града през 6-и век сл. Хр.

Още през юли доц. Вагалински и хората му се натъкнаха на старателно моделирана женска статуя без глава, висока около 1 м. Заради по-особеното й облекло учените предполагат, че е на жрица. Почистена, тя вече е изложена за радост на туристите в специален заслон на самия обект до други скулптури, намирани в предишни години. По-големите (без глави) са 4 плюс прекрасна глава, чието тяло липсва, има и по-малки мраморни торсове, фрагменти – крак на Херакъл заедно с неговия кривак от мрамор от огромна скулптура над човешки бой и др. „Проблемът с главите започва да става хроничен и много вълнува туристите. Те са счупени при падането на статуите при тежките земетресения и не са били съхранени, тъй като езичеството е залязвало и още в края на 4-ти век жителите на града официално са християни“, обяснява за „Монитор“ доц. Вагалински.

Важно откритие бе направено и на Перперикон в средата на август. След почти 2 месеца усилена работа в скалния град благодарение на целевата субсидия от 250 000 лева от община Перник бяха разкрити останките на уникалния мавзолей ротонда на епископите от 6-и век. „Както очаквахме в началото на тазгодишните проучвания, през този сезон се надявахме да попаднем на богатата резиденция на епископите на целите Родопи, чийто център в онази епоха е бил именно Перперикон. Според нашите предвиждания ротондата трябваше да се намира на около 50 м западно от най-голямата църква през ранното християнство в Родопите, разкрита от нашия екип през 2015-2016 г. Ще припомня, че тя е дълга почти 40 м и е украсена с монументални колонади и каменна пластика“, казва ръководителят на обекта проф. Николай Овчаров. И действително, археолозите попадат на останките на няколко просторни сгради със зали, изсечени частично в скалния масив.

Разкопките на Перперикон продължават и след месец, при тяхното приключване се очакват нови и интересни резултати.


Проучват огромен храм на Дионис край Елхово

Група археолози под ръководството на Даниела Агре от НАИМ – БАН пък проучват археологически обект в района на с. Строино, община Елхово. Геомагнитният радар е определил, че то се простира на повече от 35 дка площ. Открито е много голямо светилище, което също е кръгло. По думите на Даниела Агре комплексът е с трапецовидна форма, като ъглите са ориентирани по посоките на света. Във вътрешността на комплекса се оформя дворно пространство с площ около 15 дка, като целият двор е бил ограден от колонада. В центъра на двора се локализира внушителна кръгла сграда, изградена от 2 концентрични окръжности, вписани една в друга. „Аналозите на тази сграда ни позволиха да я интерпретираме като храм (толос). На този етап от проучванията обект с подобен план не е регистриран на територията на България“, твърди Агре пред БТА. Въпреки малкия обем на проученото пространство може да се изкажат няколко работни хипотези, свързани с божеството, почитано в този храм. Една от тях е, че храмът принадлежи на бог Дионис. Комплексът със своята забележителна архитектура има огромен потенциал да се превърне в перспективна културно-туристическа дестинация за цяла Югоизточна България, вярва Даниела Агре.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.