Дългото изречение „Капитал(на) грешка“ (СНИМКИ)
5

Дългото изречение „Капитал(на) грешка“ (СНИМКИ)

Звездите на Народния театър правят чудеса, неузнаваеми под перуките и цветните анцузи

Хора по яркоцветни анцузи сядат на пластмасовите столове, подредени от двете страни на прозрачен плексигласов куб, над който свети надпис „Всекиму заслуженото“. Луксозен санаториум или чистилище – хотелът между тоя и оня свят, в който всеки ще бъде пренасочен според делата си?!

Скоро, след като персонажите изпеят Серенадата на Шуберт и цитират емблематични строфи на Вапцаров, ще стане ясно, че те са в бинго залата на живота или живеят живота си като в бинго зала, където може би Бог (отличният млад актьор Димитър Николов) с върховно отегчение обявява печелившите номера на техния очакван и въображаем късмет. Под перуките и допълнителните кокове разпознаваме звездите на Народния театър Теодора Духовникова, Александра Василева, Стефания Колева, Радена Вълканова, Юлиан Вергов, Христо Петков, Велислав Павлов, Иван Юруков. След като една от тях каже, че животът й е много различен от този на Лейди Гага, но въпросът е защо, лека-полека ще се убедим, че си имаме работа с наши събратя и посестрими по съдба...

Така започва дългоочакваният спектакъл на работещия в Германия режисьор Иван Пантелеев „Капитал(на) грешка“, който напълно заслужено се готви за статута на театрално събитие на сезона. Отправна точка в търсенията на Пантелеев за влиянията на стоково-паричните, покупко-продажбени отношения върху интимната сфера е пиесата „Казимир и Каролине“ на австрийския драматург Йодьон фон Хорват (1901-1938), но още в началото представлението потръгва като дълбоко лично, съвременно разсъждение на автора за промяната на

човешките връзки в епоха на икономически натиск

върху тях. Героите се „замерват“ със сентенции, а в редуващите се забавни етюди, обикновено с участието на двама от актьорите, става дума за много сериозни, дори понякога трагични неща: за възможната илюзорност на битието; за любовта, подкрепата и изневярата в името на сигурността; за безработицата и идеята да продадеш собственото си тяло приживе в аванс, защото ти трябват пари да рестартираш живота си; за съпротивата да изпълниш трудовия си договор, защото искаш във всекидневието ти да има и нещо друго освен работа... Какво е положението на жената в мъжкия свят някога и днес; имало ли е в човешката история период, когато емоционалният опит не е бил толкова обременен от финансови съображения, пита чрез актьорите Иван Пантелеев и пак чрез тях дава своя отговор...

Спектакълът е

във висша степен парадоксален и еклектичен

сродява всевъзможни противоречия. Той обединява фрагменти гротескно-битови, житейски, с високи философски и научни размисли. Играе си с понятията „нещо“ и „нищо“, с „чуждо“, „непознато“ и „различно“, с позитивизма и негативизма, с възвишеното и низкото. Шеговити песнички на актрисите по бельо „разчупват“ сериозността на монолозите, цитати от Платон са озвучени с подрънкване на котешкия марш (маестро Антони Дончев през цялото време свири на живо). Спектакълът е изключително амбициран да каже страшно много неща, а в същото време актьорите от сцената твърдят, че това не е представление, че такова те нямат, а е започнат и недовършен разговор със зрителя (към когото на моменти и директно се обръщат). Този разговор продължава, докато персонажите видимо "остаряват" в края на двата часа и половина, а балетните подскоци на Юлиан Вергов стават все по-уморени и уморени на финала... Да, както и в „НЕОдачници“ на Пантелеев, и в неговата „Капитал(на) грешка“ малко дидактика не липсва, но тя не подценява зрителя, а доверчиво го въвежда в сложната материя на много науки – политическа икономия, история, генетика, футурология, за да анализира отражението на икономическите отношения върху човешките такива. Тъканта на текста е създадена с изключителна ерудиция, а спектакълът – с върховно зачитане и разгръщане на актьорския талант. „`Бахти дългото изречение“, казва към края героят на Вергов. Да, изречението на спектакъла е дълго, ярко, калейдоскопичен микс от глупост и мъдрост, от присмехулство и сериозност, от помпозност и наивитет. „В центъра на това пространство стои актьорът и работи за мига на общност, за онзи момент на контакт със зрителя, когато преживяното заедно става по-важно от поуката, която можем да извлечем от него“, отбелязва Иван Пантелеев.

Сценографията и костюмите са на Милена Пантелеева и Елис Вели.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.